Н. Газдов: Не е лесно да се осигури финансиране на проекти за ток от вятър и слънце

Никола Газдов е следвал политически науки и международна политическа икономика в Германия и Великобритания. Има магистратура по специалността "Източноевропейски изследвания" (East European Studies) на университета в Мюнхен. 

Газдов започва да се занимава с възобновяеми енергийни източници като студент. От 2008 г. се занимава с разработване на инвестиционни проекти в България.

През 2009 г. е сред съучредителите на Българска фотоволтаична асоциация и е избран за председател на Управителния съвет. От април 2011 г. Никола Газдов е представител за България на водещата германска компания Юви Солар (Juwi Solar GmbH).

С председателя на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов разговаряме относно практическото приложение на новия Закон за енергията от ВЕИ и възможността за финансиране на проекти за производство на електроенергия от соларни и вятърни инсталации.

- Г-н Газдов, какви са впечатленията Ви от прилагането на практика на новия Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), влязъл в сила само преди месеци?

Според управляващите една от основните цели на новия Закон за енергията от ВЕИ (слънце, вятър, вода, биомаса) беше да се „отсеят“ спекулативните проекти. Това обаче не се случи. Даже напротив – законът стопира развитието на нови инвестиционни проекти и по този начин остави на пазара единствено „завареното положение”. Според преходните и заключителни разпоредби до 1 юли 2012 г. нови проекти няма как да се развиват, тъй като няма процедура за присъединяването им към мрежата. Така съществуващите проекти се оказаха силно конвертируеми. 

- Може ли да се каже за една година напред колко мощности за производство на ток от вятър и слънце биха могли да се присъединят към енергийната мрежа на страната?

Една от основните причини за това е, че в България не е никак лесно да се намери финансиране за фотоволтаични и вятърни проекти. Инвеститорите и кредитиращите банки имат усещане за несигурност и неустойчивост на регулаторната рамка. Наскоро се появиха информации за промени в Закона за ВЕИ едва шест месеца след приемането му, което направи фотоволтаичните проекти почти небанкируеми.

Голямата въпросителна е свързана с преференциалните цени за изкупуване на електроенергията от ВЕИ. От една страна има слухове за преждевременното им намаляване преди 30 юни 2012 г. Подобна стъпка не само би изправила пред фалит всички проекти, които в момента са в процес на изграждане, но би направила напълно невъзможно намирането на средства за ВЕИ системи оттук нататък.

ВЕИ проектите имат сравнително дълъг период на реализация, с оглед процедурите по издаване на различните разрешителни, проектиране и така нататък. Ако един проект е изготвен при определени очаквания за цените, а след това попадне в друг „тарифен прозорец“, икономическата му целесъобразност ще бъде силно застрашена. Инвеститорите и банките се нуждаят от предвидимост. Такава няма как да има, ако законовата рамка и преференциалните цени се променят на всеки няколко месеца.

Всички сме съгласни, че цените трябва да намаляват във времето, но трябва яснота кога и как точно ще се случва това. Наредбата за ценообразуване на електроенергията от ВЕИ не предлага обективни критерии, а слуховете за предварителни намаления са направо вредни. 

- Все пак и през последните месеци продължава изграждането на съоръжения с ВЕИ...

Да, през последните месеци се реализират проекти, изготвени при предишния Закон за ВЕИ. Нови обаче няма как да бъдат реализирани преди влизането в сила на процедура за присъединяването им към мрежата на 1 юли 2012 г. Тогава обаче тарифата за нови фотоволтаични системи ще бъде значително намалена, което поставя под въпрос изгодата от реализирането на тези проекти. В Българската фотоволтаична асоциация очакваме да бъде определен ограничен капацитет за присъединяване на нови мощности. Ще припомня, че според новия закон Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) всяка година ще определя капацитета за присъединяване на нови мощности с ВЕИ на основата на данните от трите електроразпределителни предприятия (ЕРП).

Така че, образно казано, към момента има три „препъни камъка“ за развитие на ВЕИ проектите. Първият е, че в момента не могат да се развиват нови проекти. Вторият е, че новите проекти от средата на следващата година вероятно ще бъдат ограничени заради предполагаемия „стеснен“ капацитет на мрежата. Друг рестриктивен фактор, отнасящ се основно до фотоволтаичните съоръжения, е неяснотата относно размера на преференциалните тарифи за изкупуване на електроенергията. 

- А какво е мнението Ви за развитието на малките соларни инсталации, разположени основно на покривите на сгради? 

Малките покривни системи са изключително полезни. Ще дам пример с Германия. Там сега около 75% от инсталираните соларни мощности са именно малки инсталации на покривите на сгради. Това създава много широко разпределение на печелившите в този бизнес – те са голям брой малки инвеститори, а не малко на брой големи компании. При този начин на разпределено производство на електроенергия близо до консуматора почти няма загуби от пренос. Същевременно се насърчава местната икономика – покривните проекти се финансират от малки и средни местни инвеститори, изграждат се от локални компании и оказват позитивно въздействие върху свързани бизнеси при доставката на материали.

У нас доскоро имаше огромни бюрократични пречки за монтирането на покривни соларни инсталации. С новия закон нещата се подобриха на хартия, но проектите все още са трудно осъществими на практика. Липсва хармонизация със съответните подзаконови нормативни актове, а в различните общини има различен подход при оформяне на законовите процедури. 

- Г-н Газдов, сега по-лесно или по-трудно банките отпускат кредити за ВЕИ проекти?

Въпросът трябва да бъде разгледан спрямо развитието му във времето. До средата на 2011 г. почти нямаше финансиране за фотоволтаични проекти, а за вятърни паркове кредити се отпускаха, макар и трудно. В момента ситуацията е обърната – вятърните проекти изглеждат небанкируеми, а фотоволтаичните имат „тарифен прозорец”, в чиито рамки финансиране би могло да се намери. Но фактът, че в момента се отпускат кредити, не означава, че ситуацията е по-добра.

Действително, сега банките могат да направят информирана прогноза за това, какъв ще е  паричният поток за 20 години експлоатация на един фотоволтаичен парк. Съответно те са склонни да отпуснат финансиране при наличие на три основни фактора. От една страна,  проектът сам по себе си трябва да е добър, от друга - инвеститорът да успее да докаже наличие на опит и средства. Необходимо е да има и компания с добра репутация, която да изгради „до ключ“ обекта.

В момента е трудно да се прогнозира дали фотоволтаичните проекти ще са банкируеми и след 1 юли 2012 г. Причината е, че нито се знае какви ще са преференциалните цени тогава, нито е известен капацитетът за присъединяване на мощности към мрежата. Отново подчертавам - за инвеститорите и банките не е важно да има високи тарифи, а предвидимост. Слуховете за предстоящи „кърпежи” в закона за ВЕИ не помагат много за това.