Л. Немети: Много инвеститори все още гледат на България като на „дивия изток“

Лес Немети е управляващ партньор на консултантската компания Euro-Phoenix Financial Advisors Limited, специализирана в областта на сливанията и придобиванията, както и консултации и планиране на успешна стратегия за излизане от бизнеса (business exit) за нейните клиенти.

Между 1997 г. и 1999 г. той е изпълнителен директор на Invitel (преди Vivendi Telecom) – вторият мобилен оператор в Унгария, собственост на Vivendi, GE Capital, Chase Manhattan и др.

Преди това е работел за Световната банка във Вашингтон, където е отговарял за приватизационни и инфраструктурни проекти в над 20 държави.

През 1992 – 93 г. работи в Унгарската приватизационна агенция, където е начело на сделки с обща стойност над 1 млрд. долара, сред които приватизацията на унгарския телеком Matav.

Роден е в Торонто, Канада, където придобива бакалавърски степени по икономика и право, както и магистратури по политически науки и бизнес администрация (MBA).

Автор е на книгата „Успешно излизане от бизнеса“, която е издадена през 2011 г. в редица държави, включително и на български език у нас.

С Лес Немети разговаряме за успешната подготовка за излизане от бизнеса, българския опит и световната икономика.

- Кога е най-добрият момент за планиране на излизането от бизнеса?

Най-добрият момент за това е преди дори да сте закупили или започнали вашия бизнес. Дяловите инвеститори използват този подход много добре. Обикновено първият или вторият въпрос, който те задават, когато оценяват дадена инвестиция, е: „каква е вашата стратегия за излизане?“. Ако нямате такава, то вероятно е да няма смисъл въобще да влизате в този бизнес.

След като вече веднъж сте собственик на бизнес, би трябвало да имате предвид винаги да го изграждате не само според своите собствени желания, а и от гледна точка на един инвеститор. Всеки собственик на бизнес взима множество решения всеки ден. Дали тези решения добавят или отнемат стойност от бизнеса от гледна точка на инвеститора?

Мога да ви дам един краен пример: преди няколко години представлявах международна компания във връзка с една сделка в сектора на производството на храни в България. Българският производител имаше перфектният профил – беше достатъчно голям, с няколко милиона евро годишна печалба. Въпреки това той развиваше прекалено много видове бизнеси, без да има критична маса в който и да било от тях. Затова нашият инвеститор реши да се оттегли и да не пристъпва към инвестиция. Доколкото разбирам българската компания все още не си е намерила инвеститор.

- По какъв начин стратегията за излизане е свързана с пазарните условия в даден сектор? Бихте ли дали някакви примери?

Ако даден бизнесмен реши да продаде бизнеса си на дадена цена, той трябва да продължи да изгражда стойност за бизнеса и да не го обявява за продан докато няма реалистично очакване за цената. Много собственици обаче обявяват компанията за продан и когато видят, че насреща няма сделки или не са такива, каквито ги очакват, свалят предложението от пазара.

Мислете за стратегията като за посоката, в която водите бизнеса. Пазарните условия са като „вратичка“, която се отваря в момент, в който можете да намерите инвеститори при добри условия. Ако сте готови да излезете навън през тази вратичка, можете да направите това успешно. Ако не сте готови обаче, може да изпуснете изцяло възможността да излезете през тази вратичка.

- По какъв начин кризата засегна процеса на излизане от инвестиция в бизнесите?

По много начини, но ще се спра на четири от тях:

На първо място кризата засегна оценките. Обикновено оценките на бизнесите се правят на базата на коефициент, кратен на паричните им потоци или на печалбата. По време на криза повечето бизнеси са засегнати именно по отношение на паричните потоци и печалбата. Самите коефициeнти обаче също се понижават. Така ефектът е още по-тежък, като се има предвид, че двата показателя се умножават.

Например ако един бизнес е оценен на базата на шесткратната си печалба, и в добри времена прави по един милион евро годишно, то оценката му е 6 млн. евро. Ако той бъде засегнат от рецесията и печалбата му се понижи до 600 хил. евро, а коефициентът за оценка падне до четирикратна печалба, то стойността на бизнеса става 2,4 млн. евро. Това е огромна разлика.

На второ място понижава се броят на купувачите/инвеститорите на пазара и конкуренцията за активи намалява. При особено влошени пазарни условия може да не е възможно да се намерят каквито и да било инвеститори.

Трети фактор е, че купувачите като цяло са много по-взискателни по отношение на инвестиционната оценка. Те задават много повече въпроси и искат много по-задълбочена информация.

Четвърто – по време на финансова криза финансирането за купувачите се осигурява много по-трудно. Банките са много по-консервативни.

В резултат на горните фактори броят на сделките по време на рецесия се понижава. Въпреки това трябва да подчертая, че дори по време на рецесия сделки все пак се осъществяват.

- Вашата книга има източноевропейско издание и американско издание? Каква е разликата между начина, по който се осъществяват сделките в ЦИЕ и на Запад?

Всъщност между двете издания разликата е много малка. Източноевропейското издание съдържа специален предговор за сделките в региона.

Работил съм по сделки за продажба на бизнеси в над 40 страни и мога да ви уверя, че принципите и методологията са еднакви. Има, разбира се, някои местни културни фактори, езикови особености и т. н., които трябва да се имат предвид във всяка държава.

- Какво можете да кажете за сделките в България? Къде стои тя на глобалната карта?

Ако вярваме на теорията, че приходът на глава от населението, потреблението и т. н. в България ще се изравнят с европейските равнища, можем да видим, че все още има огромен потенциал за инвеститорите в България.

Въпреки това България изглежда бе засегната по-тежко от рецесията в сравнение с повечето европейски страни. Също така много инвеститори все още гледат на България като на „дивия изток“, в който институциите са все още млади, законите може да не се прилагат винаги, а черните пазари и престъпността са по-разпространени в сравнение с други части на Европа. Така че нивото на риск също е по-високо в саравнение с повечето европейски страни.

- Бихте ли дали някакви примери от вашия опит с български бизнеси?

Един от нашите клиенти преди години купи бизнес в България, но няколко години по-късно го продаде, тъй като прецени, че конкуренцията не е справедлива и че институциите не биха могли да създадат коректен пазар.

Друг наш клиент стартира бизнес в хранителната индустрия преди пет-шест години. Приходите му се понижиха с над 40% заради рецесията. Българите не разполагат с толкова големи спестявания, както другите европейци, затова когато настъпи рецесия потреблението се свива в голяма степен.