Наложи ли се да предприемете съкращения или някакви други рестриктивни мерки?
- Да, когато през 2008 г. ни се струпа онази криза, ние предприехме извънредни ограничителни мерки и естествено – задържахме свободното падане тогава. Засега този ограничителен режим продължава да съществува. Ситуацията около нас не е никак спокойна, ние работим с чужди оборотни средства, всеки момент могат да ни се изменят условията на финансиране и трябва да ги посрещнем. Отпускане няма.
На фона на това, което нарисувахте като картина, какво става с вашата мащабна инвестиционна програма?
- Инвестиционната ни програма с едно известно забавяне на хода й в момента е в много активен етап. Всичките проекти, които бяхме замислили през 2008 г., се реализират. Естествено, крайният срок за завършването им се измести, но така или иначе през октомври 2013 г. всичко трябва да бъде приключено. Там нямаме отклонения, осигурено е финансирането. Ресурсно продукцията е осигурена със суровини.
Какъв ефект очаквате от реализацията на инвестиционната ви програма?
- Програмата ни е за около 120 милиона долара, изцяло е финансирана от Европейската банка за възстановяване и развитие и от УниКредит Булбанк. Задачата ни е да построим нова мощност за производство на олово – радикално нова технология, която няма нищо общо с днешната. Също така в цинковото производство трябва да сменим някои от технологичните процеси.
Другият ключов момент на тези проекти е, че ще разчитаме да завишим на 30 процента в суровинния ни ресурс от рециклируеми материали, както в оловното производство, така и в цинковото. Това е една световна тенденция, ние смятаме да сме едни от първите на Балканите и в Източна Европа, които ще я реализират.
Задачата ни е да намалим енергоемкостта два-два и половина пъти на тон. Естествено – условията на труд ще бъдат коренно различни, екологичните проблеми са решени дългосрочно и надеждно в съответствие с изискванията на съвременния свят.
Ние преследваме постигане на ефективност на тези проекти не само с разширение на производството, но и с промяна на структурите на суровините, което носи и по-голямата ефективност.
Нашата задача е да стигнем 30 на сто местни суровини, 30 до 40% регионални и 30% - от друг внос. Като под регионални разбираме –суровини от съседите.
преди 13 години Честно казано, струва ми се че, пожарникаря "вижда" някакви прозрения и чат-пат "изтървава" едни инфантилно-хумористични идеи. Но ако се замисли човек, и ги подреди/пренареди/ смислово, може да се получи едно приканване към протекционизъм..... В края на краищата има точно определени отрасли от икономиката които могат да се развиват в БГ и точно определени стоки, които да се "бойкотират" като потребление..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Да, да и масово отравяне. Далновидно управление на икономиката - това е. Само помисли какво ще стане ако, Маришкия басейн го няма, а земята там се използва, като селскостопанска/отбелязвам-бол вода и подходящ климат/, ха сега си го представи засят с ...царевица примерно, и готовата продукция изнесена в Африка срещу внос на атрацитни въглища/много по-калорични/, кое е по-добро за България? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Много се надявам КЦМ да успее да съживи рудодобива в Родопите. Оставям настрана въпроса защо държавата не успя държавнически да реши този въпрос. Но ако компанията успее наистина да постигне 30% дял на националните суровини и отделно все повече рециклиране на цинк и олово, това вероятно ще означава още десетилетия стабилно развитие на цветната металургия в България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Браво.Само да не беше замърсяването иначе индустрията е истината. Реални продукти не като финансовите въздух под налягане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар