Е. Герганова: България има добри предпоставки за развитие на биоземеделие

Елена Герганова е търговски директор и член на Съвета на директорите на българската компания за производство на биозеленчуци и биоплодове Гимел АД. Тя е завършила езиковата гимназия в Ловеч с профил немски, като има магистърска степен по Агробизнес от УНСС. Своята кариера в Гимел АД започва преди 13 г.

С г-жа Герганова говорим за перспективите и трудностите в биоземеделието у нас и в Европа, за потреблението на биопродукти и за потенциала на сектора.

- Какво представлява биоземеделието и какви са основните предпоставки за него?

Биологичното земеделие е ориентирано към опазване и съхраняване на природните ресурси и осигуряване на здравословен и природосъобразен начин на живот.

Производството на биологични продукти се различава от традиционното селскостопанско земеделие. То изисква устойчиво оптимизиране на биологичните процеси, така че биоравновесието в органичните системи да се поддържа трайно и стабилно. Контролът при биологичното земеделие се извършва не само върху крайния продукт, но и върху метода на неговото отглеждане. Всички производители и преработватели на органични продукти са обект на контрол от независими сертифициращи органи, следящи за спазването на законовите разпоредби за органично земеделие.

В България има добри предпоставки за развитие на биологичното земеделие. От една страната ние имаме традиции и опит в селското стопанство и страната ни е надарена с изключителни природни ресурси. От друга страна все повече хора търсят чисти и здравословни храни за своята трапеза.

- Какви са основните предизвикателства в сектора?

Предизвикателствата са много големи, защото рисковете са много повече и по-трудно предвидими. Продажбите на биопроизводителите са предопределени и често количествата са предплатени и резервирани. Биофермерите не се безпокоят за реализацията на своята готова продукция, а са фокусирани само върху отглеждането и са в непрестанно търсене и изучаване на техниките за постигане на биоравновесие. Немалка провокация и социална ангажираност е това да отгледаш чист от химикали хранителен продукт и да го предложиш на майките, които търсят начин за здравословно захранване на бебето си.

- Какъв дял заема този пазар у нас спрямо общия?

По данни от МЗХ площите, заети със зеленчуци, отглеждани по биологичен начин, за 2011 г. са 670 ха, което е с около 240 ха повече спрямо 2010 г. Около 85-90% от биологичното производство на България отива за износ. Актуални данни за потреблението на биопродукти по групи няма.

- Има ли данни за ръста на този дял през последните години?

Ръст в продажбите определено има, но не разполагам с официални данни за това. Все по-голям брой потребители търсят здравословна, питателна и незамърсена с изкуствени торове и други химически съставки продукция. Мотивацията им варира от загрижеността за екологичното равновесие на земята до загрижеността за собственото здраве. Увеличава се и броят на семействата с малки деца, предпочитащи биохраните.

- Какво е сравнението с Централна и със Западна Европа?

В Западна Европа трайното установяване на биохраните в асортимента на магазините започна през 2000 г. и до днес бележи ръст, който, разбира се, в първите години беше много експанзивен. Централна Европа следва тенденцията с между 4-6 години забавяне.

Попадна ми статистика, която сочи, че най-голям консуматор на тези продукти е германският пазар - 5,3 млрд. евро. След него се нареждат Великобритания (2,6 млрд. евро), Франция (1,9 млрд. евро) и Италия (1,87 млрд. евро). На световния пазар други големи консуматори освен САЩ и Европа са Австралия и Япония.

Българският пазар по стари данни се е определял за около 4 млн. евро.

- Какви продукти се произвеждат най-често? Има ли такива, които са по-подходящи или по-търсени?

На пазара вече могат да се намерят различни стоки с органичен произход – от хранителни продукти и напитки до козметика, дрехи и препарати за почистване. Най-произвеждани и най-търсени са хранителните продукти.

- Има ли данни с колко по-висока е себестойността при биопроизводството в сравнение с традиционното?

Себестойността на биопродуктите е по-висока от 30 до 100% в зависимост от спецификата на съответния продукт. В земеделието основната разлика е от една страна в по-скъпите средства и методи на производство, както и поради значително по-ниските добиви, в следствие на неизползването на препарати за растителна защита и химични торове. Необходим е много ръчен труд, има специални изисквания за преработка, пакетиране и търговия, растителната защита е много специфична, защото включва само полезната микрофлора и фауна. Има значителни разходи и по сертифицирането.