Колко „страшно“ може да бъде правенето на бизнес в България

- Как привлякохте Google и Springboard като партньори?

Д. Д.: По същия начин, по който ние ще предоставяме партньорства за осъществяването на проектите. Някой познава някого, който пък познава правилния човек на правилното място...

И. С.: От самото начало, когато започнахме да обсъждаме идеята да направим акселератор, решихме, че ни трябват правилните партньори. Това трябваше да са хора с опит в правенето на акселератори. В лицето на Джон намерихме най-добрия партньор, защото той е стартирал един от първите акселератори в Европа и е помогнал на още 12. Ние всъщност сме 12-ят му проект. Тази мрежа от акселератори ни дава също много контакти, а и достъп до самите пазари, в които те се намират. Ако българска компания иска да отиде в Холандия или във Великобритания, или в Германия, ние имаме подходящите партньори навсякъде.

Другият интересен партньор е Google. Сред  големите технологични компании те ни паснаха най-добре и като философия и защото са отворени към подобни инициативи за подпомагане на предприемачеството. Последно в Лондон създадоха Google Campus, където са базирани и нашите партньори от Springboard и където ще водим проектите за срещи с инвеститори.

Д. Д.: Google имат много отворени приложения, мобилна платформа, социална мрежа и други интересни и широко използвани продукти. Компанията разполага с експертиза във всички сфери, в които очакваме немалка част от проектите по нашата програма да се фокусират. Компанията съдействат на подобни програми в САЩ и Великобритания, а Eleven е първата им такава програма в Централна и Източна Европа и сме изключително горди, че успяхме да ги привлечем. Всички сме ентусиазирани да работим по този проект.

- Трудно ли беше да ги привлечете за една такава идея, която да се развива в малка България?

И. С.: Трудно беше да попаднем на правилния човек в Google, който да подкрепи вътрешно идеята. Когато това се случи...

Д. Д.: Те си направиха собствено проучване на хората от нашия екип, кой какъв опит има, защото и те си избират партньорите. Първоначално опитахме няколко точки на контакт, но беше трудно да разберем точно на кой човек това му е ресорът. В момента, в който попаднахме на правилния човек, нещата тръгнаха гладко.

Д. Д.: Ние нямаме желание да правим само български проект. В България има голямо богатство от таланти и хора с идеи, но нашият фокус е по-скоро регионален, отколкото локален. Разбира се, условие по програмата е проектите да са в България, но самите екипи могат да бъдат отвсякъде.

И.С.: Всъщност в идеалния вариант България ще се превърне в притегателен център за предприемачи от целия регион.

- Говорим за „големи идеи“, които да се развият в „големи компании“. Какво отличава „големите идеи“ от всички останали и задължително ли е „голямата идея“ да е в сектора на информационните технологии, да е нещо качествено ново? Може ли „голямата идея“ да е и нещо добре познато старо, но адаптирано към съвременността?

Д. Д.: Големите идеи са тези, които решават проблеми бързо, лесно и удобно. Интересното е, че повечето големи идеи са добре пакетирани стари идеи. Това, което виждаме в успешните напоследък проекти, е че топлата вода някой просто я преоткрива. Типичен пример за една такава компания, която е стартирала от акселератор в САЩ, е Airbnb. Това е сайт, в който всеки може да публикува притежаван от него недвижим имот, който не ползва, и да го отдаде под наем за някакъв период от време – година, седмица, ден, месец. Това е един от най-успешните проекти на първия акселератор в силициевата долина. Не е необходимо проектът да е технологичен, стига да може да се възползва от програмата и да може да постигне видим резултат за сравнително краткото време в акселератора (3-6 месеца).

Идеите, които са само за България, вероятно ще са твърде малки за това, което ние искаме компаниите да постигнат. Може би ще предпочетем такива идеи, които могат сравнително бързо и лесно да се разраснат и да станат регионални, а защо не и световни.

- Имате голям опит в работата с предприемачи, рисково финансиране, дялово финансиране. Напоследък обаче дори големи чужди компании не дават добра оценка на бизнес средата в България, основно заради корупцията, разпокъсаното законодателство, неефективната съдебна система и т. н. Как се развиват иновативни идеи в такава среда?

Д. Д.: Нещо, което ние ще предоставим, е възможност да се ползват услуги на специалисти – юристи, финансисти и т. н., които да поемат цялото обслужване на стартиращите компании и да контактуват с администрацията и другите играчи на пазара. Те са хора, които правят това по занятие и се справят много добре, а и така екипите ще се фокусират изцяло върху развитието на идеята. Няма да оставим предприемачите сами да се оправят с бюрокрацията и ще им окажем пълна подкрепа.

Поне първоначално компаниите ще са достатъчно малки, за да се разминат с неработещата част от бюрокрацията и администрацията. Може би наистина големите инвеститори се сблъскват със спънки, но там са намесени и много други интереси. Нашите очаквания са, че проектите, които ще стартираме, ще имат повече ползи от това, че са реализирани именно тук.

И. С.: Освен това ние се опитваме да гледаме позитивно на предимствата, които дава България, и да се абстрахираме от недостатъците. Предимствата на страната ни не са малки. Първо, данъците са ниски и правенето на бизнес по принцип в България не е толкова скъпо. Другото е, че интернет и комуникациите са на изключително високо равнище.

Д. Д.: Искаме тези 500 предприемачи, които предстои да минат през нашата програма, да получат едно разбиране, че почтеността в правенето на бизнес е от изключително значение. Оттук нататък те ще станат носители на тази култура. Очакваме това да има съществено влияние върху средата и се надяваме да променим нещо. Ние сме тук, за да променим нагласата на хората в България и в региона, че може да се стартира бизнес, че това не е толкова страшно.