М. Михов: България не използва потенциала си за алтернативен туризъм

Със засилването на дискусиите около Закона за горите в последните дни представители на управляващите декларираха подкрепата си за лобистките поправки с мотива, че измененията ще подпомогнат развитието на ски туризма и зимните спортове. Това обаче няма как да се случи с изготвянето на закон, който регулира ползването на обществен ресурс, каквито са горите. За ефективна подкрепа на туризма и спорта е необходимо да бъдат подготвени цялостни секторни стратегии, които все още липсват.

Промените в закона, които бяха върнати от президента за дообсъждане обаче засягат т. нар. алтернативен туризъм в България, за развитието на който разполагаме с огромен, но неоползотворен потенциал – защитени територии, планини, уникални местообитания, минерални води и т. н. 

Какво може да направи страната ни за развитието на устойчиви и алтернативни форми на туризъм, на кои пазари може да се позиционира и какви туристи да привлича, разговаряме с Михаил Михов от Българската асоциация за алтернативен туризъм, който е и планински водач.

- Г-н Михов, какво е състоянието на устойчивия и алтернативен туризъм в България в момента и в каква посока се развива?

Поправките в Закона за горите, които бяха приети от Народното събрание, но върнати от президента, внесоха един конфликт. Дадоха се права на небезизвестни в България инвеститори да разширяват безконтролно ски курортите, да изсичат гори в природни паркове и на терени от държавния горски фонд.

Ако това бъде допуснато да се случи, със сигурност ще има негативно отражение върху устойчивия туризъм, защото ще се стигне до загуба на ресурс за много фирми и места за настаняване, които предлагат планински пешеходен, приключенски и културен туризъм за сметка на ски туризма, включително и загуба на пейзаж. Това е всичко друго, но не и устойчив туризъм.

- Какъв е потенциалът на България да се развие като дестинация за алтернативен туризъм?

Имаме изключителна природа, която можем да използваме устойчиво, така че всички заинтересовани страни да бъдат удовлетворени. Говоря за планинските водачи, за ски училищата, къщите за гости, парковите дирекции на защитените територии, доставчиците на приключения като конни услуги, рафтинг, катерене. Всички те имат своето място в една пъстра палитра от различни видове туризъм, който може да се практикува в българските планини. Когато един вид туризъм засенчва останалите, това е форма на неустойчив туризъм.

- На кои пазари бихме могли да стъпим успешно като дестинация за алтернативен туризъм?

Основен пазар на алтернативния туризъм в момента са западноевропейските държави. Факт е, че западноевропейските туристи в много малка степен припознават България като дестинация за алтернативен туризъм и тепърва страната ни ще бъде откривана – планините ни, природата, защитените територии, природните паркове, биоразнообразието и всички възможности за приключенски туризъм. Аз участвам редовно на туристически изложения - и тематични, и общи, и мога да кажа, че за нас не се знае. Имиджът на България като туристическа дестинация не е това, което е България наистина.