Citibank: Кредитите в чужда валута трябва да станат по-скъпи за домакинствата

Уайк Грьоненберг е управляващ директор в отдела на Citibank за валутна търговия. Пред Investor.bg той сподели мнението си за рисковете от високия дял на кредитите в чуждестранна валута, стремежа на България към еврозоната и гледната точка на инвеститорите за различните страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

- Какво мислите за високия дял на кредитите в чужда валута в повечето страни от Централна и Източна Европа? На какво се дължи той – на липсата на развит паричен пазар или на опитите за избягване на риска от страна на кредитните институции?

Причината за голямата популярност, която имаха кредитите в чужда валута бе това, че те често можеха да се вземат при по-ниска лихва в сравнение с кредитите в местна валута, както и това, че хората бяха убедени, че не поемат прекомерен лихвен риск.

За да бъде възможно това, трябва да има голям лихвен диференциал между кредитите в местна и чужда валута, а централната банка трябва да държи валутния курс стабилен. Именно това приспива домакинствата и ги кара да мислят, че не поемат прекалено голям лихвен риск.

- Кои са стъпките, които трябва да се направят за преодоляване на този проблем? Има ли смисъл от създаването на регионален паричен пазар с оглед малкия обем на многото държави в Централна и Източна Европа?

Не виждам как създаването на регионален паричен пазар би могло да помогне. Това, от което има нужда, е за домакинствата да стане по-скъпо да вземат кредити в чужда валута, за да се калкулират рисковете, които изпъкват в сравнение с кредитите в местна валута.

По този начин разликата между лихвите по кредити в местна и чужда валута ще трябва да се понижи или чрез понижаване на местните лихви (разбира се само ако фискалната политика е достатъчно строга) или чрез принуждаването на банките да направят кредитите в чужда валута по-скъпи.

Това може да стане например чрез изискването на по-голям процент на самоучастие или по-високо съотношение на дохода към размера на вноските при отпускането на кредит в чужда, а не в местна валута.

Предполагам, че дори може кредитирането в чужди валути, различни от еврото, да бъде забранено в източноевропейските страни, членуващи в ЕС. Това бе направено през юни в Унгария.

- В България има фиксиран валутен курс спрямо еврото, такава е ситуацията и в някои балтийски страни. Какви рискове крие това с оглед високия дял на кредитите в чужда валута?

Дългият период на валутна стабилност в България кара местните хора да вярват, че не поемат никакъв лихвен ръст, взимайки кредити в евро. Така че политиците в страната трябва да вземат такива мерки, които доказват точно това. В противен случай каквато и да било промяна на валутния курс би довела до загуби за населението, които могат да се окажат разрушителни.

- Виждаме, че Естония ще стане член на еврозоната, въпреки острия си икономически спад от последните две години. Какво липсва на другите страни с фиксиран курс, сред които е и България?

Естония покрива всички критерии от Маастрихт въпреки преминаването през остра рецесия. България не успява да направи това. В Естония на практика почти нямаше почти никакъв държавен дълг в началото на глобалната криза и поради тази причина имаше доста добра позиция при нейния старт. Правителството остана твърдо и запази дефицита под контрол по време на кризата.

- Смятате ли, че единствено техническите показатели за членство в еврозоната са достатъчни, за да се гарантира способността на дадена икономика да се справи във валутния съюз? Колко обезпокояващ е според вас дефицитът на България с оглед високите отрицателни салда в ЕС?

Много от представителите на ЕЦБ настояват, че е необходима не само номинална, а и реална конвергенция за всяка страна, поканена в еврозоната. Засега обаче критериите остават само номинални и при покриването им се получава покана за членство и остава известно съмнение за устойчивостта на показаните показатели.

Важно е инфлацията и нивото на дълга в България да не скочат извън рамките на критериите, за да се получи покана за членство.

- С кои държави сравнявате развитието на България – с непосредствените ни съседи или със страните с фиксиран валутен курс?

Ако разгледате валутните движения от началото на годината, ще видите четири страни от Централна и Източна Европа – Чехия, Полша, Унгария и Румъния, които имат най-слабо представящите се валути в света. Между движението на валутите им има малки разлики, така че инвеститорите ги разглеждат като една обща група.

Това се случва въпреки големите различия във финансовите системи – Чехия например няма почти никакви заеми на домакинствата в чужда валута. Причината бе в това, че основната тема бе как слабостите в Западна Европа ще се отразят на износа на тези страни.

В България има фиксиран валутен курс, така че тя, както и балтийските страни, попада в различна група. Тази група обаче има по-висок риск от остри фискални проблеми в случай на невъзможност за поддържане на валутния курс и поради тази причина има по-високи суапове за защита от банкрут (с изключение на Естония).

Така че в съзнанието на пазарните участници има две групи страни сред членовете на Европейския съюз от Източна Европа – такива с плаващ и такива с фиксиран валутен курс. България е във втората група.

- Все още ли членството в еврозоната трябва да бъде основен приоритет за страната ни?

Абсолютно. Това би трябвало да понижи рисковата премия за девалвация на валутата заради големия дял на кредитите в чужда валута. Разбира се, България трябва да гарантира покриването на критериите от Маастрихт и след влизането в еврозоната и да направи така, че да не се стигне до балон при кредитирането в частния сектор или до прегряване на икономиката, която може да намали конкурентността й.

Така че строгата фискална политика ще бъде толкова необходима, колкото и стриктният контрол върху банковото кредитиране.