Дамян Вътев: Големият проблем на хранителната индустрия е спадът в потреблението

Планирате ли увеличения в цената на продукцията заради последното поскъпване на месото, което браншът внася от Европа?

- Поскъпването на суровините и горивата безспорно допълнително утежнява ситуацията, но на този етап все още колегите и ние не сме коригирали цените. В бъдеще вероятно за някои от продуктите ще има промяна, но на този етап не мога да прогнозирам. Всички преработватели се снабдяват с месо отвън – около 80% от свинското месо и 90% от говеждото е внос от Европа.

Какво стана с вашия проект за създаване на биологична животновъдна ферма?

- Нашата идея беше да направим ферма за месодайно говедовъдство, която в един момент да бъде сертифицирана като биологична. Целта беше да извадим на пазара наистина екологично чисто говеждо месо, което досега не беше направено от нито един производител. Оказа се, че доста подценихме процеса, затова проектът на този етап се отлага доста напред във времето.

Само субективни ли са причините или и кризата оказва отражение за взимане на това решение?

- Биологичното земеделие и животновъдството се оказаха по своята същност висшия пилотаж в този бизнес. От опита си установихме, че първо трябва да се мине през конвенционалното и биологично растениевъдство, които осигуряват фуражите, за да стигнем до месодайното животновъдство.

Какво имам предвид? Земите, които първоначално купихме в Габровския Балкан, бяха пустеещи и силно заплевелени. За да ги облагородим, не можехме да използваме изкуствени препарати, защото това е противопоказно за биоземеделието. Количествата произведен фураж върху тези площи се оказаха твърде ограничени - за прираст не можеше да се говори.

Убедихме се, че на този етап инвестициите в месодайно животновъдство са неефективни и затова временно се отказахме от проекта. Безспорно и кризата даде своето отражение, защото инвестициите в една месодайно животновъдна ферма са големи, а тяхната възвращаемост е на доста по-късен етап. Ние поддържаме стадото си, но на този етап сме замразили процедурите по сертифицирането му като биоферма.

А защо в страната не се развива месодайното животновъдство?

- Защото инвестициите се възвръщат на много по-късен етап. Ако се възприеме технологията с майчиното стадо, това означава, че стопаните трябва да за затворят едни пари цели девет месеца, докато продължава бременността на животните и още 16 месеца за угоителния период на телетата. Грубо сметнато, близо две години и половина в животните само се инвестира, докато месото от тях бъде пуснато на пазара и фирмата започне да печели. Това е основната причина за липсата на интерес.

От друга страна, субсидирането на месодайното животновъдство в страната е много слабо и крайно недостатъчно за подкрепа на този бизнес. И по никакъв начин не може да насърчи даден фермер да инвестира в подобно стадо.

От гледна точка на пазарите, месодайното животновъдство е перспективно, защото търсене извън страната има. Но са необходими огромни начални инвестиции, които ще бъдат възвърнати на много по-късен етап. Това, че на няколко места се отглеждат стада от месодайни животни, не означава, че в страната се развива подобна промишленост.

Смятате ли, че опитите на администрацията да насърчава животновъдството и да подкрепя преработвателните фирми във взаимоотношенията им с търговските вериги ще дадат положителен резултат?

- Напоследък се усеща желание за регламентацията на тези процеси, но в сравнение с останалите европейски държави все още има какво да желаем. И това е обяснимо, защото старите държави-членки са изминали много дълъг път,  докато въведат правилните механизми за защита на производителите и търговците, докато ние тепърва се адаптираме.

Но не трябва да забравяме, че изискванията на търговските вериги към производителите в Западна Европа също са много високи. Явно ние трябва да намерим балансирани защитни механизми, така че да няма изкривяване на пазара.