Bulwork: Трябва да се борим за всяка една инвестиция във високи технологии

Какъв е потенциалът на България да привлича инвестиции в ИТ сектора и кои са предизвикателствата, пред които ще се изправи пазарът на труда през следващите години – това коментираха пред Investor.bg Снежана Райкинска – изпълнителен директор на Bulwork и Петко Мирчев - финансов директор на компанията

- Какво се случва с търсенето на ИТ специалисти в момента?

С. Р: Миналата година имаше голям страх, че ако човек си загуби работата, ще остане дълго време неангажиран. Хората избягваха да търсят нова заетост. Сега наблюдаваме раздвижване на пазара и в момента имаме повече кандидатури от миналата година. Заради усещането за отминаване на кризата хората не са толкова предпазливи при търсенето на нова работа.

Но усещането, че кризата е отминала, е измамно. ИТ секторът преживява ренесанс, тъй като България се оказва добре позиционирана в ЕС като цена на труда, преки и косвени данъци, обществено осигуряване и наличието на квалифицирана работна ръка. От тази гледна точка сме интересни за европейския инвеститор.

- Нови проекти ли се развиват или идват нови компании?

П. М: И двете. При нас бяха подадени нови позиции, а имаме и нови клиенти.

- Продължават ли по-ниските заплати да са основен фактор при избора на България?

С. Р: Да, но в това няма нищо лошо. Комбинацията от нисък наем за офисна площ, цена и ефективност на работната сила плюс нисък корпоративен данък са основните фактори чуждите инвеститори да са тук. Това не трябва да ни притеснява, защото е предимство. От друга страна, нивата на заплащане в някои страни като Германия доста намаляха през последната година, така че разликите не са съществени.

Скоро наш клиент назначи за 3600 лв. .NET програмист в Южна Германия. Такъв опитен .NET програмист може да бъде нает в България за около 2500 – 2700 лв.

- От дълго време говорим, че ИТ специалистите са най-търсени на пазара на труда, според вас това какво говори за икономиката?

С. Р: Икономиката става все по-дигитална и потребността от тези специалисти расте.

П. М: Всъщност и в ИТ сектора имаше глобален срив, само че той беше през 2000 г. в резултат на борсови спекулации. Този срив помогна да не се стигне до същото сега, когато бяха засегнати другите браншове.

- В световен план ИТ специалистите ли са най-търсените кадри?

П. М: Няма намаление в търсенето дори в световен план. При процеса на дигитализация всяко едно правителство се стреми да създаде електронни услуги и да намали разходите за администрация. Все повече специалисти ще бъдат въвлечени в ИТ сектора. Не вярвам нещата да тръгнат назад.

- Колко души кандидатстват сега за една позиция?

С. Р: Въпросът е колко са качествените кадри, а те са все по-малко. Понякога може да са нула за някои позиции, ако трябва, ги намираме с хедхънтинг.

Средно имаме по две кандидатури на позиция, докато преди пет години получавахме по 10 – 15 много подходящи кандидатури. Но напоследък тенденцията е обърната – ние сме агресивната страна, а не кандидатите. Те си знаят цената.

- Какво да очакваме тази година при търсенето на ИТ кадри?

С. Р: Пазарът ще е добре тази година, ще има търсене.

- Ще има ли ръст на заплатите?

П. М: Не (освен малки изключения) и това е добре, защото все още ще сме конкурентни спрямо европейските страни. Секторът като цяло е стабилен.

- Колко години още ще има смисъл младите хора да учат компютърни науки? Възможно ли е да се получи пренасищане на пазара, както се случи с юристите и икономистите?

П. М: Там ситуацията е друга, ИТ браншът е млад и расте. Поне за следващите 100 г. съм сигурен, че има смисъл да се инвестира в такова образование.

С. Р: Има време, след няколко века ще му мислим. Стига някоя война да не ни върне, както казва Алберт Айнщайн, към тоягите и газените лампи. Тогава няма да има необходимост от ИТ специалисти.

- Какви допълнителни умения търсят работодателите в един програмист?

С. Р: Комуникативност. Много е важно да умеят да се изразяват добре, да презентират продуктите на компанията или разработените от тях приложения пред клиенти и партньори. Много добър английски – това е задължително условие. Малко по-добър поглед върху документацията – това като цяло е проблем на софтуерните инженери в България.

- Работодателите склонни ли са да наемат в момента токущо завършили или студенти?

П. М: През 2010 г. търсенето на млади специалисти беше близо до нулата. Сега има малко оживление. Но младите имат много възможности, не е задължително да започнат в компания. Могат да направят някоя собствена разработка, а след това ще са придобили опит.

- Какви компании идват в момента в България?

С. Р: Основно идват два типа компании – едните са малки и средни. Вторият тип искат да изнесат някакъв процес – да аутсорснат някаква част от поддръжката на различни системи. Това може да са големи корпорации или световни лидери, които искат да преместят скъпата поддръжка от своите държави в България.

- Аутсорсингът ли е основната посока, в която се развива пазарът?

С. Р: По принцип не е добре, че са развива само в тази посока, но засега това е положението.

П. М: Някои гледат много негативно на аутсорсинга, но това е двигателят, който доведе пазара до днешното положение – имаме доста фирми и инвестиции в сектора. По-добре е да се работи по чужди продукти, отколкото да имаме безработни ИТ специалисти или пък да стават таксиметрови шофьори.

С. Р: В момента е много трудно за българските компании да оцелеят. Системните интегратори са много зависими от обществените поръчки, а те в момента са редуцирани или са опорочени. Другите обслужват финансови институции или малкия и средния бизнес, като правят например финансово-счетоводните софтуерни продукти, но сега потребителите на тези продукти са в тежка ситуация и им е трудно да си плащат редовно. Безхаберието на българската държава по отношение на българския бизнес е огромно.

- Какво според вас е необходимо да направи държавата, за да привлече високотехнологични инвеститори?

С. Р: В плановете на държавата привличането на чужди инвеститори в областта на високите технологии не е приоритет. Говори се за зелените технологии, но не и за високите технологии.

П. М: Не виждаме реални действия. В транспортното министерство гледат на високите технологии като на нещо допълнително.

С. Р: Скоро премиерът Бойко Борисов каза, че ще се обсъжда възможността за по-специално третиране на инвестиции над 100 млн. лв. Но колко са тези инвеститори? В България на шест години средно се появява един такъв инвеститор – това са мандат и половина.

Това не може да е фокусът на нашата държава. В момента в България идват компании от малкия и средния бизнес. Те търсят от 50 до 200 души работна ръка. Тези фирми инвестират от половин милион до 10 млн. евро. Затова всеки, който направи над един милион инвестиция, трябва да получи нещо – например сграда без наем за 10 г., или пък да участват с проекти по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси.

П. М: По принцип инвеститорите в ИТ не са големи фирми. Фокусът трябва да се измести към малките и средните фирми, защото като малка държава не можем да предложим човешките ресурси, необходими за големите инвеститори. Стратегията е сбъркана, защото чакаме големите инвеститори, но не сме подготвени да ги посрещнем.

С. Р: Те знаят каква е ситуацията и затова не идват в България. „Хюлет Пакард“ е тук – те са голям работодател с 2500 души персонал. Ако още две такива компании дойдат, ще стане трудно на пазара на труда без някакви регулативни мерки – например да се дават зелени карти на кадърни хора, които не са от Евросъюза, но искат да емигрират. Тогава ще можем да поканим 10 компании като „Хюлет Пакард“ и ще сме конкурентоспобни.

П. М: Има мерки, които не са свързани с пари. Държавата би могла да развие големите градове като Пловдив, Русе, Варна и Бургас. Ако летището в Русе заработи, това ще се отрази добре на инвестициите.

- Какъв е потенциалът на Пловдив, Русе, Варна и Бургас да се развият като ИТ центрове?

С. Р: На големите градове в страната основно им липсва стабилната инфраструктура – работещи летища (в Русе), добри пътища – магистрала Хемус е в окаяно състояние, необходимо е много добро подсигуряване от гледна точка на интернет и електрозахранване.

Русе има голям потенциал, защото граничи с Румъния и може да привлича специалисти от близките румънски градове. Бургас също има потенциал. В Пловдив електрозахранването е под всякаква критика – нашият офис миналата година загуби поне 20 работни дни заради прекъсвания на тока. Във Варна туризмът е приоритет и това предопределя сезонния характер на работата и нагласите на хората.

Основният пазар ще продължи да е София, тъй като в Русе, Варна, Пловдив и Бургас човешкият ресурс е преброим.

- Какви са основните проблеми, които очакват сектора?

С. Р: Хората продължават да напускат България, основно отиват във Великобритания, Германия, Канада и САЩ. Може би около 10 – 15% от нашите кандидати се ориентираха навън, миналата година например имаше голямо движение заради кризата.

П. М: Обикновено заминават най-добрите студенти и ученици, които имат някакви постижения – спечелили са олимпиади или състезания. Имам дори чувството, че ги атакуват, за да ги привлекат и така инвестицията на държавата в образование е загубена.

С. Р: Докато през 1996 – 1997 г. 50% от „олимпийците“ останаха в България и вече са управители на компании, сега страната напускат 100% от тези хора. Това означава, че губим хора с потенциал.

И още нещо – един чужд инвеститор чака около 4 месеца различни служби, за да открие дружество в България. А това трябва да се случва за две седмици. Защото конкуренцията около нас се засилва и държави като Сърбия и Хърватия, които са бъдещи членове на ЕС, ни дишат във врата. Сърбия е с близки до България като данъчно бреме и цена на работната сила. Влизането й в ЕС тотално ще ни обезличи като съществен играч.

Хърватия ни е голям конкурент, има добре квалифицирана работна сила и по-облекчени режими. Това е по-скъпа дестинация от Сърбия, но страната има добри контакти със Средиземноморския свят и добре подготвени езиково кадри. Хърватите говорят без проблем английски, немски и италиански. Имат и силно лоби на емигрантите в Австрия и Германия, както и ключови позиции в големи корпорации и затова се очаква да привлекат сериозни инвестиции.

В България освен всичко друго, бюрокрацията се увеличава, защото нормативната база се усложнява.

- В по-дългосрочен план какви са предизвикателствата?

С. Р: Точно след десет години ще се изправим пред някои глобални проблеми. Тогава ще имаме огромен проблем с липсата на квалифицирана работна ръка. Образованието е в колапс и тепърва ще плащаме за това.

Нямаме ясна политика за привличането на интелигентни емигранти – аз съм твърдо за това.

Третият проблем – все повече се задълбочава с излизането на хората от страната – нямаме механизъм да ги задържаме.

Четвъртият проблем е липсата на концепция как да използваме потенциала на българите в чужбина. Те са важни от гледна точка на лобирането. Така се прави по света – общностите лобират и влияят на вземането на бизнес решения.

- Възможно ли е тези проблеми да доведат до сериозни проблеми на пазара на труда?

С. Р: Не знаем какво ще се случи, но знаем, че имаме проблеми. След 10 г. в региона ще има няколко държави, членки на ЕС, близки като размер, население и култура - Хърватия, България и Сърбия. Ако компаниите видят, че не могат да се разширяват в България, ще го направят в съседна държава и ще си решат проблема.

Но ние ако нямаме човешки ресурс, трудно ще привличаме свежи пари. Затова трябва да се борим за всяка една инвестиция