Георги Стефанов: България няма дългосрочна енергийна стратегия

Кои биха били основните източници на биогаз в условията на България, защото за разлика от Германия България не разполага с големи ферми, където е неефктивно да се инвестира в подобни съоръжения?

- Потенциалните възможности са използване на биогаз от оборската тор на животновъдните ферми е голям и по никакъв начин не трябва да робуваме на догми, наложени със старото законодателство, което не предлага адекватни насърчения за този вид бизнес. В резултат на това този бизнес не е много развит в момента в страната.

При съвременните технологични приложения и технологии на пазара производството на биогаз може да бъде произвеждано по много и различни начини, за които у нас има голям потенциал, но той се пренебрегва.

Основните източници са от преработката на остатъчната биомаса от земеделското производство, от утайките на пречиствателните станции, от биомасата на градските паркове и градини. Тук дори не предвиждам дървесината, която се получава от нарочно отглеждани бързорастящи дървесни видове, просто защото в страната има достатъчно количество остатъчна продукция от дърводобива.

Според световните оценки тази биомаса представлява изключително голям енергиен ресурс, затова и процентът на възращаемост в този вид индустрия е изключително голям. Ако това се оцени от българските политици, то тогава може би ще се даде и отговор на поставяния от нас въпрос – дали е необходимо държавата да залага милиони левова в проучването и добива на газ от земните недра, още повече, че няма гаранция за разкриването на големи залежи. Самите енергийни експерти признават, че проучванията на едно газово находище продължават средно от 3 до 10 години, без има яснота какви ще са залежите.

При една биогаз инсталация периодът на нейното внедряване е 10 пъти по-кратък. Това означава бърза възвращаемост на вложените инвестиции, тоест ние настояваме енергийната стратегия на страната да се обърне към енергията на бъдещето, чието прилагане е в пъти по-лесно и финансово по-изгодно за малка държава като България.

Тук изобщо не включвам онези инвестиции, които българските индустриални предприятия трябва да вложат, за да понижат разходите си на енергия, което е другият голям проблем. Неслучайно икономиката ни е на едно от последните места по енергийна ефективност в Еворпа.

Ние имаме ужасно много първични енергийни разходи. На този фон сегашната енергийна стратегия, която преобладаващо набляга на конвенционалните източници на енергия, ми прилича на това да тръгнем да строим нов язовир „Искър“, вместо да запушваме дупките по водопроводната мрежа например.Този пример е малко брутален, но за нас е важно да се осъзнае, че не трябва  да  да се инвестира в алтернативни находища, за да се понижат вътрешните цени на газа, а да се мисли как ще понижаваме разходите за тази енергия. А това ще стане с прилагането на нови технологии.

Да, но на този етап разходите за въвеждане на новите технологии все още са твърде високи...

- Повярвайте ми, решенията са навсякъде. Вярно е, че всички нови технологии изискват сериозни инвестиции, но с течение на времето тези инвестиции постепенно поевтиняват. Погледнете слънчевите панели. Затова апелът ми е насочен към бизнеса, който трябва да преориентира политиките си, както го правят и световните енергийни гиганти.

От толкова години говорим за конкурентоспособност, но ако продължаваме да мислим с понятия от миналото, българската икономика трудно ще догони останалите. Политиките на глобално ниво се променят, вече се чуват редица призиви навсякъде за спиране на държавните субсидии в енергетиката. И към момента от всичките дотации в сектора на енергетиката, които се прилагат в глобален мащаб за тока, съотношението на тези субсидии за тока от конвенционалните и от възобновяемите енергийни източници са 65% към 35% в полза на конвенционалните. Докога така, след като тези субсидии са за сметка на потребителите на ток, каквито сме всички ние?

Тези енергоносители не са перспективни, защото имат изчерпваемост. Затова и в световен мащаб цените на горивата непрекъснато растат – мотивът на монополистите е точно в прогнозите за изчерпването на подземните ресурси. Неслучайно вече се гледа и към залежите на Южния и Северния полюси.