В. Жекова: Съживяване в шивашката промишленост наистина има

Валерия Жекова е родена в Русе. Завършила е Английската гимназия в родния си град и специалност “География на туризма” в СУ “Св. Климент Охридски”, а по-късно и “Организация и управление на външната търговия” в УНСС, София. От 1991 г. е съдружник и управител на “И.Н.А. Трейдинг” ООД. От 2007 г. е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ).

- Г-жо Жекова, според Вас какъв процент от облеклата, продавани в моловете, са шити у нас?

Не бих искала да спекулирам с проценти, тъй като данни за това по-скоро могат да бъдат получени от търговските представителства на фирмите. В същото време спокойно мога да кажа, че почти всички известни марки, които предлагат своята продукция в моловете, възлагат поръчки в България. Друго, което родните купувачи вероятно също знаят е, че в българските конфекционни фирми се произвеждат немалко облекла с марки, които са над ценовото ниво на нашия пазар и почти не се предлагат в страната.

- Има ли съживяване в сектора на облеклото и текстила в последните месеци предвид ръста на БВП в ЕС?

Добрата новина е, че такова съживяване наистина има и то е съвсем обяснимо. Основно то е резултат от две неща – скромните количества облекла, които бяха изработени през последните две години заради предпазливостта на фирмите и намалелия потребителски интерес, от една страна, и растящото напоследък потребление в Еврoпа, от друга. Нашият сектор беше сред първите, които усетиха икономическите трудности и последиците от кризата, но сега първи започваме да усещаме положителната промяна, защото работим 6 месеца напред – от началото на септември българските производители на облекла вече изпълняват поръчки за сезона пролет-лято 2011.

- Какъв е делът в българския износ на шивашката и какъв на текстилна промишленост?

Ще ви отговоря малко по-подробно, защото смятам, че числата, които ще спомена, илюстрират мястото и значението на нашата промишленост в икономиката на страната. По данни на НСИ в България към началото на 2009 г. има действащи около 5000 фирми в сектора „Облекло и текстил”, като от тях 4755 работят в подсектор „Производство на облекло” и 649 - в подсектор „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло”. Общият обем на изнесената продукция от сектора за периода от януари до август 2010 г. възлиза на 1,406 млрд. лева, което е 9,8% от общия износ на страната за периода. Този показател изглежда много добре за индустрията тази година.

За сравнение, за цялата 2009 г. изнесената от сектора продукция е около 12,6% от общия износ на страната за годината. Бих искала да добавя и още малко важна статистика – секторът „облекло и текстил” е ключов за българската икономика по още една причина – работните места. Шивашката индустрия осигурява работа на над 113 хил. човека – толкова се пряко ангажираните в сектора към юли 2010 г. Това представлява 5% от общия брой на наетите в България и 19,3% от наетите в промишлеността на страната. Така че, както виждате, шивашкият бранш заема важно място в икономиката на България по няколко значими показателя. Освен приноса в износа на страната, нашият бранш е сред онези, които осигуряват най-висока заетост.

- Доколко шивашката промишленост успява да излезе от рамките на специализацията в евтината работна ръка в малките градове?

Представата, която повечето хора имат за тази промишленост, не е съвсем вярна. Факт е, че във всяко населено място в България с повече от 1000 души население има поне няколко цехчета за производство на облекла и че повече от 80% от фирмите в сектора попадат в сегмента „малки и средни” и ангажират под 250 човека. Това, което ни дава основание да говорим за индустрия, а не за занаятчийство обаче, са многото на брой високотехнологични и модерни предприятия, които произвеждат ежедневно хиляди облекла с висока сложност и отлично качество. В градове като Русе, Плевен, Шумен, Пловдив, Търново, Габрово, Благоевград, Перник, Гоце Делчев, Сандански в шивашката индустрия са пряко ангажирани между 3 и 15 хиляди души.

По данни на БАПИОТ и оценката за евтината работна ръка не е съвсем коректна и е част от „митологията” за сектора. Нека да започна с това, че в нашата индустрия, в почти всички предприятия, на работниците се заплаща за изработеното през месеца, следователно заплащането е пряка функция на уменията и качествата на самия работник. Квалифицираните и с добри професионални умения работници заработват заплати между 500 и 1000 лв. В една от най-големите и модерни шивашки фабрики в Гоце Делчев например, средната работна заплата е 750 лв.

- Налице ли е тенденция за прехвърляне на производства към Молдова и Украйна, които са с по-евтина цена на работната ръка?

Знаете ли, в нашата индустрия цената на труда е важен компонент, като навсякъде, но има и други ключови фактори, които компаниите отчитат при избора на партньор. Неслучайно казвам партньор, защото възможността за изграждане на дългосрочни и надеждни партньорства е един от тези фактори. България има традиции в сектора, ние сме познати като надежден партньор и отговаряме не само на социалните, но и на технологичните и професионални изисквания на големите марки. Така че не мисля, че в момента страни като Молдова и Украйна са сериозна конкуренция за нас. Там повечето от фирмите са с десет години назад по отношение на техника, технологии и качество. Ще мине време, преди европейските фирми, които работят у нас, да започнат да прехвърлят производството на по-добрите си марки там. Наши конкуренти в момента са по-скоро производителите от Турция, Румъния и до известна степен Македония.

- Официалните отчети на текстилните фабрики като Катекс и Рилски Лен показват силен застой в развитието, а повечето бивши социалистически текстилни фабрики вече не работят, какво точно текстилно произвеждаме в момента?

За съжаление, през 90-те години в България беше почти изцяло унищожено производството на платове. Отдавна вече ги няма фирми като Дунавска коприна, Карловска коприна, Ирис, Финтекс, Мануела, Тунджа, Галатекс. Малкото, които оцеляха, са със старо оборудване и трудно устояват на конкуренцията. Текстилните продукти, които в момента се произвеждат в България, са платове от вълна и вълна и смеси в заводите на фирма Миролио в Сливен и в Катекс в Казанлък, от памук и памук и смеси за ризи и специализирани работни облекла в Мак, Габрово; Струматекс, Благоевград; Марица, Пловдив; памучни платове за спално бельо се произвеждат във Вратица, Враца и Сънитекс, Мездра.

- Какъв е делът на производството по поръчки за европейски марки спрямо общата продукция на шивашката промишленост?

Около 90% от продукцията, произведена в България, се изнася. А от изнесените облекла 93% са за страните от Европа – предимно за Италия, Германия, Гърция, Франция, Холандия, Австрия и др.

- Разкажете за актуалните тенденции в шивашките центрове на България, например за Асеновград?

В Асеновград има много на брой малки фирми, които произвеждат сватбени облекла. Тази специфична специализация го прави различен от другите градове. Чудесното за фирмите в този град е, че правят свой собствен продукт за вътрешния пазар. Когато говорим за промишлено производство, обаче той се нарежда далеч след доста други градове в България. Извън това пак по данни от проучването сред членовете на БАПИОТ немалка част от шивашките фирми в страната имат собствени марки. Това означава, че те имат куража да се конкурират с много на брой наложили се силни международни марки и да печелят собствени клиенти.

- Доколко български марки шивашки изделия успяват да натрупват пазарни позиции у нас и в чужбина или българската шивашка промишленост е основно „на ишлеме”, основано на ниските разходи за труд?

Създаването, разработването и налагането на една търговска марка е дълъг, труден и скъп процес. Не всички фирми, които произвеждат облекла, имат амбицията и възможностите да вървят по този път. От друга страна, тези, които са създали успешни марки, се нуждаят от партньори за серийното производство на колекциите си. По същия начин са подредени нещата и при други продукти за широко потребление – компютри, коли, но като че ли, когато говорим за тяхното производство, не влагаме лош смисъл в думата „ишлеме”. Този негативен нюанс се появява изглежда само когато става дума за дрехи.

За мен причината за това е свързана най-вече с факта, че хората не познават спецификите на това производство. Вероятно малко са тези, които знаят колко сложно и трудно е изработването на една качествена дреха. Колко много и различни машини и манипулации от сръчни човешки ръце са необходими, за да се „сглобят” десетки, а понякога и стотици детайли и да се превърнат в красива рокля или блуза, в елегантен костюм или палто.

- Каква част от продукцията в шивашката промишленост е „на ишлеме” и каква за собствени търговски марки?

Около 90% от облеклата, произвеждани в България, са по поръчка на чуждестранни възложители. За приблизително половината от тях възложителите осигуряват по-голяма част от материалите, другата половина обаче се произвежда и продава като готов продукт, което означава, че българските производители извършват освен изработването и цялата предпроизводствена дейност. Това увеличава принадената стойност на продукцията и извежда българската шивашка индустрия на различно ниво.

Облеклата, изработвани с българска марка, засега се реализират предимно на вътрешния пазар. Държа да подчертая обаче нещо важно – съществува тенденция, и то трайна, към увеличаване на износа на такива облекла, което е още един повод за гордост за нашия сектор.

Свързани компании: