БАКР: На българския пазар бием водещите агенции и по качество, и по цени

През този месец Българска агенция за кредитен рейтинг (БАКР) стана първата в България и третата в ЕС, регистрирана по най-новия европейски Регламент 1060/2009 г. за регулация на агенциите за кредитен рейтинг. Агенцията е пионер и лидер на местния пазар, като присъжда рейтинги на фирми, банки, застрахователи, лизингови компании, пенсионни дружества, общини, както и на облигационни емисии.

С тази регистрация БАКР има право да присъжда кредитни рейтигни, които важат в целия Европейски съюз, равностойни са на рейтингите на чуждите агенции и са безусловно признати за регулаторни цели.

Ето какво споделиха на пресконференция по този повод изпълнителният директор на агенцията Христо Михайловски и нейният прокурист Кирил Григоров, както и какво отговориха те на въпросите на Investor.bg.

Христо Михайловски:

Световният пазар на кредитни рейтинги по исторически причини е една олигополна структура, в която трите големи агенции – Standard & Poor’s, Moody’s и Fitch – държат около 90% от пазара.

Тези агенции допринесоха за финансовата криза, като издадоха на практика всички рейтинги на структурирани финансови продукти (особено обезпечените с ипотеки). В основата на проблемите бяха корпоративни интереси, липса на прозрачност, слаба публичност на методологиите.

Сега ЕС уеднакви регулаторната рамка в съюза, с цел елиминиране на тези дефекти, а ние успяхме в много кратки срокове да изпълним изискванията на европейските надзорни органи, което е сигнал за повишаване на доверието към България изобщо.

В България големите агенции нямат по-добри познания от БАКР за местните дружества - по-добри сме като качество, както и в цената (с пъти).

Имаме по-добра процедура по присъждане на кредитни рейтинги от трите големи, тъй като при нас след изработването и съгласуването на рейтинга с възложителя, той се потвърждава от консултативен съвет от експерти.

Ако големите имаха такъв независим външен орган, нямаше да се стигне до подценяването на структурираните финансови продукти.

Кирил Григоров:

Сега вече можем да отговорим на въпроса признати ли са рейтингите ни. Българският бизнес вече може да предложи услугата признат от ЕС кредитен рейтинг на разумна цена. Пазарът досега бе окупиран от големите кредитни агенции.

Очакваме около 20 агенции да получат регистрация от ЕС, като на територията между Русия и Австрия се очертава БАКР да е единствената сертифицирана.

По подобие на банковия сектор у нас, дейността на кредитните агенции вече става много силно регулирана. Много е важно те да са независими и да имат качествени методологии – това изисква анализаторите да са на много високо ниво.

Новите регулации осигуряват и необходимата публичност на самите рейтинги чрез подаването на информация към местния регулатор КФН (Комисия за финансов надзор).

Кредитните рейтинги имат все по-широко приложение у нас. Най-вероятно ще залегне нормативно изискване за ценните книжа, в които инвестират пенсионните фондове, както и за фирмите, кандидатстващи по обществени поръчки.

Присъждането на кредитен рейтинг на първо място означава прозрачност, която увеличава доверието в българските фирми, а това подобрява инвестиционния климат като цяло. Рейтингът служи също и за сравнителни цели.

- Кое беше най-трудното за изпълнение изискване?

Христо Михайловски: Не мога да кажа кое е било най-тежко. През 2004 година партньорите, с които започнахме да работим, не само че ни адаптираха методологиите, но и помогнаха за изграждане на процедурите за присъждане на кредитни рейтинги, както и за структурата и бъдещото развитие на агенцията.

Това автоматично въведе изискванията за независимост, компетентност и липса на конфликти в самия процес на работа на агенцията, така че за нас не беше много трудно.

Освен това през 2006 година ние се подготвихме за кандидатстване по един друг европейски регламент, но българският надзорен орган тогава и поради кризата, и поради забавяне, спря процедурата.

Така че ние всъщност вече бяхме доста готови за европейските изисквания. Въпросът е, че материалите, които трябваше да предадем, бяха около 400 страници, описани на английски, което ни отне около 7-8 месеца. Общо десет месеца ни бяха разглеждани документите.

Не мога да кажа, че сме имали някакви трудности, просто обемът работа бе голям. Проблемът бе, че ЕС поставя под един аршин агенции като Moody’s (с хиляди служители) и нашата, а документите са едни и същи. В такъв смисъл отделянето на човешки ресурс в тази посока за нас бе много критично.

- И въпреки това сте третата регистрирана агенция в ЕС?

Христо Михайловски: Да, в момента, когато излезе нашата регистрация, в европейския сайт бяха регистрирани две агенции – JCR (Japan Credit Rating Agency), която всъщност не е регистрирана в Европа, но може да работи дистанционно, и една кредитна агенция на Хермес, която е агенцията за експортно застраховане на Германия.

- Решават ли новите европейски регламенти проблема с доверието в кредитните агенции, разклатено по време на финансовата криза?

Христо Михайловски: Единната регулаторна рамка за финансовия сектор в целия ЕС е от ключово значение, както и прилагането на съответните мерки. Колкото и да са стриктни тези мерки обаче те трябва да са достатъчно свободни, за да дадат възможност на бизнеса да диша. Споменах вече, че те са тежки за нашата агенция.

За да се направи пазар на кредитни агенции, трябва да участват и малките играчи. Затова мерките трябва да са съобразени и с тях, каквито възможности са предвидени, но според мен не са съвсем достатъчни.

Тези унифицирани европейски мерки също така трябва да са съобразени и с останалия свят (Америка, Азия), тъй като видяхме, че тези пазари са абсолютно интегрирани и глобализирани. Така че тази регулаторна рамка трябва да продължи да се развива.

- Споменахте по време на пресконференцията за въвеждане на изисквания към ценните книжа, в които инвестират пенсионните фондове у нас. Бихте ли ни казали повече подробности?

Кирил Григоров: Ами ние чухме, че в КФН е ставало въпрос, че трябва да се повишат изискванията към това как и къде инвестират парите си тези фондове. Това, което знаем е, че се коментира въвеждането на изисквания за инвестиране само в книжа с определено ниво на ликвидност и кредитен рейтинг. Идеята е рейтингът да даде на всеки един инвеститор, включително и на професионалните, една бърза оценка за качеството на въпросните книжа.

- Говорим само за облигации ли?

Кирил Григоров: Не, става въпрос и за акции. Кредитен рейтинг на емитентите по-точно.

Това, което също знаем, че се коментира във връзка с промяната на правилника на борсата, е евентуално да се въведе по някакъв начин изискване и за наличие на кредитен рейтинг на всички дружества, които искат да листват емисии дългови книжа.

- А рейтинги на самите емисии?

Кирил Григоров: Ние считаме, че трябва. Нормално е, както в някои страни е задължително, всяка нова публична емисия да има кредитен рейтинг. Не знаем дали при нас скоро ще има такова решение, но в крайна сметка то би било от полза за всички инвеститори, защото ще имаме една независима оценка за качеството на всяка дългова емисия.

- Как се отрази финансовата криза върху издаваните от БАКР рейтинги? Наложи ли се преразглеждане?

Христо Михайловски: Да, разбира се, ние си имаме процедура, по която се актуализират рейтингите и има непрекъснат мониторинг.

Това, което можем да отбележим е, че за много от общините и фирмите, които нямаха пряка нормативна нужда от кредитен рейтинг, кризата се изрази в отказ от поддържането му. За тях евентуално може да приемем, че рейтингът де факто е паднал.

На банковия и застрахователния пазар считаме, че няма голямо отражение на кризата върху рейтингите.

Кирил Григоров: Като цяло преди кризата броят на повишаващите се рейтинги беше по-голям от този на понижаващите се (спрямо предходна година), докато сега те са се поизравнили. Финансовият сектор обаче е стабилен – там нямаме понижения на рейтинги.

- Свърши ли кризата на ниво фирми?

Кирил Григоров: Не бих казал, още не виждаме симптомите.

Христо Михайловски: Ние правим изследвания от 2008, в които следим показатели като производителност, продажби, заетост. Много интересно е да се видят процесите, които се развиваха и как фирмите реагираха на кризата. До месец ще обявим данните от последното изследване.

- Как оценявате достъпа на компаниите до финансиране?

Кирил Григоров: Банките са ликвидни, но фирмите са много по-предпазливи, когато искат кредити и започват проекти, защото са загрижени дали ще могат да ги върнат. Банките от своя страна страдат от тази липса на нови добри проекти.

В момента те се занимават с финансиране на стари техни клиенти, които имат най-често някакво оборотно кредитиране - продължават кредитни линии, револвират стари, като много по-рядко се случват някакви нови проекти.

- Докъде стигна интересът за сътрудничество, заявен миналата година от ваш германски партньор?

Христо Михайловски: Продължаваме да водим разговори. По принцип, след като покрихме европейските изисквания, имаме интерес от създаване на т.нар. мрежи между кредитните агенции, стимулирани от органите на ЕС. Търсим формата, но засега още няма нищо конкретно.