Момчил Андреев: Българинът и в момента тегли кредити

Момчил Андреев е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) ЕАД. Под негово ръководство активите на банката нарастват от 847 млн. лева към края на 2003 г. до 6,53 млрд. лева към 30 юни 2011 г.

Завършил е Московския държавен институт за международни отношения и е специализирал финанси и банково дело в Австрия, Германия, Люксембург, Чехия и САЩ. Бил е председател на УС и изпълнителен директор на Българска пощенска банка, както и член на бордовете и изпълнителен директор на ЦКБ, Булбанк и Райфайзенбанк.

Момчил Андреев е член на органите за управление на Борика-Банксервиз АД, застрахователно дружество Уника АД.

- Г-н Андреев, има ли основания да се очаква българинът никога да не се върне към активно теглене на кредити, но да спестява и банковата система да се финансира само от местния пазар?

Българинът традиционно спестява, а кризата и съпътстващата я несигурност са допълнителен стимул за хората да отлагат потреблението и да трупат пари в банките. В момента българинът показва добър инстинкт - депозитите са нелоша инвестиция, защото лихвите по депозити са около или малко над инфлацията, което гарантира на хората положителни реални лихви и следователно запазване на капитала. Плюс за вложителите е липсата на данък върху депозитните лихви. Валутният борд пък гарантира курса на лева спрямо еврото. При такава рамка интересът към депозитите ще се запази.

Ако говорим за кредитиране, българинът и в момента тегли кредити - все пак кредитните портфейли на банките растат, а не се свиват.

Наистина ръстът на кредитите не е 50% годишно, защото тези, които са платежоспособни, се въздържат да теглят заеми, а част от кредитополучателите осъзнават, че ако не затегнат коланите и не намалят задлъжнялостта си, ще катастрофират, но пък и растежът преди кризата беше прекомерен.

Хората ще теглят повече кредити отново, когато кризата премине, възстанови се производството и потреблението тръгне нагоре.

В средносрочен и дългосрочен план нашата икономика ще е в догонваща позиция спрямо развитите страни и следователно ще е зависима от наличието на външен ресурс - местните депозити са недостатъчни като обем и относително краткосрочни. Модернизирането на индустрията и инфраструктурата зависи от наличието на ресурс, подходящ за дългосрочно инвестиционно кредитиране. Такъв ресурс през последните години осигуряваха в голяма степен кредитните линии от международните финансови институции, чуждестранните банки - майки, облигационните емисии и банковите синдикирани кредити, преките чуждестранни инвестиции, европейските фондове.

- На какво се дължи ръстът на кредитния портфейл на банките в последните месеци и години, на обратно изкупуване на продадени преди кредити, на рефинансиране на кредити, които преди са били към чуждестранни банки и фирми?

Възможно е банковата статистика да е донякъде повлияна от обратни изкупувания на кредити, но по мое лично мнение има увеличено търсене на кредити, което превишава погашенията. Ако добавим и кредитите, които банките ежемесечно изписват в загуба, за периода януари - септември е налице реален ръст на кредита, макар и неголям. 

- Какво трябва да се промени в нормативната уредба, за да могат банките да кредитират сделки при публична продан на недвижими имоти? Това вероятно би вдигнало продажните цени, което е в интерес и на длъжниците и на кредиторите?

Няма пречка и в момента да кредитираме фирми и граждани, които искат да придобият активи на публична продан.

- Свърши ли войната за спестявания?

Война няма - първо няма голямо търсене на кредити, второ има ресурс от чужбина на приемлива цена, банковият сектор е ликвиден и добре капитализиран. Всеки, който "воюва" за депозити, особено с агресивни цени, ще изпита с лаг от няколко месеца ерозия на нетния лихвен доход, освен ако няма много печеливши активни операции. Печелившите активни операции предполагат високи лихви по кредитите и следователно поемане на по-висок риск или умение да се правят спекулативни печалби от други операции.

- Положителен или отрицателен е ефектът от гръцката криза? Отчитате ли засилено внасяне на депозити от гръцки граждани и фирми?

Има приток на ресурс от Гърция, но той е капка в морето. Гръцките банки имат немалък пазарен дял в България, а Гърция е един от основните ни търговски партньори. Логично е ако има негативи, те да се усетят там, където сме най-силно взаимообвързани. На практика досега проблемите на Гърция не оказват осезаемо влияние на нашата стопанска конюнктура.

- Какви са кредитните акценти в момента? Фирменото, потребителското или жилищното кредитиране?

Райфайзен е универсална банка. Продължаваме да разширяваме пазарните си позиции във всички сегменти.

- В последната година възвращаемостта на капитала на банковата система е около 6%, колкото лихвата по депозитите, достатъчно ли е това ниво за собствениците на банките?

Сериозните дългосрочни инвеститори не се ръководят от резултата от една финансова година, това може би интересува повече спекулантите.

В дългосрочен план се отчита възвръщаемостта, реализирана за период от 5-10 и повече години, "изглаждат"се резултатите в зависимост от икономическия цикъл - в добри години възвръщаемостта може да е 20 или 25 процента, в период на криза 4-5-6%- важна е усреднената възвръщаемост. Не е без значение и дългосрочната перспектива пред бизнеса - можете да реализирате за известно време и 20% възвръщаемост годишно, но същевременно да губите пазарни позиции, с което да намалявате шансовете си за сериозни печалби в бъдещи периоди.

Когато споменавате 6%, трябва да вземете предвид и банковите регулации, защото българската банкова система е свръхкапитализирана - изискванията за капиталова адекватност в България са по-високи от средните в Европейския съюз. От една страна, това е безспорен плюс, доколкото капиталовият буфер дава стабилност в период на криза, но пък е допълнително предизвикателство за банковия мениджмънт, който трябва да осигурява оптимална възвръщаемост върху капитала.

- Очаквате ли скоро размерът на "лошите и преструктурирани кредити" да започне да намалява? През август за първи път от почти година имаше ръст на редовните кредити, което може би е началото на подобрението?

Лошите кредити в абсолютен размер най-общо намаляват в три случая - когато се обслужват, когато се изписват като загуба или се продават вземанията. Лошите кредити от началото на годината са се увеличили от 6,41 млрд. лв. към края на 2010 г. на 7,39 млрд. лв. към края на юни 2011 г.

Това означава, че повече кредити са станали лоши, отколкото са погасени, отписани или продадени. Засега лошите кредити се увеличават, а не намаляват. Идва зима, когато традиционно просрочията бележат ръст. Като добавите най-пресните глобални финансови сътресения и понижените прогнози за растеж, е възможно да почакаме, докато видим, че лошите кредити устойчиво започват да намаляват. 

Ако редовните кредити растат изпреварващо спрямо лошите, то това ще намали относителният дял на просрочените кредити, но не и абсолютния им размер.

- При какъв спред между офертите "купува" и "продава" търгувате злато и сребро с физическа доставка?

В рамките на пазара - около 10-12% за златото с физическа доставка и около 0,05% при безналична търговия с дялове от най-големите и ликвидни международни борсово търгувани фондове, базирани върху физическо злато.

Свързани компании: