Нестабилност обхваща отслабена Европа, а наблизо се навъртат глобални хищници

Смущаващ също е начинът, по който голяма част от европейското мнение изглежда приема незаконните отблъсквания и рутинно малтретиране на търсещите убежище, независимо дали в лагери в Либия, или на плажовете на Гърция, в нарушение на правото на ЕС. Това отразява друга самонанесена рана: засиленото влияние на ксенофобските, десни популисти и повторното нормализиране на ултранационалистическата политика в цяла Европа.

Ако европейците няма да отстояват западните демократични ценности в свят, превзет от клонинги и подражатели на Доналд Тръмп, кой ще го направи? За съжаление, те не могат да се надяват на Великобритания. Страната под управлението на Борис Джонсън вече не е доверен приятел, а само отправя словесни нападки и се подиграва отстрани, като се превърна в друга периферна конфликтна зона за ЕС. 

Британският министър на отбраната Бен Уолъс използва свързаните кризи между Беларус и Украйна, за да проправи политиките зад Brexit и да сключи оръжейни сделки с Варшава и Киев. Показателно е, че Великобритания изпрати войски, а не хуманитарна помощ, на полската граница.

Епохата на нестабилност в Европа също дължи много на събития извън нейния контрол. Не са рядкост прогнозите, че Тръмп ще се опита да взриви това, което Франклин Рузвелт определи „арсенал на демокрацията“ и западния съюз с него. А той може да опита отново.

Малцина прогнозираха, както Меркел вече призна, че Китай ще се появи като такъв доминиращ, икономически агресивен, антидемократичен глобален конкурент.

Президентът на САЩ Джо Байдън уверява европейците, че НАТО, дори след Афганистан, е от жизненоважно значение, както винаги. Но неговата остра видео среща на върха с китайския президент Си Дзинпин показа къде е истинският му фокус.

По темата за Китай няма нищо, което даже да намеква за единен фронт. Такава слабост насърчава други хищници.

И така, какво трябва да се направи? Европа, както винаги, е разделена къща. Източноевропейците продължават да вярват във Вашингтон, а не в Брюксел, въпреки явните предзнаменования за друг трансатлантически разрив, ако демократите загубят Белия дом през 2024 г.

Бюрокрацията на ЕС е водена слабо, нейният парламент е беззъб. Германия няма доказан лидер. Във Франция Макрон е изправен пред ожесточени избори срещу подкрепяната от Русия крайна десница. Идеите му за засилена европейска политическа и военна „стратегическа автономия“ и по-силен, по-фискално и икономически интегриран ЕС предлагат най-обнадеждаващ път напред.

Министрите на отбраната на ЕС вече обсъдиха плана „Стратегически компас“ за засилване на съвместните способности. Само че споразумението относно предложените „сили за бързо разгръщане“ и други подобни изглежда далеч.

Докато Франция се готви да поеме председателството на ЕС, други лидери ще признаят ли този критичен момент и ще подкрепят ли Макрон? В свят на чудовищни заплахи независимостта, сплотеността и ценностите на Европа са на карта, както никога досега. 

Още новини можете да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria