Васил Велев: Очаквам 15% ръст в индустриалния сектор през 2011 г.

Каква ще бъде новата 2011 година за бизнеса в България и за икономиката като цяло, как ще се движат основните макроикономически показатели на страната, кои са новите предизвикателства пред частния сектор, кога да очакваме подобрение в жизнения стандарт, какво ще се случи с пазара на труда и заплатите, кои ще бъдат водещите икономически сектори през годината?

С тези въпроси Investor.bg разговаря с Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

- Г-н Велев, каква ще бъде новата 2011 година за бизнеса?

Изпратихме една трудна година, в която предприятията от индустриалния сектор, особено експортно ориентираните, успяха първи да преодолеят негативите от икономическата криза. Въпреки умерения оптимизъм, несигурността на пазарите е причина все още да твърдим, че сме далеч от нивата, достигнати преди две-три години. Сега сме още в началото на възстановяването и 2011 година ще бъде белязана от този процес.

- Очаквате ли положителна промяна в бизнес климата?

Време е за административни реформи, които да доведат до намаляване на бюрокрацията и корупцията, до по-добро регулиране. И още, държавата трябва да стане по-добър платец и да престане да изтегля ликвидност от българския бизнес.

- Кои ще бъдат най-големите трудности в частния сектор?

Основното предизвикателство пред бизнеса ще е увеличаването на производителността и рентабилността, запазването на съществуващите и привличането на нови клиенти.

- Какъв процент от фирмите излизат от кризата и кои ще продължават да бъдат в нейния капан?

Най-високи ръстове получиха онези компании, които успяха да запазят и дори да разширят своите пазари в условията на криза и чиито основни клиенти са силни и значителни в своя сектор. Строителният отрасъл е в най-тежка ситуация – бележи спад и през второто полугодие на 2010 г. За преодоляване на този спад, особено при инфраструктурното строителство, от голямо значение ще бъде нивото на усвояване на еврофондовете, което, независимо от ръста, все още е незадоволително.

- Износът ли ще бъде основната движеща сила на икономиката през 2011 г.?

Експортно ориентираните компании имат най-значителен ръст в продажбите през миналата година. Но като имаме предвид ниската база в резултат на дълбоките спадове през 2009 година, очакваме темповете на растеж през 2011 година да бъдат по-умерени. Туризмът също държи утвърдения си дял в брутния национален продукт. Предварителните прогнози за 2011 година сочат ръст в индустриалния сектор от порядъка на 10 до 15 процента, което би съответствало на ръст в брутния вътрешен продукт на страната от 2,4 до 3,2 процента.

- Какви мерки трябва да се вземат за стимулиране на вътрешното потребление?

Очакваме да видим и ръст на потреблението през годината. Но това не става само с административни мерки, а с по-висока производителност. Едва тогава ръстът на заплатите може да надмине инфлацията.

- Как, според Вас, ще се развива пазарът на труда, безработицата ще продължава ли да бъде основен проблем за обществото тази година?

Един от ефектите на настоящата криза е стремежът на бизнеса за постигане на по-добри резултати с по-малък, но по-качествен човешки ресурс. През 2011 година безработицата ще намалява постепенно, а заетостта плавно ще се покачва. Това може да доведе до по-оживен внос, но и експортът също ще продължи да нараства.

- Кои реформи и кои сектори трябва да са приоритет за властта?

Грижата на държавата за подобряването на бизнес средата ще даде сигурност на инвеститорите и, не на последно място, ще доведе до намаляване на сивата икономика. Не търпи отлагане реформата в здравеопазването. В областта на образованието и пенсионната сфера реформите трябва да продължат.

- Как влияе лихвената политика на банките върху справянето на българските предприятия с кризата?

Нашето впечатление е, че банките продължават да са инертни по отношение на възможностите на българския бизнес. Скъпите кредити повишават себестойността, намаляват конкурентоспособността на българската продукция и задушават бизнеса. Последните данни сочат, че реално усетеното намаляване на лихвите по депозитите не увеличава остротата на кредитния риск, но това не намира адекватно отражение към намаляване лихвите по кредитите. Банките се оправдават предимно с външни фактори и продължават да поддържат ниска прозрачност по отношение критериите за определяне на лихвите по кредити.

- Чуха се мнения на експерти, че през 2011 г. България може да влезе във втора вълна на рецесията. Имате ли подобни опасения?

Повече от половин година продажбите бележат значителен ръст в сравнение с 2009 г., но все още са далеч под нивата, достигнати през 2008 година. Поръчките в индустрията са все още с близък хоризонт и нямаме усещане за сигурност в средносрочните продажби, както бе преди кризата. Затова е твърде рано да констатираме трайна тенденция за осезаем ръст.

От друга страна, на макро равнище, България има добри показатели. Дори да има основание, тази хипотеза би могла да стане реалност основно в резултат на външни фактори. Ако се подобри нивото на усвояване на еврофондовете, това би имало подкрепящ ефект.