Кр. Киряков: Необходими са радикални промени при програма Конкурентоспособност

Ще загуби ли България пари по Програмата за развитие на селските райони и защо най-бавно се усвояват средства по програма „Конкурентоспособност“ - тези теми коментира пред Investor.bg Красимир Киряков, председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.

- Г-н Киряков, при кои оперативни програми ще бъдат усвоени най-малко средства към края на сегашния бюджетен период?

Нашите най-големи притеснения са свързани с програмата „Конкурентоспособност“. Ако не се промени радикално мисленето на администрацията, която управлява програмата, ще усвоим максимум 20% от ресурса.

При програмите, свързани с големите инфраструктурни проекти в секторите транспорт и околна среда, има забавяне, но там може да се навакса много бързо, защото поръчките ще са големи. Но при „Конкурентоспособност“, която пряко засяга бизнеса, нещата наистина трябва радикално да се променят.

- Защо програмата зацикли така? Според вашите анализи само 2,5% от ресурса й е достигнал до бизнеса.

При написването на програмата преди 4 – 5 г. неправилно са планирани грантовите схеми - те са много брой, а към някои от тях интересът на бизнеса е минимален. По атрактивните мерки ресурсът вече свършва. Другата причина са тежките и бавни процедури.

До изплащането на грантовете минава прекалено дълъг период. Има проекти, договорени през 2009 г. за технологична модернизация на малки и средни предприятия, а все още някои от тях не са си получили средствата. Така програмата в никакъв случай не може да е антикризисна мярка, както се надявахме.

Еднж от основните ни предложения е да се пренасочи ресурс в рамките на програмата. Например при последната схема за технологична модернизация на големи предприятия имаше бюджет само за 20 проекта. А други около 56 също са одобрени, но няма финансов ресурс за тях.

Имаше първоначално гласувани 10 млн. евро допълнително по схемата, а след това те бяха отнети от бюджета. Логично е, според нас, тези средства да се използват, след като така не се нарушават правилата на програмата.

Предложението ни е да се анализира какво не е изразходвано и кои мерки не са атрактивни. Има и много случаи на сключени договори, но проектите няма да се изпълнят. Може след този анализ да се пренасочат средства, както се случва вече при Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

- Дайте пример за неатрактивна мярка.

Като пример ще посоча "Предоставяне на консултантски услуги на предприятията в затруднение". По нея са подадени пет предложения през есента на миналата година, а четири бяха отхвърлени. Критериите за участие бяха такива, че малко фирми можеха да кандидатстват.

- Защо смятате, че потенциалният размер на средствата от ПРСР, които могат да бъдат върнати от България, в края на 2011 г. е от 300 до 600 млн. лв.?

Заради наблюденията ни колко проекти се отварят, обработват и финализират. Тази година има много сериозна опасност тези средства да бъдат загубени заради регламент на програмата.

Проектите по програмата се изпълняват по правилото N+2. Това означава, че бюджетът за дадена година може да се харчи до следващите две години – т. е. бюджетът за 2009 г. трябва да се изразходи до края на 2011 г.

Бюджетът от 2009 г. е много голям като ресурс. Недостатъчният брой подадени тогава проекти, които ще бъдат приключени и платени, ще доведе до орязването на средствата от 300 до 600 млн. лв.

- Според анализ на асоциацията от 2009 г. има изостанали неразгледани 1100 проекта. Междувременно с отварянето на нови приеми общият брой на неразгледаните проекти е около 3000. Ако се ускори разглеждането на проектите, има ли шанс да не загубим пари?

Дори работата да се ускори и тези проекти да се обработят, средствата няма как да бъдат платени тази година. След като се договори един проект, има технологично време за изпълнението му. При мярка 123 за проекти в хранително-вкусовата промишленост срокът за изпълнение е 24 месеца. Така че няма как да се компенсира тази загуба.

- Излиза, че дори теоретично всички проекти да бъдат обработени утре, пак ще загубим пари заради правилото N+2?

Да, заради недостатъчната динамика на прием, обаботка, договаряне и разплащане. Няма как да стане. Още преди година и половина алармирахме за тази опасност. Средствата ще бъдат загубени заради неизразходваните средства.

- Какво ще се случи с фермите за производство на мляко втора и трета категория, които не отговарят на евроизискванията?

Тези, които не могат да приложат критериите и стандартите за производство, ще бъдат закрити в края на годината. Има инвеститорски интерес към проектите по мярка 121, по която фермите могат да се модернизират, но там най-големият проблем е финансирането. Достъпът на малките ферми до кредити е ограничен, собствени средства нямат.

Надявам се все пак максимален брой ферми да подадат проекти за модернизация, защото това е последната възможност, която им се дава.

- Как си обяснявате ниския процент разплатени средства по мярка 214 „Агроекологични плащания”?

Много са сложни критериите. Ние препоръчваме да има по-активна кампания за обучение на потенциалните кандидати. Да са наясно с критериите и сроковете. В момента те получават безплатно помощ от Националната служба за съвети в земеделието, но само при изготвянето на агроекологични карти.

Оттам нататък за постигането на критериите има доста тежки изисквания. Те като направят икономически анализ на премията, която ще получат, се оказва, че не си заслужава да кандидатстват при тази нормативна база.

- Според данни на БАКЕП неотворените още мерки по Програмата за селските райони са около 400 млн. евро. Какъв е коментарът Ви, предвид че преминахме средата на бюджетния период?

Трябва да се вземе решение възможно най-бързо кога ще стартират мерките, целият ресурс ли ще бъде насочен към тях.

Все пак е голямо постижение, че вече втора година Държавен фонд „Земеделие“ предварително представя индикативни графици кога ще бъдат отворени мерките.

Бихме искали „прозорците“ за прием да са малко по-големи. Един месец за някои мерки не е достатъчен. Специално за 123 предлагаме приемът да е два месеца. Това са най-тежките проекти от гледна точка на подготовката. Говорим за инвестиции в преработвателни предприятия. Необходими са разрешения за строеж, търсене на оферти за ново оборудване. Подготовката на един качествен проект отнема 2 – 3 месеца. Ако срокът за входиране е малък, може да има пропуски в документите и това се отразява на качеството на проекта.

Добре е, все пак, че дори в кризата има агрофирми, които искат да инвестират и доказателството е изчерпаният бюджет на мярка 121, с която може да се купува нова земеделска техника. Известно е, че сега в процес на пренасочване са 305 млн. евро, част от които ще са именно за тази мярка.

- Очаквате ли след това пренасочване на ресурс в рамките на програмата да има още преразпределяне на средства?

От гледна точка на целия процес по аргументация и получаване на разрешение от Еврокомисията ми се струва, че няма да остане време.

- Колко от средствата по Програмата за селските райони ще усвоим до края на бюджетния период?

Никой не може да гадае какъв процент средства ще се усвоят до края на периода. Имаме шанс да достигнем приличен общ процент. Над 50 на сто ще бъде успех.