Д. Белелиев: Мит е, че България е енергиен център на Балканите

- Напоследък много се спори около алтернативната енергия и бъдещето на възобновяемите източници. Според вас кои би трябвало да са приоритетите за страната?

Според мен смисълът от нови инвестиции е единствено в хидроцентралите. Всички видяхме каква грешка се оказаха инвестициите във фотоволтаици. Защото решихме ненавреме да развиваме едни мощности, които не са за нашето ниво. Техният жизнен цикъл е едва 15-20 години и след това трябва да се изхвърлят, а знаете на какви цени бяха купени първите монтирани панели в страната.

Освен това тези технологии се развиват с такава бързина, че след пет години новите слънчеви системи ще бъдат в пъти по-евтини, а очаквам и коефициентът им на полезно действие да превишава този на сегашните инсталации. Така че след 10-15 години може да се окаже по-ефективно да се купуват нови панели, вместо да се ремонтират сегашните.

Направихме изключително голяма грешка с включването на тези солари в енергийната система при тези невероятно високи цени на тока, които държавата плаща. Хубавото е, че все пак решиха да намалят изкупните цени, с което блокираха това безумие.

Колкото до биомасата, тези инвестиции вървят успоредно с агробизнеса – ако той се развива, то и фермерите ще имат изгода от подобни инвестиции. Затова не смятам, че държавата трябва да отделя специално внимание за насърчаването му.

Водноелектрическите централи според мен са единствените енергийни мощности, където държавата трябва да насочи усилията си. Една хидроцентрала има 70-80 години живот и след рехабилитация може да изкара още толкова.

В момента правим една централа в Грузия, която е произведена през 1937 г. И ние я ремонтираме не защото е спряла да работи, а защото е имало наводнение. В Гърция рехабилитираме 30-годишна централа. Тя също няма нужда от основен ремонт, а трябва да се повиши нейната мощност.

Затова според мен в България трябва да наблегнем на строителството на нови централи от типа на Цанков камък. Не съм запознат до края с реалната финансова част по изграждането на хидровъзела. Но според мен в страната трябва да се инвестира в този тип големи мощности.

- В каква посока смятате да се развивате през следващите години?

За следващите две години не предвиждаме разрастване на пазарите. Искаме да се стабилизираме. Освен това имаме нужда и от квалифициран персонал. След като преди две години заради кризата съкратихме 50 души, в момента персоналът е от 150 специалисти.

Но дефицитът на качествен инженерен персонал се изостря с всяка изминала година. На младите, които завършват сега, не им е интересно да работят при тези нива на заплащане, които им предлагаме. Те са достатъчно способни и затова лесно намират работа извън пределите на страната.

Инженерите, които пък са завършили преди 10-15 години, но по различни причини не са работили по специалността, само на книга се водят инженери. Проблем срещаме и с нивото на подготовка в техническите училища, което е паднало.

Сега целта ни е да инвестираме в по-висока производителност. Вече назначихме  нови специалисти, които минават допълнителна квалификация.