А. Петров: Държавата трябва да убеди дълговите инвеститори, че сме различни

Анастас Петров е изпълнителен директор на ING Пенсионно осигуряване от септември 2009 г., като преди това е бил началник на отдел "Управление на инвестициите" в дружеството. Той придобива значителен опит в банковата и финансовата сфера от работата си в СИБАНК в София, където последователно ръководи управление „Ликвидност” и отдела за „Корпоративни клиенти” на финансовата институция.

Анастас Петров е член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и на Комитета по инвестиции и капиталови пазари в асоциацията. Той е завършил Университета за национално и световно стопанство в София, специалност "стопанско управление и администрация". Има и степен бакалавър по европейска бизнес администрация от University of Lincolnshire and Humberside (ULH) във Великобритания.

- Г-н Петров, годината е трудна за портфейлните инвеститори. Какви са вашите спасителни острови?

Действително, тази година е изпълнена с предизвикателства и те са не само за портфейлните инвеститори. Заради дълговата криза в еврозоната и страховете за глобална рецесия, апетитът към риск е на много ниски равнища, инвеститорите са притеснени и предпазливи, а пазарите – нервни и силно волатилни.

При тези обстоятелства и от гледна точка на структурата на портфейлите на пенсионните фондове нашите предпочитания са насочени към държавни ценни книжа на страни от Централна и Северна Европа и САЩ, към облигации на компании с кредитен рейтинг от клас „инвестиционен” и селективно към банкови депозити.

Разбира се, предвид дългосрочния ни хоризонт поддържаме и малки обеми на инвестициите в рискови класове активи като акции и високодоходни облигации, като ограничаваме експозицията си основно до книжа на компании с утвърден бизнес и добро управление. Понастоящем предпочитаме предимно нецикличните сектори и развитите пазари.

- В последните месеци германските облигации донесоха добра доходност. Кои ще са добрите инвестиционни възможности в следващите месеци?

Това е вярно. През последните няколко месеца държавните облигации на почти всички развити, ефективни и финансово дисциплинирани икономики поскъпнаха значително. Това бе резултат от „бягството” на инвеститорите към висококачествени активи. Любопитното е, че дори облигациите на САЩ поскъпнаха, при условие, че в средата на годината имаше вероятност да изпаднат в технически фалит и бе намален кредитният им рейтинг.

В настоящия момент няма единствен правилен отговор на въпроса кои са добрите инвестиционни възможности. Това силно зависи от хоризонта и от целите, които се поставят, т.е. дали е важна сигурността или пък стремежът към доходност. Средата е изключително нестабилна, динамична. И нещата ще останат такива, докато многото изказани думи от политиците не преминат в убедителни действия. Съзнаваме, че ситуацията е сложна и проблемите в еврозоната не са лесно решими, но отлагането им единствено влошава положението.

В тази връзка в краткосрочен план ако човек е чувствителен към рисковете, инвестиционните възможности се изчерпват с облигациите от висококачествени емитенти и депозитите в банки с качествен кредитен портфейл и ограничени инвестиции в нискокачествен държавен дълг. Трябва да е ясно обаче, че тези алтернативи носят много ниска доходност. Като краен пример мога да кажа, че доходността до падежа на шестмесечните германски облигации е близо нула.

В случай, че хоризонтът е дългосрочен и лицата не се притесняват от волатилността, сега моментът е добър за селективни инвестиции в рискови активи при внимателен подбор на емитентите. Ако говорим за акции, трябва да се избират компании с утвърден бизнес, устойчиви резултати, добро корпоративно управление и ниски до умерени нива на задлъжнялост.

- Кои инвестиции в портфейла са с най-силна положителна доходност в последните месеци?

Най-добре се представиха дългосрочните облигации на САЩ, Германия, Холандия и другите фискално дисциплинирани икономики. Възвръщаемостта за последните няколко месеца бе в границите на 6-12%. Портфейлът ни от корпоративни облигации с инвестиционен клас на кредитния рейтинг донесе около 5% за същия период.

- Депозитите в българските банки като че ли са подходяща инвестиционна алтернатива за пенсионните фондове предвид високите лихви (спрямо ЕС) и все още малкия размер на активите на пенсионните фондове?

В нестабилните времена харесваме депозитите поради ниското ниво на пазарен риск, приемливия кредитен риск и относително високите лихви. Трябва да подчертая, че сме изключително взискателни към качеството на банките, в които влагаме средства, и критериите ни са далеч по-строги от определените в законодателството. В момента имаме депозити в много ограничен кръг от финансови институции. Нямаме очаквания за проблеми в никоя от банките в непосредствено бъдеще, но сигурността за нас е важна и сме много предпазливи.

- Какво е мнението ви за състоянието на пазара на ДЦК и постоянно постиганите по-ниски доходности?

Според мен има и пазарни и непазарни причини за поведението на българските ДЦК. Фискалната позиция на България е една от най-добрите в света в момента, а през последните години Министерството на финансите издава недостатъчен обем облигации. Налице е и силен интерес от местни институционални инвеститори.

Банките разполагат с много ресурс, който при свитото кредитиране ги кара да гледат към пазара на ДЦК. Заедно с това, банките имат нужда от облигациите, за да обезпечават бюджетните средства при тях.

Като непазарен фактор определям участието на Фонда за гарантиране на влоговете на пазара на ДЦК. Особено в късия край на кривата търсенето е много голямо и това изкривява цените.

- Очаквате ли скоро да има подходящи условия държавата да се финансира от чуждите пазари, особено при падежирането на евро облигациите ни след около 15 месеца?

Ако „подходящи условия” означава ниски лихви, не очаквам те да настъпят в непосредствено бъдеще. Отново ще реферирам към дълговата криза в еврозоната. Докато няма яснота какви всъщност ще бъдат окончателните мерки и очакваните от тях резултати, апетитът към риск ще остане много нисък.

Въпреки че България има много добри фискални показатели, инвеститорите ни поставят в една група с останалите държави в Централна и Източна Европа и търсената рискова премия е висока. Ролята на Министерството на финансите ще бъде да убеди потенциалните инвеститори да правят разлика между нас и останалите страни в региона, за да може да бъде оптимизирана цената на финансирането ни.