Ян Пие, генерален секретар на Шведската асоциация на отбранителната индустрия и Ларс Айаксон, главен съветник към организацията, дадоха интервю за Investor.bg за опита на шведския бизнес в сферата на офсетните сделки.
Насрещните(офсетни) сделки са компенсационни търговски споразумения за закупуване на техническо оборудване, материали и услуги, в частност за целите на отбраната и сигурността, финансирани от националния бюджет на страната купувач. Като икономическа компенсация за заплащането на покупната цена по основната сделка, купувачът изисква компенсационна (офсетна) сделка, която се осъществява от доставчика под формата на отделни проекти, свързани с икономиката на държавата-купувач.
- Г-н Пие, какво е офсетът в отбранителната индустрия и защо е толкова важно една военна сделка да бъде съпроводена с подобен компенсационен инструмент?
Нашият опит, нашият шведски опит в офсета, е доста дълъг и той е изцяло позитивен. По принцип, страната купувач иска офсетни сделки по различни причини, като една от тях може да бъде сигурността на доставките – обичаен мотив, или например обмяната на информация. Може да кажем също, че офсетните сделки са полезни за индустриалното коопериране и индустриалните операции в търговията и икономическата сфера като цяло. Нашето наблюдение е, че в дългосрочен план офсетните сделки на шведските компании, са донесли полза на всички, които са участвали в тях.
- Можете ли да споделите повече за опита на шведските компании от отбранителната индустрия в предлагането на офсетни сделки?
- Като асоциация не можем да коментираме специфични сделки. Сделките са много комплексни и ще започна с това, че в нашата асоциация имам 53 шведски компании и някои от тези компании са конкуренти, така че имаме политиката да не коментираме конкретни сделки. Но ако говорим по принцип, както казах, традицията е дълга, имаме опит и често страната купувач е тази, която настоява за офсет. Когато Швеция е страната купувач, ние също сме настоявали за офсет, така че имаме опит в офсета и от двете страни на сделката.
- Какъв може да бъде офсетът при евентуална оферта от страна на шведската SAAB към българското правителство за закупуване на изтребители Gripen?
Като начало, добре е да вземем под внимание, че българското правителство е изпратило запитване за информация и една от компаниите, до които е изпратено запитването е SAAB. От друга страна обаче, за нас е твърде рано да кажем къде може да има офсет в подобна сделка. Ще има много преговори, много политика, много комплексни проблеми, които трябва да бъдат решени, преди наистина да разберем къде ще има офсет. Това ще бъде решение между нашите правителства и компаниите сключващи договорите. Така че за мен е твърде рано, за да предполагам.
- Но все пак какви могат да бъдат ползите за България от подобна сделка?
Това ще са обичайните ползи. Аз мисля, че България може да спечели в областта на сигурността на доставките, обмяната на информация и обмяната на технологии.
- Преди седмица от документ, изтекъл по WikiLeaks и публикуван в британската преса става ясно, че щатското правителство се опитва да разубеди България от това да купува скъпо ново военно оборудване като фрегати и изтребители. Какво е вашето лично мнение, трябват ли й на малка страна с ниски доходи, като нашата, изтребители? При това почти всички наши съседи са и наши съюзници в НАТО.
От наша гледна точка, ние напълно разбираме и напълно уважаваме позицията, че България иска да има добри отбранителни способности. От наша гледна точка също така отчитаме и фактът, че при формирането на отбранителната си политика много страни, членуващи в НАТО, трябва да вземат под внимание както националната си сигурност, така и способността си да участват в международни (отбранителни) операции. Така че на практика имате два аспекта, на които трябва да обърнете внимание. Когато стигнем до въпроса как вашето правителство избира да похарчи ресурсите си, в кои области, ние не можем да коментираме. Аз съм сигурен обаче, че това е в съответствие с вашата политика за отбрана и сигурност.
- Разполагате ли с информация за други вероятни оферти на шведски компании към България, освен тази на SAAB?
Айаксон: В една офсетна програма, която е доста диверсифицирана и сложна, няма да участва единствено доставчикът на изтребители, в този случай SAAB, а цял клъстър от компании, които ще работят заедно. SAAB, който принадлежи на Шведската индустриална група например, има връзки с инвестиционни компании и други компании в шведското икономическо общество.
Също така шведското правителство ще подкрепи тези усилия, не чрез държавна помощ, а като посредник. Тази помощ ще за виси от това какви ще бъдат българските изисквания. Има цяла палитра от възможности, които ние все още не знаем колко далеч може да стигнат. Имаме опита с други страни, където са продавани по големи отбранителни системи, като изтребители например. Подобни сделки са добри, както за отбраната, така и за индустрията.
Във всеки случай, това ще има допълнителен ефект за търговията като цяло. Всяка страна трябва да има отбранителни системи, но не всички страни произвеждат такива. Така че това е начин за компенсиране. Когато се налага закупуването на по-големи системи, трябва да има някаква подкрепа или механизъм за компенсиране. По различни причини тази практика се използва в областта на отбраната, въпреки че се прилага все по-рядко в други сфери. Тя е напълно прозрачна и в повечето случаи, на практика във всички случаи, когато шведската индустрия е намесена, както доставчикът, така и купувачът в крайна сметка са удовлетворени. Офсетът е добър за бизнеса.
- Преди време беше коментирана възможността, с цел оптимизиране на разходите, България и Румъния да закупят и използват изтребители заедно. Подобна опция разглеждана ли е от SAAB?
Пие: Това надхвърля компетенцията ми. Аз не бях чувал за такова предложение, но ще кажа че от моя гледна точка това е нещо, което двете страни купувачи трябва да обсъдят. Как ще изглежда подобна сделка. След което трябва да отправят запитване за информация на тази база. По принцип аз не виждам защо това трябва да е проблем за доставчика, за страната доставчик, да обсъди подобно решение. Но доколкото знам, такава дискусия в момента не се води.
Айаксон: Това е интересна идея и е дискутирана не само тук, но и на други места. Все още обаче подобно решение не е било реализирано. Аз мисля че SAAB, ако става дума за SAAB, би бил щастлив да съдейства във всяко подобно начинание. Това е доста отвъд нашата компетенция да коментираме. В Европа това е задача на Европейската агенция по отбраната (Eurpopean Defence Agency), да насърчава подобно коопериране. Подобна политика силно се подкрепя от Брюксел.
- За финал, можете ли да ни дадете примери за офсетни сделки на шведски компании, които са се оказали благоприятни и за двете страни? Сделките на SAAB в Чехия и Унгария например?
Пие: Съжаляваме, но няма да се чувстваме удобно да даваме примери, поради много причини. Офсетните сделки, когато говорим за бизнес в такива големи мащаби, са толкова комплексни, че ние дори нямаме информация за всичките детайли. Рискуваме да кажем и коментираме неща, за които компаниите не споделят нашето виждане.
Това, което може да кажем, е свъразано с опита ни - офсетните сделки са полезни. Ако говорите със съответните компании, всички те са много щастливи от сделките. За нас обаче е трудно да навлизаме в конкретни примери поради много причини.