Д. Белелиев: Мит е, че България е енергиен център на Балканите

- Само на Балканите ли са основните ви клиенти?

Принудени от икономическата ситуация в България, наистина ни се наложи да излезем извън пределите на страната. При нас това се случи дори малко преди кризата, тъй като през 2006-2007 г. възможностите на българския пазар се свиха, а нашият потенциал беше десетократно по-висок.

Първоначално започнахме да печелим поръчки в Гърция и Македония, а впоследствие и в Косово. Отскоро навлизаме и на румънския пазар. Преди две години спечелихме търгове и в Грузия. Имаме реализирани проекти и в Ливан. 

Това навлизане на международните пазари донякъде се дължи и на самата криза. Например в Гърция точно заради кризата компаниите започнаха да обръщат по-голямо внимание на профилактиката на енергийните съоръжения. Преди това се бяха „специализирали” да купуват само нови мощности, понякога дори ненужни за даденото производство.

Гърците се убедиха, че ако купиш нов трансформатор, трябва да платиш 2 млн. евро, докато ако направиш съответния ремонт, ефектът е десетократно по-голям, защото за него плащаш едва 10% от цената за новото съоръжение.

Това беше причината за активизиране на поръчките от Гърция. Колкото до Македония, те отдавна поддържат добри взаимоотношения с нас, защото по принцип те нямат подобни енергоремонтни бази като нашата. Помогна ни и това, че EVN са собственици на тяхната дистрибутивна мрежа на ниското напрежение, с които ние поддържаме контакти в България и сме одобрени от австрийската компания-майка. В резултат на това сътрудничество нашето партньорство с EVN – Македония се разрасна.

- Като дългогодишен експерт в енергийната сфера как бихте анализирали сегашното състояние на българската енергетика и къде сме ние на фона на останалите балкански държави?

Мит е, че България е енергиен център на Балканите. Може би някога преди 30 години сме били. Но от доста години това твърдение просто не отговаря на истината.

Дори в хидроенергетиката, където би трябвало като държава с богат воден ресурс да сме добре, и при нея изоставаме от държави като Румъния, та дори от Гърция. Изоставаме не само като производителност, но и като производствени мощности.

Освен това Гърция отдавна не зависи от нашия износ на ток. Да, през лятото заради туризма и заради прекомерния разход на ток за охлаждащите системи те купуват ток от нас. Но това е балансов разход, защото когато пикът за ток в България стане голям, тогава количествата се връщат към нас.

Затова не може да се говори за реален износ. Нямам официална информация, но през последните три години не мисля, че страната ни е изнасяла енергия за Гърция.

Преди това гърците са внасяли от нас, защото им е било много по-евтино, отколкото сами да произвеждат. Но в резултат на направените инвестиции, особено в хидроенергийните централи, това положение се промени.

Въпреки икономическата криза Гърция продължава да инвестира в нови енергийни мощности, като годишно в ход са поне 3-4 големи проекта. И това го наблюдаваме от няколко години. В България това не е така.

Ще дам и пример - миналата година ние участвахме като подизпълнители на френския енергиен гигант Alstom в монтажа на хидроцентрала с обща мощност от 220 мегавата.

В ход е още една поръчка, където пък сме подизпълнители на италианска фирма, която прави рехабилитация на друга мощна гръцка ВЕЦ. Там работят два блока по 100 мегавата единия. След тази рехабилитация мощността там ще бъде повишена с 10%, защото на практика централата ще произвежда с 20 мегавата ток повече.

- А Румъния как успя да излезе напред?

Тяхното потребление е много по-голямо от нашето и оттам те имат възможност да инвестират в нови мощности. Те имат атомна централа, и централи на въглища, с други думи тяхната енергетика е почти два пъти по-голяма от нашата.

Но румънското правителство оказва силна подкрепа за румънските фирми при участия в енергийни търгове. Там е много трудно външна компания да спечели, ако не се ангажира с местни подизпълнители.

Тази политика на толериране е довела до развитието на ремонтния бизнес в северната ни съседка и този бизнес се развива. За разлика от нас, където вече почти няма компании от този размер.

- В този смисъл румънските фирми не се ли оказват ваши сериозни конкуренти, когато се явявате на търгове там?

Да, те ни конкурират, но нашето преимущество е в цената на труда. В Румъния заплатите са с около 30% по-високи и това е основното ни предимство.