- Породиха се притеснения, че субсидирането след 2014 г. ще ощети фермерите, които не са получавали директни плащания след май 2011 г. Това не създава ли неравнопоставеност за новите стопани, които ще влязат в земеделието през следващите години?
В проекта на регламент за директните плащания е предвидено, че първоначалното разпределение на правата на плащане по схемата за основно плащане се извършва въз основа на заявление, подадено до 15 май 2014 г. Допълнително е предвидено, че право да получат субсидии по новата схема имат земеделски стопани, които са кандидатствали за подпомагане през 2011 г. по схемата за единно плащане на площ.
Основната цел на това предложение на Еврокомисията е да се осигури плавен преход от схемата за единно плащане на площ към новата схема с права за плащане и да се избегне ситуация, при която собствениците на земя кандидатстват за подпомагане вместо ползвателите на земеделски земи, за които е предназначена помощта.
Проектът на регламент предвижда също така, че държавата-членка може да предоставя права за плащане по Схемата за основно плащане от националния си резерв, който е в размер до 3% от пакета за основното плащане, като с предимство се ползват младите фермери, които започват земеделска дейност.
Въпросът обаче все още е дискусионен, изпратен е от наша страна с искане за разяснения до ЕК и отново ще бъде обсъден по време на предстоящите работни групи в Брюксел, на които ще се разглеждат законодателните предложения на ЕК.
- Ще успее ли българската администрация да адаптира българското закононодателство към новата селскостопанска политика веднага след 2014 г., така че да не се получи онова закъснение в прилагането на ОСП, каквото стана след присъединяването на страната ни в ЕС?
Във връзка с предвидените нови форми за директна подкрепа държавите членки имат задължение да представят нотификации до ЕК до 1 август 2013 г. или близо половин година преди тяхното действително прилагане. По този начин се гарантира, че всички основни елементи на директното подпомагане трябва да са формулирани навреме преди тяхното прилагане и няма възможност да се допусне забавяне.
По отношение на подпомагането за земеделските производители с директни плащания законодателното предложение на ЕК предвижда възможности за редица национални решения по отделните параметри както на схемата за основно плащане, така и на свързаните с нея плащания.
Опциите за гъвкавост за някои от плащанията са сравнително ограничени, а за други, като например за обвързаното с производството подпомагане и плащането за райони с природни ограничения се предоставя действителна свобода за избор, включително и по отношение на целевите сектори и райони, които да бъдат подпомогнати.
За всяко национално решение по основното и свързаните с него директни плащания ЕК изисква предварително представяне на нотификации със задължително подробно описание на избраните обективни критерии, подкрепящи данни, анализи и финансови параметри. Целта е да се създаде възможност да се отговори на специфичните нужди на всяка страна.
Допълнително Еврокомисията определя с прилагащи актове финансовите тавани за всяка държава-членка и с делегирани актове допълнителните правила за прилагане.