Кирил Темелков: За Булгартрансгаз печалбата не е самоцел

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Кирил Темелков е завършил магистратура по икономика в УНСС със специалност „Икономика и управление на търговията“.

От края на 1999 г. до 2008 г. работи в „Булгаргаз“ ЕАД и съответно в “Булгартрансгаз“ ЕАД след преобразуване на дружеството през 2007 г. В периода 2000-2008 г. е началник на „Търговски отдел“. От 2008 г. до 2010 година работи като консултант по управление на различни енергийни проекти.

През май 2010 година Кирил Темелков поема управлението на „Набуко-България“. От юни 2011 г. Темелков е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД.

С изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков разговаряме относно инвестиционните планове на дружеството, бъдещето на междусистемните газови връзки и необходимостта от промени в законодателството в газовата сфера.

- Г-н Темелков, какви са основните аспекти на инвестиционната програма на дружеството за тази година и в краткосрочен план?

Имаме 3-годишна инвестиционна програма до 2014 г., която е доста амбициозна и обхваща различни аспекти на поддръжката и развитието на системата ни. Съществените инфраструктурни проекти в нея са изграждането на междусистемните газови връзки, нови газопроводни отклонения и разширение и модернизация на газохранилището в Чирен.

Тази година ще инвестираме 140 млн. лева, а през следващите две години планираме сумата да нарасне до около 200 млн. лева годишно.

Основната част на инвестиционните разходи са за модернизиране на системата, повишаване на надеждността и капацитета й, както и за създаване на условия за диверсифициране на доставките от трети страни, което ще повиши конкуренцията на местния газов пазар.

С изграждането на нови газопроводни отклонения от националната система ще захранваме с природен газ нови райони на страната, които досега нямат достъп до този вид ресурс.

- Кои са основните обекти в страната, които смятате на изградите до 2014 г.?

Приоритет номер едно и за Булгартрансгаз, и за държавата, са междусистемните газови връзки със съседните страни. Ние работим пряко по изграждането на интерконекторите с Турция и Румъния. Същевременно оказваме необходимото съдействие за развитието на проекта с Гърция (Стара Загора–Комотини), който се реализира от смесената проектна Компания „Ай Си Джи Би“ – България, както и за междусистемната връзка със Сърбия, за която Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е възложител и бенефициент на евросредства.

Продължаваме да развиваме националната ни система, като за газопровода Добрич-Силистра тече търг за възлагане на строителството. Отклоненията до Козлодуй и Оряхово, Банско и Разлог, Пирдоп и Панагюрище, които се намират в преинвестиционна фаза, предвиждаме също да бъдат реализирани в рамките на 3-годишния ни план. Следващ етап е изграждане на отклонения към Свищов и Никопол, както и към Лом и Видин. 

Що се отнася до газохранилището в Чирен, работим по проект за повишаване на капацитета му– както като обем на съхранение на газ, така и като възможности за дневен добив на газ от него.

Ще бъдат необходими допълнителни специализирани изследвания, както и модернизация на наземното оборудване и компресорните мощности, прокарването на нови експлоатационни сондажи и други.

- Бихте ли казали нещо повече за изграждането на междуситемните връзки със съседните ни страни? Сигурно знаете, че според някои отзиви тяхната реализация се бави.

Подготовката и изграждането на газопроводи е дългосрочен процес, който отнема години. Особено когато се касае за трансгранични връзки, предварителните съгласувателни процедури изискват координация на различни нива – корпоративно, държавно, политическо.

Понякога спрямо първоначалния план се налага да се правят технически и технологични промени, за да се удовлетворят в максимална степен и в дългосрочен период потребностите от доставки в съответното направление. Може да се каже, че самата подготовка на инвестиционния процес, включително трасирането, придобиване правото на прокарване през имотите по пътя на трасето на газопровода, съгласувателни и разрешителни процедури с различни инстанции, трае два до три пъти по-дълго, отколкото фактическото строителство.

При това в посочения срок не включвам идейната фаза, предшестваща самото решение за подготовка и реализиране на даден газопровод.

А и нека не забравяме, че един газопровод не се изгражда да отговори на потребностите през следващите 2-3 години, а се има предвид период на експлоатация за поне 15-20 години напред.

Прединвестиционните дейности по всички междусистемни връзки са в развитие. Към настоящия момент имаме значително ускоряване на този процес, както на държавно, така и на корпоративно ниво, което би трябвало да доведе до скорошен старт на същинското им изграждане и въвеждане в експлоатация.

Например при газовата връзка с Румъния сме в етап на обявяване на търг за избор на изпълнител на строителството. Смятам, че след това нещата ще се придвижат доста бързо и в края на годината връзката е възможното да бъде физически изградена, а в началото на 2013 г. да бъде въведена и в търговска експлоатация. Иначе казано, когато към мястото на изграждане на газопровода тръгнат машини, значи сме свършили голямата част от реализацията на проекта.

- Ще ви стигне ли собственият финансов ресурс за реализиране на тази обемна и амбициозна инвестиционна програма?

Осигуряваме необходимите средства от собствени приходи от търговска дейност, както и чрез привлечен капитал, включително чрез целево европейско финансиране.

Ако в края на тригодишния период се окаже, че има финансов недостиг, смятам че ще можем да осигурим и външно кредитиране от финансови институции поради добрите си икономически показатели и оценката на целесъобразностна на инвестиционните ни намерения.

Към момента обаче разчетите ни са да се справим без външно кредитиране в средносрочен план, независимо че програмата ни е доста амбициозната.