Валентин Стоянов: Реформата в енергетиката предстои

Валентин Стоянов е завършил СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. В периода 2002-2003 г. специализира като стипендиант Право на Европейския съюз и Международни икономически организации в Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор. Понастоящем е главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм и секретар по икономическа политика на СДС.

При разговора си с Investor.bg той уточни, че мненията му по енергийната политика на страната не са обвързани нито с парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, нито със Съюза на демократичните сили.

- Г-н Стоянов, наскоро беше публикуван проект за нова енергийна стратегия на България. Какви са неговите предимства и недостатъци според Вас?

Изключително важно е, че вече има готов проект за енергийна стратегия. Последната официално приета енергийна стратегия на България е от юли 2002 г. и беше изработена основно във връзка с подготовката на страната ни за членство в Европейския съюз. След постигане на тази цел, вече три години и половина, изглежда, че развитието на енергийния ни сектор няма съвсем ясна посока, както и, че дългосрочна държавна визия за отрасъла липсва.

Въпросният документ от 2002 г. не отразява и новите предизвикателства, породени от глобалната икономическа криза, от т.нар. „Трети енергиен пакет“ на Европейския съюз и от необходимостта за реална либерализация на пазара. Иронично е, че 8 години по-късно все още е актуално първото изречение на стратегията от 2002г., а именно: „Състояние на енергетиката – реформата предстои“.

По отношение на сегашния проект за нова енергийна стратегия като недостатък може да споменем липсата на яснота относно авторството. Повече от препоръчително е обществото да знае кой в крайна сметка реално е писал един толкова значим документ. Знаете, че с поправките в Закона за енергетиката, инициирани от СДС в края на миналата година, новата стратегия ще трябва да бъде одобрена от Народното събрание, а не само от Министерски съвет, както беше дотогава. Въпросът за авторството на документа със сигурност ще бъде повдигнат в пленарна зала.

В самия проект са споменати и редица други документи, като напр. Стратегия за енергийна ефективност при крайно потребление, Програма за ефективно използване на местните енергийни ресурси, Програма за ускорена газификация, Програма за топлофикационния сектор, Програма за ускорено пазарно развитие на електроенергетиката, Програма за обучение и квалификация на енергийни специалисти и др. Странно е, че изработването и приемането им е оставено за един по-късен етап. По-логично е тези документи да предхождат самата енергийна стратегия или най-малкото да бъдат разработвани успоредно с нея.

Не са съвсем точни разчетите за енергийната интензивност на икономиката ни. Твърдението в стратегията е, че „енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС”. Истината е, че положението далеч не е толкова тежко с оглед на огромната сива икономика в страната ни, която може да е около 30%. От тази гледна точка реалните данни за енергията, използвана за производство на единица БВП в България, са по-благоприятни от официалните.

Все пак, ако трябва да обобщим, като цяло проектът за енергийна стратегия е сравнително балансиран и адекватно поднесен.

- Кои са основните приоритети, залегнали в стратегията?

Приоритетите са няколко и те съвпадат с тези на Европейския съюз. Касае се за гарантиране на енергийната сигурност, намаляване на емисиите от парникови газове, увеличаване дела на ВЕИ, повишаване на енергийната ефективност, изграждане на независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар.
Поет е и ясен ангажимент за „институционална подкрепа на ядрената енергетика”.

- Ще се реализират ли според Вас т.нар. големи енергийни проекти?

Стратегията сама по себе си не дава категоричен отговор на този въпрос. Моето лично мнение е, че проекти като „Набуко”, „Южен поток”, „Белене”, „Горна Арда”, „Бургас-Александруполис” и т.н. трябва да се движат по отделни писти. Пакетирането на някои от тях не е правилно, защото става дума са коренно различни концепции, схеми на финансиране, собственост, обвързаности... От тази гледна точка някои проекти може да бъдат реализирани, а други – в крайна сметка не. В интерес на истината стратегията се фокусира по-скоро върху водещи принципи и политики, а не толкова върху конкретни проекти или срокове.

Все пак в Доклада за екологична оценка на стратегията прави впечатление поетапното отпадане на някои мощности от енергийната ни система в периода до 2014г. Касае се за ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Република”, ТЕЦ „Варна” (в случай, че не бъде реализиран проект за изграждане на газов блок), „Брикел”, ТЕЦ „Марица 3 – Димитровград”, ТЕЦ „Сливен”. Извеждането от експлоатация на тези централи ще създаде много сериозни предизвикателства пред енергийната ни система, както и такива от социално естество. От тази гледна точка е важно да се мисли за това какво се случва след закриване на част от сега функциониращите централи.

- Средностатистическият потребител се интересува дали напр. цената на тока ще намалее?

Който твърди такова нещо, е откровен популист! За съжаление тенденцията, която се очертава, води по-скоро към повишаване цената на електроенергията и тук не трябва да има популистки заигравания от която и да е партия.
Причините за този ръст са различни. Ще повлияе и увеличаването на енергията от ВЕИ в общия микс. Пак от европейските изисквания ще се наложат допълнителни инвестиции в българските термоцентрали, което също може да рефлектира върху завишаване на сметки. Твърде е възможно да има ръст и в цените на ядрено гориво, въглища и петрол.

- А накъде ще върви цената на природния газ?

Това не се споменава директно в стратегията. А и би представлявало по-скоро гадаене, отколкото ясна прогноза. Все пак е важно да се акцентира върху развитието на газовата инфраструктура в България. Струва ми се, че това в някаква степен убягва на енергийната стратегия. С риск да станем банални, е много важно да се концентрираме върху газовите връзки със съседни държави и да изградим второ газохранилище. Галата има потенциал от 1,2 млрд. куб. м, което надвишава близо два пъти капацитета на Чирен.

Наистина е от огромно значение да развием газопреносната мрежа на България. Имаме сериозен потенциал в тази посока.

- В каква посока трябва да върви българската енергетика?

Крайно време е потребителят да стане основна фигура в новата енергийна политика на България. Това означава либерализация на пазара, прозрачност в ценообразуването и сключваните международни споразумения, създаване на електроенергийна борса.

Енергийна стратегия не трябва да се пише просто за самия енергиен отрасъл, а за цялата икономика и обществото. От тази гледна точка е необходима дългосрочна визия, която да надхвърля един или два управленски мандата.

Тепърва във връзка с Третия енергиен пакет на ЕС ще е необходима и подготовка на нови нормативни актове, включително нови Закон за енергетиката, Закон за енергийната ефективност, Закон за възобновяемите енергийни източници.

Изключително важно е България да изгради план за действие във времето след разформироване на БЕХ и листване на миноритарни пакети от енергийни дружества на фондовата борса... Въпросите са много и решаването им тепърва предстои.

- Ще излезе ли Синята коалиция с единно становище по енергийната стратегия, предлагана от министър Трайков?

Позицията на СДС и другите партии от Синята коалиция по отношение на предлаганата енергийна стратегия е в процес на консолидиране.