Христофор Бунарджиев: Производителите на агротехника са затрупани с поръчки

Какво се случи с вноса на земеделска техника в България през 2010 г. и какви са тенденциите в агробизнеса през 2011 г. - тези теми коментира пред Investor.bg Христофор Бунарджиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на търговците на агротехника и собственик на Булагро Груп Холдинг 

- Г-н Бунарджиев, какво се случи с вноса на земеделска техника през 2010 г. и какви са тенденциите тази година?

Миналата 2010 г. беше преломна за вноса на агромашини в България. Трендът, който в продължение на две години и половина упорито беше надолу, успя да се пречупи и дори в края на миналата година производителите бяха залети от повече поръчки, отколкото очакваха.

Няколко важни фактора бяха много благоприятни за българското земеделие. В една година на изключителни климатични трусове, в която Русия и Украйна бяха изгорени от сушата, Германия и Франция – залети от дъждове, а наводненията в Полша дори взеха човешки жертви, нещата се развиха положително за България.

Още в края на 2009 г. имахме едни невероятни метеорологични условия. Зимата започна значително по-късно. Така дори най-слабите фермери успяха да засеят. През 2010 г. при продължението на стопанската година дъждовете дойдоха, когато имаше нужда. В крайна сметка България се поздрави с най-добрата реколта от последните 22 години.

Ефектът беше значителен, тъй като междувременно се случиха няколко значими събития на международната сцена, сред които рязкото повишение на цената на хранителните продукти. Като имаме предвид рязкото повишение на цените на храните, умножено по високите добиви, в един момент в страната влезе много сериозна сума пари. По груби изчисления в България се произвеждат 4 млн. тона пшеница. Умножено по 150 лв. разлика в цената между 2009 и 2010 г. това прави едни 600 млн. лв., които получиха допълнително производителите.

Подобно е положението при слънчогледа. Миналата година беше произведена рекордната реколта от 1,2 млн. тона. Ако ги умножим с поне 200 лв. разлика в цената, това са още 240 млн. лв. за бизнеса.

Това означава, че в сектор земеделие добавената стойност между 2009 и 2010 г., като съберем 600 млн. лв. от пшеницата и 240 млн. лв. от слънчогледа, стават близо 840 млн. лв. в повече за производителите. Дори можем да говорим за 1 млрд. лв. допълнително, защото същото е положението при царевицата. В крайна сметка тези средства влязоха в българското земеделие.

Естествено, най-голям в такъв случай, е интересът към новите машини и съоръжения. В резултат рязко се увеличиха поръчките на машини.

- Успяха ли производителите на агротехника да отговорят на търсенето?

Производството на една нова машина не е нещо, което става от днес за утре. Това е сложен и дълъг процес. В крайна сметка, при този ръст производителите, които в периода на криза драматично бяха намалили производството, се оказаха в ситуацията да не могат да отговорят на заявките, които се увеличиха не само в България. Получи се една ситуацията, при която земеделците трябваше да изчакват.

В момента положението е близко до 2008 г. - търсенето надвишава предлагането. Агросекторът излезе от кризата с тези изключителни добиви, умножени от високите цени.

С много голяма увереност гледам в бъдещето. Това, което става в България, е част от световната реалност. Населението на Земята се увеличава с 200 000 човека всеки ден. Само преди 25 – 30 г. населението на Земята беше 3,5 млрд. души, в момента е 6,9 милиарда.

Разбирате, че обработваемата земя на планетата не се увеличава така, както се увеличава населението, тя дори намялява. В резултат на урбанизацията има все по-малко място за земеделска обработка. И в един момент цените започват наистина да вървят нагоре, защото растежът при технологиите за производство не може да достигне увеличението на населението.

Ръстът в производствените възможности по света годишно е около 1,3%, а за да се задоволи търсенето, са нужни около 3,3%. Затова смятам, че тази ножица ще продължи да се разтваря.

Индустрията за производство на храни, в която работим и ние, е в основата на цялата хранителна пирамида. Затова тя, както е било и при Голямата депресия от 1929 г., е в състояние да завърти колелото и икономиката на България да тръгне напред. Точно тази индустрия е двигателят за излизане от кризата.

- Това означава ли, че прогнозирате трайна тенденция за вдигане на цените на храните?

Аз очаквам, че тази тенденция ще продължи. След няколко десетиления се очаква населението на Земята да е 9 млрд. души. С площите, с които разполагаме в момента, дори и по-малко, ние трябва да бъдем в състяние да нахраним, облечем и да дадем енергия на всички тези хора през 2050 г.

- Тази година ще продължи ли тенденцията за търсене на нова земеделска техника?

Смятам, че книгите за поръчки на повечето от нас са пълни за тази година.

- По повод стандартите за хляба много се коментира, че нямаме качествена пшеница и се отглежда основно фуражно зърно. Така ли е според Вас?

Да, това наистина е така. Селекцията на нови семена в България е една индустрия, която през последните 20 г. не е мръднала, дори има обратен тренд. Проблемът е, че докато при слънчогледа и царевицата започна внос на високопроизводителни хибридни семена, в областта на пшеницата разчитаме изцяло на родната селекция. Тя изостава на светлинни години от конкуренцията.

За да можем да имаме качествена пшеница за производството на брашно, трябва да подобрим селекцията, растителнозащитните практики и целия процес на производство на пшеница.

Затова и българската пшеница навсякъде се котира на борсите като фуражна пшеница.

- А защо производителите не използват висококачествени сортове?

Защото няма селекция. За да се случи това на всеки две – три години семената трябва да се сменят. А производителите обикновено сеят свои семена, които след няколко генерации се израждат.

Българските институти отдавна са загубили преднината си, а частните компании нямат необходимия финансов ресурс, ноу-хау и логистика, за да направят научно-изследователска и развойна дейност, която да доведе до създаването на нови сортове.

- Какъв ще е ефектът за агросектора, ако биокомпонентата отпадне от състава на горивата?

Това е огромна грешка и път назад. Отделно, ако се вземе това решение от българското правителство, то ще бъде санкционирано в Брюксел.

Има ясни и точни намерения в Европа през 2020 г. 9,5% от горивата в транспорта да идват от възобновяеми енергийни източници. Това е ясна и точна визия, която решава няколко проблема. От една страна, до намаляване на въглеродните емисии, от друга – води до частична енергийна независимост на Европа.

Може ли Европа да има политическа независимост, ако същевременно всяка година на 1 – 2 януари чака развитието на конфликта между Украйна и Русия? Това е един от начините, макар и малък като инструмент – да търсим решение на глобалните климатични промени и да се движим към поне частична енергийна независимост от основния доставчик – Москва.

- Чака се преразпределение на средства в рамките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – очаква се да се добавят средства към мярката, чрез която може да се купува земеделска техника.

92% от комбайните в България са на възраст над 10 г. Подобно е положението и при тракторите. Това показва, че машинният парк е силно остарял и силно амортизиран. Това изисква остри и бързи решения, за да може през следващите години да се обнови машинният парк. В противен случай ни чака трайна загуба на конкурентоспособност.

Не може да съществува модерно земеделие с 92% стари машини. Това лишава българския фермер трайно от възможността да се конкурира с европейския. Като няма мощна техника, той става трайно неконкурентоспособен. Затова трябва да инвестираме в тази индустрия.

Повече от година Българската асоциация на търговците на агротехника търси сътрудничеството на партньорски организации като германската асоциация на производителите на земеделска техника VDMA, която има сериозно лоби в Брюксел. Имаме подписано споразумение точно по темата преразпределяне на средствата в ПРСР. Подобно е отношението на нашата асоциация с UNACOMA – италианската асоциация на производителите на селскостопанска техника.

Най-жалко ще бъде ако през 2013 г., когато приключва 7-годишният бюджетен период на ЕС, ударим чертата и се окаже, че сме усвоили 60 – 70% от евросредствата. А останали неусвоени стотици милиони?

Затова, ако към дадена мярка няма интерес, сега е времето за промяна и за преразпределяне на средства.