Красимир Коев: Въвеждаме пълен контрол на виното от лозето до ресторанта

- Бизнесът отдавна настоява и за ефективни действия срещу сивия сектор. Какви промени предлагате в това отношение?

По предложение на браншовите организации засилваме контролните функции на агенцията по лозата и виното, които освен върху производството и преработката на гроздето вече се разпростират и при търговията с вино и спиртни продукти. Целта е все повече да ограничим сивия сектор в бранша.

Необходим е пълен контрол от лозето до магазина и ресторанта, така че да пресечем нелегалната търговия.
Виното може да се търгува и в наливно състояние, не е задължително да бъде бутилирано като спиртните напитки. Затова при проверките ще се изискват анализните свидетелства за годност на виното, документите за произход на гроздето, от което виното е произведено, така че гарантираме сериозен контрол.

Регионалните структури на агенцията имат подробна информация за лозарите, така че сверките могат да бъдат направени в рамките само на един ден.

- При обсъждането на проектозакона браншовиците обявиха, че сивият сектор при спиртните напитки заема 60% от пазара. Това реално ли е?

Не мога да отговоря на този въпрос, защото не наблюдаваме производството и пазара на спиртни напитки.
Ситуацията със селските казани и нелегалните канали, по които се продават наливни спиртни напитки, особено в някои малки заведения, са болна тема за всички производители, но там агенцията по лозата и виното няма контролни функции. Водещи са министерството на икономиката и агенция „Митници“, които засилиха контрола.
Данъчните складове са под контрола на митниците, а те въведоха редица административни мерки при контрола. В проектозакона санкциите за нелегалното производство и търговия са завишени и силно се надявам в скоро време този проблем да се неутрализира.

- Проектозаконът предвижда значителни санкции за незаконно засадените лозя. Имате ли данни колко са тези лозя в страната?

В европейските регламенти е заложено изискването за строги санкции и задължително изкореняване на нелегално засадените лозя и ние сме длъжни да въведем това законодателство, въпреки че то не засяга българските лозари.
Причината е проста - в България няма незаконни лозя и аз го гарантирам, защото познаваме състоянието им.
Агенцията поддържа регистър на лозовите масиви плюс национален резерв, които са създадени след задължителни физически проверки на място.

Еврорегламентът от 2008 г. има по-скоро превантивен характер, защото санкциите за незаконното засаждане са драстични. Освен че стопаните трябва за своя сметка да ги изкоренят, те плащат и глоба от 12 хиляди евро на хектар лозе.

Територията на страната не е голяма, размерът на лозовите насаждения също – те съставляват 75 хиляди хектара и са включени в нашата информационна система. Нашият контрол е почти всекидневен, така че трудно може някой самоволно да засади ново лозе.

Още повече, че и с новия закон остава забраната за ново засаждане на лозя освен в случаите на изкореняване и презасаждане и засаждане с права от националния резерв. Не говоря за новите лозя от близо 120 хил. дка, които бяха засадени през последните години на мястото на изкоренените стари лозя.

За винения сектор тези инвестиции бяха от голямо значение, защото благодарение на европейските програми успяхме да обновим не само насажденията, но и да въведем много нови сортове, което се отрази и на качеството на виното.