- Какви са функциите на Агенцията по риска в този случай?
Тя анализира какви застрахователни събития трябва да се покриват за различните райони, изчислява процента на държавната помощ и размера на застрахователната премия, който за отделните щатове и за отделните култури е различен. Някъде тези култури са високо рискови, другаде рискът е по-малък, като при по-голям риск премията е по-висока.
Агенцията по риска регулира и взаимоотношенията между застраховател и презастраховател, така че да имат всички достъп до този продукт.
- Казахте, че производителите участват активно в разработването на този закон. Каква е ролята на администрацията?
Веднъж приет от Конгреса, производителите нямат никакви проблеми с изпълнителната власт по изпълнението на фермерския закон.
В същото време нашият закон за насърчаване, на земеделския министър, се променя непрекъснато и се получава така, че бизнесът непрекъснато зависи от работата на администрацията, от земеделския министър.
- Искате да кажете, че законът задължава администрацията наистина да бъде в услуга на сектора?
Да, самата администрация е заинтересована да работи по този начин. За пет години фермерите знаят, че това, което е разписано в закона, ще стане. Като на всяко щатско ниво това е регулирано от местната власт. Много са интересни и самите взаимоотношения на асоциациите с политиците и администрацията. Знаете, че те си имат лобисти, които прокарват интересите на производителите.
Интересно се оказа и финансирането на браншовите им организации. Тяхната check off система е изградена със заделянате на минимален процент от цената на земеделската продукция, която отива в специален фонд, създаден точно за тези организации. Тези асоциации обаче се учредяват на конкурсен принцип според членовете им, а не се появяват от нищото, както наблюдаваме в България.
- Какво ви впечатли най-много при срещите ви с американските фермери?
По време на посещението си в щата Канзас присъствахме на лекции в Канзанския университет, посветени на зърнопроизводството, съхранението, окачествяването на зърното.
През последните 100 години Щатите са разработили много системи за съхранение на пшеницата и това е свързано с политиката за увеличаване на експорта. Държавата насърчава инвестициите в инфраструктура, която да улесни този износ.
Те строят специални пристанища и жп инфраструктура, за да може американското зърно да намира външни пазари. Защото за разлика от нашите политици техните казват – на нас не ни трябва по-голямо производство, защото търсенето на жито в света расте.
Така наред с високите технологии, другите два основни приоритета на щатските политици са енергията и храната.
Посетихме няколко ферми, защото хванахме края на тяхната жътва. Хората работят спокойно, без напрежение, просто защото нещата са предварително регулирани.
Поради развитите технологии, които прилагат, тяхната себестойност е до 50% по-ниска от нашата. По-ниските разходи се определят и от факта, че за разлика от нашите арендатори, които разполагат с малко собствена земя, там преобладаващата част от фермерите имат собствена земя. А държавата ги насърчава да купуват и разрастват площите, защото държавата им опрощава всички вложения в земя.
- Какви данъци плащат?
Ако инвестициите им не бяха признати за разход, сумарно данъците им биха достигали 50% от приходите. С тези данъчни преференции обаче правителството насърчава производителите да инвестират в модернизацията на стопанствата. Затова и техните фермери са изключително напреднали в прилагането на новите технологии.
Впечатлиха ме също и взаимоотношенията между университетите, държавата и фермерите. Във всеки щат има по един земеделски университет, създаден преди 130-150 години. Навсякъде тези институти разполагат със земя, предоставена им от държавата, където да развиват науката и новите технологии. Затова и по отношение на семепоризводството САЩ имат големи постижения.
Едва ли само в едно интервю мога да представя всичките си впечатления от цялостната им аграрна система. За нас беше важно да направим своите изводи, защото светът е отворена система и нашите политици не трябва да го забравят.
преди 12 години Ммм дааа в САЩ политиката спрямо земеделието е много забавна. Например производителите на царевица получават яка подкрепа в резултат от което се стига до свръхпроизводство. И понеже не знаят какво да правят излишната царевица произвеждат някакви сладки царевични сиропи които се продават на смешни цени, а от тях американчетата тлъстеят като прасенца. Да де, ама свръхпроизводството довежда до това, че има твърде много предлагане и цената пада, а като пада пада и печалбата на земеделците. За да ги предпази в своята мъдрост държавата плаща на някои от тях да не работят. като не работят не произвеждат и така избягват свръхпроизводство. Да се чудиш как мъдро са го измислили. А там държавата не беше ли натрупала някакъв зверски дълг, дето никой няма идея как ще го изплатят? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тутурутка ,защо сега не се оплакваш от цените бе есента даже и протестираше отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тутурутка ,защо сега не се оплакваш от цените бе есента даже и протестираше отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Четете и плачете, че сме бг! В САЩ, държавата помага на най-добрите! А тук миро помага на яйчарите, земевладелците и млекарите! За това цената на тези продукти се повишава в пъти! бойко помага на лукойл и за това центата расте бързо! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години В САЩ фермерите са фермери, а не мафиоти... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Човека си има Хамериканска мечта... Абе как може да се сравняваме със САЩ. НЕ може за всички държави в света да има еднакво решение на проблем. САЩ знаем как решават проблемите. "разхлабване на монетарната политика" май му викат. Ами айде и ние? Ама май първо трябва да излезем от борда.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "активното участие", "диалог с бизнеса".Знаем ги тези диалози: Дайте да дадем, после те ще ни дадат ако е суха годината. Под суха имам предвид за всички бизнеси - military, banking... В частност земеделците явно заделят за бедните, да си измият имиджа.Съвсем друг е въпросът, че всички жители са субсидирали тези помощи с данъците си. Изобщо колкото по-малко бизнеса и държавата си говорят, толкова по-добре отговор Сигнализирай за неуместен коментар