Г. Симеонова: Пречиствателните станции по морето са приоритет през 2012 г.

На фона на огромния ресурс на оперативна програма "Околна среда", по която общините кандидатстват за изграждане на пречиствателни съоръжения и инсталации за опазване на околната среда, държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) разполага със значително по-скромен ресурс. Въпреки това през годините от създаването си през 2003 г. досега то е успяло да субсидира редица обекти в общините от цялата страна.

Неотдавна се разбра, че в продължение на години ВиК дружествата в страната не са плащали дължимите такси на предпирятието, което отчасти е ощетявало и бюджета му. За източниците на финансиране на предпирятието и за основните му функции по финансирането на екологични проекти разговаряме с Галина Симеонова, изпълнителен директор на ПУДООС.

- След като се разбра, че ВиК дружествата масово не са плащали екотаксите си за последните 10 години, може ли да кажете какви трудности среща министерството и в частност ПУДООС при събиране на всички вземания от държавни, общински и частни предприятия и институции?

Не бих казала, че сме имали трудности. Просто ни трябваше технологично време, за да могат басейновите дирекции да намерят правилния подход при изясняването на задълженията и да се договорят с всяко едно от ВиК дружествата за начина на разсрочването им. В зависимост от размера на тези задължения беше изработен погасителенп план, ксойто до момента се спазва стриктно от всяко дружество. Тези средства се превеждат по сметките на басейновите дирекции, които на всяко тримесечие прехвърлят сумите по набирателната сметка на предприятието.

- За какъв размер от дълговете се водят дела и каква е събираемостта?

Ние водим само дела срещу частните компании, които са получили безлихвени заеми за екологични проекти, но не са се издължили в срок. Всички останали задължения по закона за водите или други законови актове, се водят от басейновите дирекции. Не повече от 15% от общия брой предоставени от нас заеми са необслужвани до момента.

За съжаление частните фирми са по-големите длъжници за разлика от общините, които са доста по-редовните платци. След като съдът се прознесе по тези дела, се пристъпва към принудително изземване на дълга, така че рано или късно все пак държавата си прибира средствата.

- Как се извършва финансирането на дейностите от предприятието?

Процедурите са разписани с вътрешния ни правилник, който е приет с постановление на Министерския съвет от 2003 г. Всички средства се набират от такси, узаконени с различни нормативни актове – това са над 10 законови разпоредби. Бюджетът се разходва според одобрените годишни програми на предприятието, като преди това той задължително се одобрява на централно ниво.

В момента готвим бюджета за 2012 г., където залагаме прогнозни суми, съобразени с очакваните приходи от налаганите такси. Самото разпределение на ресурса става по различните програми в сектор „Води“ - насочени за изграждане на ВиК-инфраструктура или пречиствателни станции, „Отпадъци“ - за изграждане на депа и други инсталации, „Въздух“ - за пречистващи съоръжения в замърсяващи околната среда или „Биоразнообразие“.

След като управителният съвет на ПУДООС одобри този бюджет, в началото на годината, ние приемаме заявленията от общините. Проектите минават през одобрение и така до изчерпване на целия ресурс.

- Вероятно вече залагате прироитетите за следващата година. Къде са насочени държавните средства?

Приоритетите за следващата година остават почти непроменени. Основните проекти, които ще подпомагаме, са за канализационните и пречиствателни системи в населени места с над 10 хил. жители. Немалка част от тези проекти са започнати от тази година. Безспорен приоритет за нас ще бъдат и трите проекта за дълбоководното заустване на трите пречиствателни съоръжения по морския бряг в Созопол, Равда-Несебър и Варна-Златни пясъци.

- С какъв бюджет разполага предприятието и дали той е достатъчен за изпълнението на планираните дейности?

Планът за тази година включваше 61,6 млн. лв., от които най-големият приход сме очаквали от такси по Закона за водите – около 40 млн. лв., по закона за управление на отпадъците – 14 млн. лв., по чистота на атмосферния въздух – около 4 млн. лв. Приходите от стопанската дейност на инсенератора са почти 2 млн. лв.

В края на годината ще разберем дали реално тези средства са постъпили по сметките ни така, както сме ги заложили в програмата. Едва в началото на 2012 г. мога да кажа как са разходвани тези средства, защото ние работим с 264 общини в страната. През отделните години различна част от тях изпълняват различни проекти.

- Вмествате ли се в тези бюджети и как действате при натрупване на проекти?

Това, което заварих при назначението ми на поста директор в началото на миналата година, беше, че при стандартни бюджети между 58 и 61 млн. лв. са раздавани по 100-120 млн. на година. За да се компенсира този преразход, е имало години, когато от излишъците в националния бюджет тези средства са били покривани, като това е ставало по предложение на Министерството на финансите и с одобрението на парламента.

Добавени са към бюджета на ПУДООС веднъж 40 млн., веднъж 90 млн. лв., но откакто аз съм директор, се работи само с предварително финансирани договори. Това означава, че ако предприятието няма наличната сума в банковата сметка, договорът с общината не се подписва. С други думи, ние се вместваме в рамките на планирания бюджет и нямаме преразход.

- И бюджетът за следващата година ли ще бъде като тазгодишния?

Той има по-занижени стойности, тъй като по закона за управление на отпадъците голяма част от сумите вече се получават от организациите по оползотворяване на отпадъците, а при нас са останали само наказателните такси, чийто размер е сравнително малък.

- Разкажете за инвестиционната програма на предприятието за последните две години – какви средства и за какви проекти се предоставят?

Основните инвестиционни проекти са за изграждане на ВиК мрежи за населени места с над 10 хиляди жители, за довършване на пречиствателни съоръжения, клетки за депа за твърди битови отпадъци, които например са започнали да се правят със средства от ПУДООС или от националния бюджет и трябва да се завършат заради ангажиментите, поети от страната по изпълнение на европейски директиви. Основно нашето предприятие обира луфтовете по недовършените обекти, тъй като не разполагаме с особено голям ресурс.

- Може ли да посочите някои от големите проекти, които сте приключили през тази година?

В момента върви изграждането на канализационна система на един квартал в Ловеч, тъй като там водата ще бъде отведена до колектор, който преминава през модулно пречиствателно съоръжение, отвеждащо водите към централния колектор на града. Проектът в Ловеч е на два етапа – първият е в размер на 860 хил. лв. и още толкова по втория етап с привършване на канализацията. Очакваме да бъдат завършени до края на годината.

Доизградихме клетката на депото в Доспат, което беше започнато с пари от държавния бюджет и ние помогнахме с около половин милион за неговото приключване. Предстои изграждане на една клетка в депото в Мадан, което обслужва още две общини. Тези проекти не могат да бъдат завършени по оперативна програма „Околна среда“, а съществуващата клетка е пред изчерпване.

Довършваме сепариращата инсталация във Враца, която също е започната с пари от държавния бюджет през 2010 г. и 2011 г. Там отпускаме 1 млн. лв. за довършването й. Работим и по приключването и на депото във Враца, където помагаме с 900 хил. лв. за приключване на обекта до март следващата година.

Само тези проекти са за над 10 млн. лв., останалите са по текущи проекти, които са свързани с доизграждане на малки водопроводни мрежи с над 65% завъшеност. Въпреки че в сегашния момент водопроводите не са приоритет на предприятието, когато постъпих през миналата година, заварих страшно много подобни проекти, които са започнати. За да влязат в експлоатация, решихме да финансираме напредналите.

- Понеже отпускате средства и за проекти, свързани с органично земеделие, екологосъобразно животновъдство и екотуризъм, може ли да кажете през годините какви средства са отпуснати. Не се ли припокриват със субсидиите, които се дават от фонд „Земеделие“ по програмата за селските райони и директните плащания?

Откакто аз съм директор, не са получавани подобни проекти, нито пък съм заварвала да са одобрявани преди мен. Колкото до това дали има припокриване с евросредствата за земеделие, законодателно този вид подпомагане се различава. Ние сме ориентирани към по-иновативни проекти, а не към земеделските стопани, които извършват чисто селскостопанска дейност. Предприятието предоставя заеми за изграждане на малки водноелектрически централи, за покупка на оборудване за рециклиране на текстили и тъкани.

Ще ви дам, обаче един пример с депозиран проект с искане за безлихвен заем от старозагорска компания, която възнамерява да изгради първата в България мобилна инсталация за преработка на птичи тор. Те искат да направят оборудване, което да помага на големите птицеферми в страната да преработват огромното количесто тор и перушина от тези ферми, така че да получават биотор за българското земеделие.

Това няма нищо общо с програмите на Държавен фонд „Земеделие“, защото подобен тип оборудване е иновационно и на този етап не е включено за подпомагане от фонда. Този проект е единствен по рода си за страната и след като компанията представи допълнителната информация, която им изискаме, очаквам той да бъде финансиран от нас и реализацията му да започне много скоро.

- Миналата година одитният доклад на Сметната палата за дейността на ПУДООС откри редица нарушения и данните бяха пратени и на прокуратурата. Има ли резултат от разследването?

По повод тези констатации имаме кореспонденция с Върховна касационна прокуратура конкретно за обекти в Кърджали, които предшестват т.нар. Водно огледало. Става въпрос за корекции на речни корита, които насочват водата към самото огледало. Ние сме подали към прокуратурата исканите от тях документи. Предприятието не е превеждало на община Кърджали суми по тези проекти и това няма да сатне, докато прокуратурата не приключи с разследването.

Имаме едно досъдебно производство по доклада на Държавната агенция за финансов контрол, свързан с проверки на други 73 договора, предоставени от ПУДООС. Този доклад беше изпратен през миналата година в Националната следствена служба и по него също вървят разследвания. Проверени бяха договорите за финансиране при нас и бяха направени насрещни проверки по обществените поръчки в съответните общини. Следствието не е приключило.

Доста колеги бяха викани в звеното на Националната следствена служба в Бургас за пречиствателните съоръжения в Созопол, но нямаме резултати. По всички тези проверки основно се проверяват общините, които са провеждали общестевните поръчки.