Замърсяване, застрояване и наказателни процедури - екологията у нас през 2021 г.

Борбата със замърсяването на водите и въздуха, опазването на Черноморието и преодоляването с наказателните процедури от Европейската комисия (ЕК) бяха част от предизвикателствата в сектор "Екология" в България през 2021 г. Едни от критичните моменти през годината бяха струпването на големи количества отпадък по поречието на река Искър в района на Своге, опасността от замърсяване, след като товарният кораб "Вера Су" заседна край Камен бряг, и казусът със строителство на плаж "Алепу". И през 2021 г. бяха отворени нови наказателни процедури срещу страната ни заради нарушаване на законодателството в околната среда или заради забавено обявяване на защитените зони по "Натура 2000", пише в свой анализ БТА.

Река Искър се превърна в сметище

В началото на януари след обилни валежи по повърхността на река Искър заплаваха отпадъци от всякакъв тип - пластмасови бутилки, кутии, гуми, клони, дори битова техника. Това наложи незабавна координация на отговорните институции. Сред решение на Министерския съвет бяха отпуснати и допълнителни средства за почистване, а при почистването бяха извадени 560 тона битов отпадък, извозен до депо "Костинброд", и 160 куб.м дървен материал. През януари плаващо сметище имаше и в река Струма, между селата Ямен и Четирци.

На няколко пъти имаше издадени предписания и последвали санкции към общините за неглижиране на проблемите за почистване на речните корита. От РИОСВ и "Басейнова дирекция" по места проверяваха сигналите за замърсяване на реки от дейността на предприятия. Само за ноември са били извършени 864 проверки. За периода са издадени 299 предписания за отстраняване на допуснати пропуски, несъответствия или констатирани нарушения. През 2021 г. отново имаше повишено внимание върху състоянието на водоемите в страната. През юни от МОСВ уведомиха, че питейното водоснабдяване в страната е гарантирано до края на настоящата година.

Забраната за внос на отпадъци

Решаването на проблема с незаконните сметища и вноса на отпадъци беше във фокуса на работата на МОСВ. През лятото на 2021 г. служебното правителство прие Национален план за управление на отпадъците 2021 - 2028 г. С него ще се приведат мерки за подобряване на разделното събиране на отпадъци и намаляване на вредното въздействие върху природата.

Цел на тогавашния служебен министър Асен Личев беше и спиране на вноса на отпадъци от чужбина. След казуса с незаконните отпадъци от Италия година по-рано през 2021 г. бе взето решение за ограничаване на вноса на отпадъци с код 191212 - други отпадъци, включително смеси от материали, от механично третиране, чието рециклиране е с по-малки възможности.

През лятото общо 20 камиона с пластмасови отпадъци, задържани на границата с Турция, бяха върнати поетапно под строг контрол от органите на МОСВ към мястото на изпращане в Полша, Румъния, Унгария, Нидерландия, Германия и България.

През декември последва и санкция срещу една от фирмите, която не е успяла в срок да отстрани близо девет хиляди тона смет.

Качеството на въздуха - мисия (не)възможна

И през 2021 г. в МОСВ и подчинените ѝ структури се наблягаше на проверките при съмнения за замърсяване на въздуха. България все още не е затворила част от наказателните процедури, повдигнати от ЕК заради неспазване на изискванията за атмосферните норми.

Невъзможността да има трайно решение по отношение на замърсителите на въздуха е основната критика и на екоорганизациите у нас. Основният проблем е свързан с превишаването на фини прахови частици (ФПЧ) и е най-видим в големите градове, като решаването му изисква усилията на самите общини. През ноември Софийският градски съд излезе с решение, че Столичната община е допуснала системно превишаване на фините прахови частици в града. Решението бе по дело, заведено от граждани и неправителствени организации.

Зелената сделка и въглищните централи

На фона на казусите със замърсяването на въздуха през 2021 г. все повече се говореше за изискванията за дейността на въглищните централи у нас. Еколози посочват тези мощности като основни причините на замърсяването на въздуха и на водите и настояват да се вземат по-категорични мерки. Дебатът е част и от мерките, заложени в зелената сделка - пакет от политики за достигане на климатична неутралност в Европа. България следва да се включи в общите политики за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 процента до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

В приетия през октомври от правителството План за възстановяване и устойчивост е заложено постепенно прекратяване на използването на въглища да включва стъпки до 2024 г., 2026 г., 2030 г., 2035 г. и 2038 г., като е уточнено, че тези дати се отнасят до ангажиментите на ниво ЕС за 2030 г.

2035 г. е датата, предложена от бизнес организациите у нас, а 2038 г. е определена като индикативна крайна дата.