Св. Иванов: Държавата бави изграждането на междусистемните газови връзки

-Какво е мнението Ви за състоянието на либерализацията на пазара на природен газ в България?

Ще започна с това, че в България най-големият собственик в енергетиката е държавата. Казвам го, защото моделът, при който независим държавен орган осъществява контрол в сектора е възможен само там, където държавата няма конфликт на интереси. А в България държавата е в конфликт на интереси и регулаторът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - не е независим, защото ако беше, щеше да гарантира еднаква позиция на всички играчи на пазара.

Нека погледнем как стои въпросът за разделението на „Булгаргаз“ от „Булгартрансгаз“. Въпреки че формално двете дружества имат независим един от друг мениджмънт, те имат един собственик, и това е Български енергиен холдинг (БЕХ). Мениджмънтът на собственика одобрява всички по-важни договори и на двете дружества, което означава, че те все още действат като едно предприятие в абсолютен синхрон и преследвайки собствения си интерес.

Въпреки че е запозната с това положение, ДКЕВР не се намесва, защото няма интерес да гарантира еднаква позиция на всички участници на пазара на газ. Ако го направи, ще разруши монопола на обществения доставчик „Булгаргаз“, тоест държавата няма да е в състояние да упражнява контрол върху пазара в свой интерес.

Ето още един пример как заинтересованите страни си помагат. Примерът е свързан с цената на природния газ. „Булгаргаз“ не е длъжен да внася всички свои цени за одобрение от ДКЕВР, както прави сега. Съгласно закона за енергетиката, той е длъжен да продава по регулирани цени само на крайните снабдители, които от своя страна могат да доставят само на битови потребители и малки стопански предприятия. Останалата част от пазара трябва да работи при свободно договорени цени. И това е нещо, което пазарът иска от няколко години. Само че ако това се случи, отново ще бъде нарушен монопола, диктуван от държавата. И смятам, че поради това не се случва.

Ще посоча и друг важен за либерализацията на пазара фактор. Строителството на междусистемните газови връзки със съседните ни страни върви бавно. А при наличие на такива връзки се създават предпоставки за либерализация на пазара, защото може да се появят и други доставчици на газ. От това биха спечелили клиентите, но не и монополиста. Може би поради тази причина изграждането им върви бавно. Сравнете днешното положение с това по време на кризата в началото на 2009 г. Сигурността на доставките за българския газов пазар с нищо не се е променила. И защо? Защото с нея отново се занимава държавата, и само тя. Този който Ви убеждава, че близо три години не са достатъчни за промяна, не разбира нищо от подготовка и организация изпълнението на подобни проекти – имам предвид междусистемни връзки и подземни газови хранилища.

-Въпросът за доставките на природен газ за България не касае пряко „Овергаз“, тъй като преговорите с Газпром се водят от обществения доставчик „Булгаргаз“. Но все пак, като най-голямата газоразпределителна компания, какво мислите за процеса на преговорите за сключване на договор, който се проточи?

По-специално въпросът за газа касае „Овергаз“. Какво се договаря общественият доставчик не ни касае. Интересува ни въпроса какво ще правим ние с нашия газ, който сме обезпечили. Отново искам да припомня универсалността на закона за търсенето и предлагането. След като на даден пазар има търсене - клиентите в България имат нужда от газ - и предлагане -  - Газпром добива газ и за българския пазар и иска да го продава на българските потребители - то значи ще бъде намерено решение на въпроса, ако ще да е и в последния момент.

Всъщност, „Овергаз“ през последните две години има готовност за пряка доставка на българския пазар на 1 млрд. куб. м газ годишно, което е около една трета от потребностите на страната. Обаче не ни се предоставя възможност да го правим. Ще допълня по темата, макар и към момента само теоретично. Ако „Овергаз“ имаше възможност да внася и продава газ пряко, нямаше да променя цените за своите потребители на всеки три месеца - каквото е положението сега, а щеше да има по-голяма предвидимост за клиентите.

В подкрепа на твърдението си за връзката между ролята на държавата като собственик и либерализацията на пазара, ще дам пример с топлофикациите в страната. След като бяха приватизирани, почти всички поне малко подобриха положението си, а и удовлетвореността на клиентите в част от случаите се повиши. Единствено „Топлофикация София“, която е общинска собственост вече, продължава да губи имидж.