Др. Господинов: Парите за рибарство след 2014 г. зависят от усвояването сега

- Какви средства се залагат за следващия програмен период по програма „Рибарство”?

Политиката на Европейския съюз е много ясна. Финансирането на държавите зависи от начина, по който те се представят в предишния програмен период. И ако ние не успеем да усвоим средствата, то не бихме разчитали на по-голям бюджет от тези 105 млн. евро, с който разполагаме до 2013 г.

Затова ние правим всичко възможно, за да покажем воля и желание, че можем да използваме по преназначение тези предоставени средства за рибарския сектор. Ако не сме усвоили поне 80%, ние нямаме право да искаме увеличение. В противен случай в преговорите трябва да се борим, за да не се случи бюджетът ни да не бъде намален.

- Дали ще успеете да раздвижите проектите за модернизация на старите рибарски пристанища, където също нещата не потръгнаха добре?

В предишния си вид нормативната уредба ограничаваше достъпа до тези субсдии, защото единствено държавното предприятие „Рибни ресурси” имаше право да кандидатства за рибарските пристанища. Към капитала на предприятието на включихме рибарските пристанища, с идеята „Рибни ресурси” да изготвят проекти и да ги представя пред ИАРА, но и това не ускори особено процеса.

Затова променихме наредбата, като предоставихме възможност и на самите общини да могат да кандидатстват с проекти. Възможностите са големи, защото освен реконструкция на съществуващите пристанища проектите включват още и създаване на рибни борси - така, както е навсякъде в европейските морски държави.

Очакваме кметовете по места да проявят активност и в оставащите три месеца до края на годината да бъдат готови с проектите си, за да могат да ги изпълнят в срок.

- А консултирате ли местните администрации по казуси, които неизменно възникват при тези сложни проекти?

От май месец, когато променихме наредбата, проведохме срещи и се срещнахме с всички кметове. Посетихме Созопол, Бургас (където имат възможност за възстановяване на рибарското пристанище в Сарафово), Каварна, Варна.

Стари пристанища има също в Царево и Приморско, затова разяснихма възможностите на програмата и там. Пристанищата трябва да са равномерно разхвърляни по Северното и Южното Черноморие, за да обслужват целия рибарски бранш, затова и средствата ще се разпределят.

Кметовете поеха ангажимент, така че очакваме проектите. От наша страна трябва да потърсим решение за покриването на разходите на общините за ДДС по проектите, защото за разлика от другите програми при оперативна програма „Рибарство” той не е решен.

В тази връзка предвиждаме среща с министъра на финансите Симеон Дянков, тъй като е в неговите компетенции да инициира нормативни промени в тази насока. На практика изграждането на рибарските пристанища се правят с инвестиции, които в бъдеще остават в самите общини, затова има резон държавата да покрие с бюджетни средства ДДС-то за общинските проекти.

Защото след модернизацията на пристанищата общините няма да генерират приходи, тъй като рибарите ще ги ползват безвъзмездно.

- Рибарите протестираха срещу последното решение за регистрирането им като юридически лица, свързано с изискването за отчитането на улова. Ще бъде ли разрешен този проблем?

Тези регулации са валидни за всяка държава от Европейския съюз – и в Гърция, и в Италия, във всяка морска държава. При улова на риба, предназначена за пазара, а не за лична консумация, рибарят задължително трябва да е регистриран като юридическо лице.

И като такъв той продава продукцията си с касов апарат и издава бележка. Така е не само при рибарите, но и при селскостопанските производители, които знаете, че излизат и директно предлагат продукцията си на фермерските пазари в Европа.

Да, рибарите недоволстват, но аз искам да попитам срещу какво точно недоволстват – че не искат да си платят данъка върху печалбата, въпреки че ползват общи ресурси на обществото или че не искат да си платят осигуровките.

Мотивът срещу новата регистрация е, че рибарството за тях е препитание, но то би било такова само ако използват уловената риба само за семейството си. А това не е така.

Защото ако примерно в месеца един рибар излезе 10 пъти в морето, при всяко излизане той лови поне по 20-30 килограма риба, а тези количества вече не са  само за лично препитание.

Липсата на издаден документ пречи и на следващите по веригата - изкупвачите, при които неотчетността се явява проблем, защото те като фирми трябва да докажат произхода на тази риба и ако нямат касови бележки, данъчните или ние от агенцията ще ги глобим, знаете какви проверки правим периодично.

Регистрацията е важна и за отчитане на уловения ресурс. Защото като агенция ние подготвяме статистически анализи за рибния ресурс в естествените водоеми, а това може да стане само с проследяемост на риболова по Черно море.

В България са регистрирани 4 хиляди плавателни съда, от които 3 700 от тях са под 10 метра. Ако приемем, че половината от малките лодки извършват стопанска дейност, то дневният улов е в рамките на десетки тонове риба, който без документи се продава на българския пазар.

Когато ЕК ни одитира, експертите редовно ни питат "как проследявате рибата от морето до масата". Да, при големите кораби е лесно заради проследяващите системи и контрол. Проблемът е само с малките лодки, затова е необходимо да въведем съответната отчетност. Въпрос на време е хората да свикнат с това.