Ангел Вукадинов: В САЩ държавата стои здраво зад фермерите

- Какви са функциите на Агенцията по риска в този случай?

Тя анализира какви застрахователни събития трябва да се покриват за различните райони, изчислява процента на държавната помощ и размера на застрахователната премия, който за отделните щатове и за отделните култури е различен. Някъде тези култури са високо рискови, другаде рискът е по-малък, като при по-голям риск премията е по-висока.

Агенцията по риска регулира и взаимоотношенията между застраховател и презастраховател, така че да имат всички достъп до този продукт.

- Казахте, че производителите участват активно в разработването на този закон. Каква е ролята на администрацията?

Веднъж приет от Конгреса, производителите нямат никакви проблеми с изпълнителната власт по изпълнението на фермерския закон.

В същото време нашият закон за насърчаване, на земеделския министър, се променя непрекъснато и се получава така, че бизнесът непрекъснато зависи от работата на администрацията, от земеделския министър.

- Искате да кажете, че законът задължава администрацията наистина да бъде в услуга на сектора?

Да, самата администрация е заинтересована да работи по този начин. За пет години фермерите знаят, че това, което е разписано в закона, ще стане. Като на всяко щатско ниво това е регулирано от местната власт. Много са интересни и самите взаимоотношения на асоциациите с политиците и администрацията. Знаете, че те си имат лобисти, които прокарват интересите на производителите.

Интересно се оказа и финансирането на браншовите им организации. Тяхната check off система е изградена със заделянате на минимален процент от цената на земеделската продукция, която отива в специален фонд, създаден точно за тези организации. Тези асоциации обаче се учредяват на конкурсен принцип според членовете им, а не се появяват от нищото, както наблюдаваме в България.

- Какво ви впечатли най-много при срещите ви с американските фермери?

По време на посещението си в щата Канзас присъствахме на лекции в Канзанския университет, посветени на зърнопроизводството, съхранението, окачествяването на зърното.

През последните 100 години Щатите са разработили много системи за съхранение на пшеницата и това е свързано с политиката за увеличаване на експорта. Държавата насърчава инвестициите в инфраструктура, която да улесни този износ.

Те строят специални пристанища и жп инфраструктура, за да може американското зърно да намира външни пазари. Защото за разлика от нашите политици техните казват – на нас не ни трябва по-голямо производство, защото търсенето на жито в света расте.

Така наред с високите технологии, другите два основни приоритета на щатските политици са енергията и храната.

Посетихме няколко ферми, защото хванахме края на тяхната жътва. Хората работят спокойно, без напрежение, просто защото нещата са предварително регулирани.

Поради развитите технологии, които прилагат, тяхната себестойност е до 50% по-ниска от нашата. По-ниските разходи се определят и от факта, че за разлика от нашите арендатори, които разполагат с малко собствена земя, там преобладаващата част от фермерите имат собствена земя. А държавата ги насърчава да купуват и разрастват площите, защото държавата им опрощава всички вложения в земя.

- Какви данъци плащат?

Ако инвестициите им не бяха признати за разход, сумарно данъците им биха достигали 50% от приходите. С тези данъчни преференции обаче правителството насърчава производителите да инвестират в модернизацията на стопанствата. Затова и техните фермери са изключително напреднали в прилагането на новите технологии.

Впечатлиха ме също и взаимоотношенията между университетите, държавата и фермерите. Във всеки щат има по един земеделски университет, създаден преди 130-150 години. Навсякъде тези институти разполагат със земя, предоставена им от държавата, където да развиват науката и новите технологии. Затова и по отношение на семепоризводството САЩ имат големи постижения.

Едва ли само в едно интервю мога да представя всичките си впечатления от цялостната им аграрна система. За нас беше важно да направим своите изводи, защото светът е отворена система и нашите политици не трябва да го забравят.