Мирослав Найденов: Ще продължим обновяването на стандартите за храни

- Г-н Найденов, вече са обновени стандартите за кисело мляко, сирене и кашкавал, имаме и стандарт „Стара планина“. Да очакваме ли още обновени стандарти за хранителни продукти?

Актуализирането на "старите" стандарти ще продължи. Тази работа може да се разглежда като един обществен дебат. Самите стандарти обединяват потребителите, производителите и контролиращите органи. В условията на пазарна икономика искам земеделското министерство да влияе активно на процесите в полза на потребителите, без да се нарушават правата на производителите. Така ще стане ясно, дали, кога и как ще се появяват още стандарти.

- Какво ще се промени при контрола на храните, след като Агенцията по храните заработи, както се очаква на 1 януари 2011 г.?

Смятам, че основната полза от създаването на Агенцията по храните е, че ще имаме единен орган за координация и контрол без да се припокриват функции по цялата хранителна верига. Целта ни е да намалим административната тежест, да няма двойна регистрация на обектите за производство и търговия с храни. Гарантирам висока степен на прозрачност на контрола и то при единни правила от страна на държавата.

Агенцията по храните ни е необходима и за да въвеждаме международни и европейски стандарти, свързани с безопасността на храните. Потребителите трябва да имат доверие на храните, които консумират.

В момента нямаме единна структура за оценка на риска по цялата хранителна верига, затова освен агенция правим и Център за оценка на риска. Той ще бъде адекватен национален партньор на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и ще осигурява достъп до изследователските фондове на ЕС.

- Опозицията сигнализира, че са „замразени“ 150 млн. лв. за спечелени проекти по програма САПАРД. Какво ще предприемете?

За да бъдат покрити всички изисквания на Еврокомисията и ОЛАФ в Агенция САПАРД са предприели действия за незабавна регистрация на всички случаи на нередности, независимо дали те са открити от одитор, контрольор, инспектор или от друг компетентен орган. В регистрите за нередности се вписват всички проекти, по които се извършват проверки от външни разследващи органи - ОЛАФ, МВР и прокуратура.

Така нареченият „черен списък” включва 98 проекта, по които към датата на вписване в регистрите за нередности са извършвани проверки от Върховна касационна прокуратура и ОЛАФ.

- Какво ще се случи с тези 98 проекта?

По 21 проекта фонд „Земеделие“ е предприел действия за възстановяване на изплатената финансова помощ, съгласно българското законодателство.

По други 27 проекта от разследващите органи не са открити нередности и са приключени административните проверки. Фондът няма основание да ги третира като нередни разходи и според правилата за работа на Агенция САПАРД тези 27 проекта са извадени от регистрите за нередности.

По 50 проекта все още не са завършили проверките. Те се проверяват от МВР, прокуратурата и ОЛАФ. Фондът води активна кореспонденция с правораздавателните органи да бъдат своевременно предприети адекватни мерки, преди да изтече двугодишния срок за отписване.

В Книгата на длъжниците на Агенция САПАРД към 17 декември 2010 г. са вписани 63 проекта за близо 75 милиона лв. По тях текат проверки от външни разследващи органи или се извършват допълнителни административни проверки.

- На каква стойност са блокираните проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) заради разследвания?

По ПРСР има блокирани проекти, по които се правят контролни проверки. По тях няма блокирани плащания, тъй като проектите още не са договорени.

- България поиска 226 млн. евро повече директни плащания в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП). Можем ли да разчитаме на подкрепа?

Още в самото начало на дискусиите България поиска при реформата на Общата селскостопанска политика след 2013 г. да бъде изоставен историческият подход, с който сега се определят нивата на директните плащания. Този подход не отразява адекватно сегашната ситуация и не гарантира справедливо подпомагане за всички земеделски стопани в Евросъюза. Това е основният момент в нашата позиция.

Освен обсъжданията на ниво министри на земеделието евродепутатът Мария Неделчева поде една инициатива в Европейския парламент - писмена декларация, в която едно от основните искания е земеделските субсидии да бъдат изравнени.

В декларацията се посочва, че след 2013 г. системата за директни плащания трябва да гарантира справедливо третиране на всички земеделски стопани в ЕС при изоставяне на историческия модел.

- На какви европейски средства ще могат да разчитат тютюнопроизводителите?

Искам да съобщя, че от следващата година ще се прилага нова схема, която беше съгласувана с Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия.

Опитваме се да използваме всички възможности, за да осигурим алтернатива за производителите в районите, където основно се отглежда тютюн. Направихме анализ и установихме, че уязвимите райони съвпадат с основните тютюнопроизводителни райони. Схемата, която съгласувахме с Европейската комисия, ще се финансира със 7,5 млн. евро европейски средства.

Тази схема ще се прилага през 2011 г. Земеделските производители за пръви път ще могат да подават заявления за подпомагане от 1 март 2011 г. Искаме не само да им предоставим допълнителен доход, но да ги насърчим да отглеждат овце и кози като алтернатива на тютюнопроизводството.

- За кого по-точно е предназначена тази подкрепа?

Ще уточня, че схемата за специфична подкрепа е за подпомагане на ферми, в които се отглеждат от 10 до 49 овце-майки и кози-майки (заедно или поотделно) в икономически уязвими общини в Южна България и в така наречените необлагодетелствани райони.

Освен по тази нова схема, всички земеделски производители в страната, включително и тютюнопроизводителите, за пета поредна година ще могат да кандидатстват за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. Тя се финансира с европейски средства. Условието е производителите да отговарят на минималните изисквания за подпомагане - размер на парцелите 1 дка и минимален размер на стопанство 1 ха.

Схемата за единно плащане на площ подпомага земеделските стопани независимо какви култури отглеждат на стопанисваните от тях площи.

Ще ви припомня, че земеделските производители могат да кандидатстват и по Програмата за развитие на селските райони за създаване и отглеждане на овощни, лечебни култури, закупуване на селскостопанска техника и др.

- Ще успее ли млечният сектор да се модернизира достатъчно до края на 2011 г., когато би трябвало да приключи изкупуването на некачествено мляко?

До 31 декември 2011 г. беше удължен преходният период за привеждане на фермите за производство на сурово краве мляко в съответствие с европейските изискванията.

Процесът на модернизация на стопанствата на краве мляко не само в България, но и в целия Европейски съюз е постоянен и няма как да приключи до края на 2011 г.
Непрекъснато се въвеждат нови технологии, на пазара излизат и системи, с които се подобрява управлението на фермите. Млечният пазар, както всеки друг пазар, се движи от конкуренцията и производителите на краве мляко непрекъснато въвеждат нови методи и подобряват квалификацията си, за да се стигне в крайна сметка до по-рентабилно производството.

За България е важно до края на 2011 г. производителите на краве мляко да отговорят на хигиенните изисквания, да имат подходящи сгради, оборудване и да постигнат качество на произведената суровина.

Процесът на преструктуриране на сектора в страната в последните години е активен. В момента в България се произвеждат 450 000 тона мляко, което отговаря на критериите на ЕС или около 45% от националната млечна квота на България.

В момента търсенето на качествено сурово краве мляко е голямо и цената е много по-добра от миналата година.

Ако производителите на мляко проявят инвестиционна инициатива и усвоят гарантирания бюджет, след изтичане на гратисния период ще можем да имаме един стабилен млечен сектор, в който се използва суровина, отговаряща на европейските стандарти за качество. Подчертавам, че е изключително важно през 2011 г. фермерите да се възползват в максимална степен от възможностите на програмата.

- Какви ангажименти ще имат животновъдите към имунно-профилактичната програма по животните през 2011 г.? Има ли риск от занижаване на грижите към животните? Какви средства ще спести държавата?

Предложихме промяна в нормативната уредба, според която фермерите ще заплащат сами консумативите (туберкулин, ваксини и др.) и извършваните манипулации на частнопрактикуващите ветеринарни лекари. В никакъв случай няма да допуснем занижаване на грижите за животните.

Гарантирам, че нивото на контрол няма да се промени. Държавната имунопрофилактична програма е съгласувана с Европейската комисия. Не може да се допуснат никакви компромиси при контрола. Като цяло на държавата ще бъдат спестени над 30 млн. лева.

- Какво се случва с акцията, която ще изсветли ценоообразуването на хранителните продукти и какъв ефект очаквате?

На 20 декември започнахме първите проверки на хранителните продукти за предстоящите празници.
Идеята ни е да проверим качеството и безопасността на храните, срока на годност, етикетите и дали има данъчни нарушения. Въпреки че не можем да влияем на ценообразуването, се надявам самото присъствие на държавата да респектира търговците да не надуват изкуствено цените по празниците.

Данъчните и Икономическа полиция ще следят дали търговците отчитат оборотите, които покрай коледните и новогодишни празници се увеличават. ДВСК пък ще проверява за продукти, които са с изтекъл срок на годност и търговците ще се опитат да ги пласират покрай повишеното търсене.

Вече стана ясно, че 8% от българите няма да могат да си позволят празнична трапеза. Призовавам търговците да не следват принципа „ден година храни”, а да помислят за пенсионерите и социално слабите, които спестяват цяла година, за да могат да си купят някои храни за празниците. Засилените проверки ще продължат по цялата верига в страната до края на новогодишните празници.