Р. Миткова: Има нужда от подобряване на финансовата грамотност на българите

- Какви са основните тенденции при дълговете на физическите лица, които наблюдавате?

Наскоро правихме едно проучване на задълженията, според което около 40% от тях са малки, до 100 лева. Малките задължения нарастват, докато хората се концентрират върху големите дългове, като ипотеки и други банкови кредити. По-малките задължения остават на заден план. Трябва обаче да вземем предвид, че едно домакинство обикновено има повече от едно задължение. Едно по едно те се натрупват, след време дълговете се увеличават до значителни суми. Затова винаги съветваме клиентите да правят редовно, макар и малки вноски, за да поддържат нивото на сигурност, да накарат кредиторите да са по-спокойни.

- Проблемът е, че много кредитори и доставчици на стоки и услуги не позволяват или поне много трудно позволяват частични погашения...

Доставчиците на комунални услуги имат такава практика. Приемат се частични плащания, но зависи доколко добре са информирани касиерите, на които попадат хората. Може да се направят и разсрочени схеми за погасяване на задълженията и това е по-добрият вариант, защото с лихвите и наказателните такси дори малките задължения набъбват много бързо.

Друга тревожна тенденция виждаме в промяната на профила на клиента. Най-значимият длъжник е представител на средната класа. Тези хора от една страна много трудно си правят сметката, а от друга - изпадат в крайности заради чиста показност. Има длъжници, които са купили на децата си тоалети за бала за по 3-4 хил. лева и не могат да си обслужват задълженията. Тези хора са свикнали на определен стандарт и им е трудно да живеят според сегашните си доходи. Адаптирането към новите условия е болезнен процес и отнема време. Такива хора имат доходи, не са крайно бедни, но заплатите им не са актуализирани в последните години, докато разходите им растат. С тези средства преди са имали възможност да живеят добре, но заради поскъпването на живота вече не могат да си позволят предишния висок стандарт на живот.

В същото време Индексът на събираемостта, който заедно с колегите в асоциацията изчисляваме, показва, че от началото на годината имаме ръст на събираемостта. Това означава, че сме навлезли в нов следкризисен период – шокът е преодолян, сега говори разумът.

- На какво се дължи това, при условие, че се увеличават безработните длъжници, както и длъжниците, които пропускат плащания заради лошото планиране на бюджета?

Безработицата безспорно е най-голямата причина, поради която хората не могат да си погасяват дълговете. Това обаче е проблем основно в провинцията. София все още е едно изключение и хората могат да намерят препитание, макар и на по-ниска заплата от предишната. Извън София има големи предприятия, които правят масови съкращения, защото закриват производства. Давам пример с „Идеал Стандарт“, който е най-големият работодател в района, в който оперира.

Мобилността на хората обаче също е фактор, който оказва влияние върху задлъжнялостта. Българинът не е склонен да се премести на друго място, за да намери работа, особено ако е на средна възраст и със собствено жилище, изобщо не му се правят такива промени. В другите страни миграцията на работната сила е нещо съвсем нормално. В България хората, особено в провинцията, се притесняват да се преквалифицират, да опитат нещо ново, да отидат на друго място.

- Как постъпват кредиторите или доставчиците на стоки и услуги, които се сблъскват с длъжници в трайна безработица и без изглед това положение да се промени в близките година-две?

Аз не мога да приема, че човек няма никакъв избор и ще стои безработен в следващите 20 години. Аз бих приела, че в рамките на 6 до 12 месеца човек може да остане без работа, но човек, който има желание и е готов да работи, няма да остане толкова дълго време без работа. Кредиторите обикновено имат програми за преструктуриране точно за такъв период от време – 6-12 месеца. Вноските в този период са значително облекчени и са съпоставими с минималните им доходи.

- При какви случаи се стига до съдебно изпълнение?

Това е последната мярка и най-сериозната от стъпките по събиране на задълженията. Дотам се стига обикновено в случаите, при които по никакъв начин не сме успели да открием длъжника. В този случай, когато задължението е икономически обосновано, се започват съдебни действия, тъй като съдът има право да направи справка в съответните регистри, да локализира длъжника и да предприеме действия.

В друг случай, при който се стига до съда, е сблъсък на кредитора с арогантен длъжник, ако мога така да се изразя. Това са клиенти, които могат да си позволят да плащат, но са преценили, че няма да го направят. При тези случаи дори ние препоръчваме на кредиторите да започнат съдебни действия.

Това обаче не е най-предпочитаният метод за събиране на задълженията, защото генерира допълнителни разходи за кредиторите.

- Какъв е процентът на несъбираемите вземания?

Няма несъбираеми изобщо вземания. Има вземания, които е икономически нецелесъобразно да бъдат събирани. Има обаче един малък процент на измами с фалшиви документи например. Във всички останали случаи има начини вземанията да бъдат събрани.

- Каква е Вашата прогноза за нивото на задлъжнялост на домакинствата в България до края на годината?

През май например наблюдаваме спад в събираемостта, като обяснението са абитуриентските балове. Заради ръста на временната заетост очакваме през лятото събираемостта да се увеличи. Това се наблюдава всяко лято, с изключение на 2009 г. Какво ще се случи през есента обаче – това ми е трудно да прогнозирам заради икономическата ситуация. Не знаем какво ще се случи с Гърция и изобщо с Европейския съюз. Нашата икономика е част от ЕС и един ръст на безработицата неизбежно ще доведе до ръст и на длъжниците.