Р. Драганов: Все още не предлагаме продукт за високоплатежни туристи

- Очаквате ли инвестициите в туристическия сектор у нас да продължат?

Независимо от това, че България и инвеститорите преживяват трудности и че страната ни е много назад в развитието на туризма заради липсата на стратегия в сектора, инвестициите ще продължават.

Прави впечатление, че на нашето Черноморие нямаме нито един хотел от известна световна верига, на който един чужденец си струва да отиде. Разполагаме с огромен брой хотели без бранд, което ни отдалечава от световните практики и ни поставя в редицата на страните, които тепърва ще развиват туризъм.

Предстои ни да видим навлизането на хотели и ресторанти от световна величина. В момента имаме под 50 маркови хотела от общо над 3 хиляди, което е изключително малко. В Европа има 721 различни хотелски вериги и марки и няма как те да на дойдат и в България. А марката, както знаем, е това, което продава продукта. Ето защо няма как ние да се опитваме да привлечем високоплатежни потребители, при условие, че не предлагаме продукти за тях.

Въпрос на бъдеще е у нас да се появят хотели, в които ще има истински произведения на изкуството на значими български и световни автори, заради които тези места ще бъдат посещавани. Те ще заслужават да бъдат посетени и ще предлагат произведения на съвременното изкуство. Очаквам това да се случи едва когато узреем управленски и концептуално.

- Смятате ли, че туризмът може да бъде двигател на растеж, който да компенсира изоставането в други сфери?

Убеден съм, че туризмът е бъдещето на България, защото държавата разполага със собственост за милиарди лева. В това число са туристическите атракции публична държавна собственост. Това е богата археология, култура, нематериалното културно наследство, което сега не се управлява ефективно. Но този напредък може да се случи едва, когато осъзнаем, че в България имаме освен летен и зимен, пролетен и есенен сезон. Целогодишно в страната се провеждат фестивали, религиозни празници и други събития, достойни за посещение през цялата година.

- Министерството на икономиката официално обяви, че очаква приходите от туризъм до края на годината да надхвърлят 3 млрд. евро, а ръстът на чуждите туристи да е между 5 до 8%. Каква е вашата прогноза?

В общи линии очакванията на бизнеса за ръста на туристите са същите. По въпроса за приходите обаче трябва да се има предвид, че 3 милиарда евро е значително по-висока сума от реалните приходи, които идват от туристическа дейност. Това са данните на Българска народна банка, докато според Националния статистически институт за миналата година приходите от туристическа дейност са около десет пъти по-ниски, което е нереално.

Истината е, че родният туризъм преживява много драматични времена. Говорим за съвсем нищожен ръст в броя на туристите, за увеличение на приходите, което на практика не се усеща в икономиката.

- Доколко държавната политика подпомага сектора?

България е в дълбока концептуална криза в сектора на туризма и това личи и от последната безсмислена идея за местенето на дирекцията в Пловдив. Не е ясно кой туризъм точно се мести там, като се има предвид, че ловният туризъм е към министерството на земеделието, еко-туризмът е към министерството на околната среда и водите, голяма част от културните атракции се управляват от министерството на културата, а регионалното ведомство е най-големият собственик на атракции публична държавна собственост.

В същото време министерството на икономиката, енергетиката и туризма извършва една несвойствена за държавата дейност по категоризация на средствата за подслон и регистрация на туроператорите, което би трябвало да се върши от неправителствени организации, от Българска национална туристическа организация, която би трябвало да бъде отговорна за всички категоризирани по закона обекти.

В момента има хаос, затова и съществуват над 70 неправителствени организации, които не могат да излязат с единно становище нито за данъка в туризма, нито за тютюнопушенето в заведенията. На практика всички дадености, които имаме, като духовно нематериално наследство, манастири, археология и т. н., представляват тежест за общините и тежест за хората по населените места. Държавата не умее да ги стопанисва и вместо да изкарва пари от тях, ги превръща в тежест.