Румен Драганов е директор на Института за анализи и оценки в туризма. Работи в сферата на туризма повече от 35 години. Завършил е Техническия университет в София и УНСС. Заемал е различни длъжности в туристическия бизнес - бил е изпълнителен директор на туроператорската фирма „Балкан Холидейз” и президент на фирми от веригата в Лондон, Ню Йорк, Рим, Берлин, Виена и други.
Бил е председател на Комитета по туризъм при Министерски съвет и зам.-министър на Министерството на търговията и туризма. Участвал е в работата на множество неправителствени организации в сектора. Председател на Съвета на директорите на Гранд хотел Поморие.
Разговаряме с Румен Драганов за очакванията от новия летен сезон и тенденциите в туристическия сектор.
- Г-н Драганов, идват ли високоплатежни туристи у нас?
Да. В България идват много богати хора - милионери, мултимилионери, известни личности, писатели, актьори, бизнесмени независимо дали те обявяват присъствието си публично. Но трябва да отбележим, че когато един милиардер отиде на стадиона да гледа футболен мач, както се случи с Роман Абрамович, той си купува пуканки от цена три лева, колкото струват и за всички останали.
Не трябва да се заблуждаваме, че когато дойде много богат човек, той ще плати за един хляб повече, отколкото е цената му в магазина. Така че нещата са различни и ако говорим за това дали имаме продукт, за който един богат турист може да похарчи хиляди евро и да остане доволен от услугата, ние такъв продукт не предлагаме. България не е дестинацията, където можеш да си купиш швейцарски часовник или последна дума на техниката. Тук туристите не могат да ползват уникална туристическа услуга, защото не предлагаме такова качество.
- С какво печелим този клас туристи?
Богатите туристи са наситени от пътувания. Но все пак един човек, който е бил навсякъде и е виждал всичко, а не е бил в България, иска да види от чисто човешко любопитство страната ни, като пътешественик. Действително много интересни личности идват на своите конфиденциални пътувания в нашата страна. Точно в това отношение имаме голям резерв. Трябва да се постараем да уловим хората, наситени от пътувания по света.
- Има ли промяна в структурата на чуждите туристи, посещаващи България?
За българския туризъм продължават да бъдат определящи пазарите от Русия, Германия и Великобритания. Но в същото време не трябва да изспускаме близките съседни пазари. През последните няколко години отбелязваме бурно развитие на румънския пазар. Тази година чакаме около 1 милион румънци, от Гърция 1,2 милиона посетители, също от Сърбия, Македония, Черна гора. Трябва да гледаме на тях като на големи стратегически партньори, защото те не изпращат туристи целогодишно.
- Какви са данните от ранните записвания за това лято?
Тази година очакваме най-голям ръст на румънския пазар, който ще бъде около 11 процента, както и ръст от Сърбия. Очаква се ръст на немския пазар, който се движи между 7 и 14 процента. Налице е спад на пътуванията от Турция.
При руския пазар преживяхме една голяма криза миналата есен, когато хиляда руски туристи буквално висяха по летищата във Варна и Бургас и не можаха да се качат на самолет за родината. Трябва да отбележим, че руснаците не са забравили тази драма и поради тази причина действително се очаква ръст на посещенията, но не и в този обем, който бихме имали, ако тази драма не се беше случила. Сериозно бяха нарушени техните икономически интереси, а в крайна сметка те не получиха обезщетение нито парично, нито морално.
преди 12 години Че кой ви е крив ,като най- представителните момета ги пратихте на гурбет по света.Спазвайте правилото на соца ,че всичко решават не парите ,а кадрите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години За съжаление в БГ парите парите попаднаха и се контролират от хора, които са неспособни да развиват сериозен бизнес, а тези, които могат - нямат пари или не са в БГ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Хубаво интервю.Само ще спомена, че държавата - това сме всички ние.И щом хората в туризма не могат да се организират в браншови организации то и държавното управление няма от къде да черпи идеи и концепции за развитието им. Ако има не 70, 5-6 големи организации те биха могли да изготвят предложения за развитие - кое е добре да се дава на концесии, кое да се развива от държавата и как, кои такси и данъци са неефективни и/или спъват развитието на бранша. Малка държава сме и ако заинтересованите не си гонят интереса няма от къде да се появи политици и държавници, които да го направят вместо тях.Например дядо Вазов като е искал да го има българския език е станал министър, участвал е в огромен брой сдружения и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар