С. Бенчев: Не може да се прогнозира кога и дали преходът към нулеви емисии ще се случи

Възстановяването от пандемията и отварянето на икономиките обуславя повишеното търсене на петрол, което няма признаци да намалее в бъдеще. Това коментира Светослав Бенчев от Българска петролна и газова асоциация в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. Според него в момента само Русия и Саудитска Арабия решават какво се случва на борсите, а ОПЕК+ е преценила, че поне засега няма заплаха за цените от активизиране на американските шистови производители. 

Според него преходът към нулеви емисии ще бъде изключително труден и скъп и не може да се прогнозира кога и дали ще се случи.

"Все още не сме достигнати предкризисните нива на потребление на петролни продукти, което може да означава единствено, че цената ще продължи да върви нагоре... Ако до края на зимата не се надминат стойности от 95 - 100 долара на барел, през следващата година пазарите ще се успокоят. Но е важно също какво ще се случи с природния газ. Очаквам до Нова година цената на петрола да достигне до 90 долара на барел и дори да надмине това ниво", прогнозира той.

По думите на Бенчев потреблението продължава да расте, като ефект ще имат и подновените туристически полети между САЩ и Европа за ваксинирани. Вкарването на зелени сертификати в Европа също увеличава пътуванията, а предлаганите количества на пазара на суров петрол не са достатъчни, за да покрият търсенето.

В коментар за предполагаемото отваряне на стратегическите резерви от петрол на САЩ като мярка за намаляване на цените на горивата, експертът очаква това да има краткотраен облекчаващ ефект. "Цената вероятно ще падне, но това не е сериозно дългосрочно решение, защото тези резерви ще трябва да се попълват след това. Истината трябва да се търси в производството", посочи той.

Високите цени са благоприятни за шистовите производители в САЩ, но те не разширяват дейността си в момента. "За разлика от предишни ситуации, основният приоритет на тези компании сега са техните акционери, които поеха доста рискове по време на създаването им и първата експлоатация – в настоящия момент те искат кеш, което е за сметка на новия добив и проучване", коментира Светослав Бенчев.

Според него, ако се задържат високите ценови нива през следващите месеци, шистовите производители може да започнат нови сондажи, но предупреди, че влияние ще има и отношението на администрацията на Белия дом.

Бенчев прогнозира, че основният страх на инвеститорите с ефект на пазара е свързан с прекомерно високите цени, които могат доведат до неудържим процес на ръст на инфлацията по целия свят.

„ОПЕК+ затвърди позицията си за увеличаване на добива с 400 хиляди барела на ден всеки месец, но това не е достатъчно да покрие търсенето. Не е сигурно дали ОПЕК може да увеличи производството, тъй като ниските цени в миналото и пандемията забавиха търсенето и разработването на нови находища“, коментира Бенчев.

Той е на мнение, че единствено Саудитска Арабия има капацитет да влее нови количества на пазара, но отбеляза, че страните са предпочели да се придържат към постигнатите договорки, за да се избегнат търкания в рамките на ОПЕК и ОПЕК+.

„ОПЕК+ е преценила, че поне за момента няма заплаха за цените от активизиране на американските шистови производители“, каза още Бенчев.

Той е категоричен, че светът няма скоро да привърши находищата на петрол и спомена разработването на нови полета в Иран, които се оценяват на 20-25 милиарда барела.

"Проблемът не е дали има петрол, а как политически ще бъде взето решението и дали трябва да се бърза да се излезе от ерата на петрола и да се влезе в нещо, което е още неясно, за което нямаме технологията", риторично попита експертът.

Бенчев прогнозира, че при възобновяване на ядрената сделка Иран много бързо може да се върне на световните пазари. "В момента Русия и Саудитска Арабия решават какво се случва на борсите. Либия участва с много малки количества, а инфраструктурата на Венецуела е в тотална разруха и всяка година добивите падат "драстично"“, добави представителят на Българска петролна и газова асоциация.

Той очаква преходът към нулеви емисии да бъде изключително труден и не се ангажира с прогноза кога ще се случи.

"Знаем какви са целите, поставени от Европейската комисия – край на двигателите с вътрешно горене през 2035 г. и въглеродно неутрална икономика през 2050 г. Няма как да се случат – първо, изискват много големи средства, които няма откъде да дойдат дори ако се включи частният сектор, второ – ще бъде изключително скъпо най-вече за хората да направят този преход", подчерта Светослав Бенчев.

Той смята, че промяната би предизвикала ограничаване на мобилността на населението – заради пробега и цените на електромобилите, но и заради промяна на навиците, особено в Източна Европа.

"Трябва да се даде ясен и реалистичен план как това може да се случи до 2050 г. - 2060 г." , настоява Бенчев и напомни колко много са неизвестните около екологичните последици от прехода. За пример той даде вредния добив на литий и силиций, нужни за електромобилите, като заяви, че за момента няма и алтернативи на петрола за товарния, корабния и въздушния транспорт.

Според Бенчев Европа не е направила достатъчно, за да подготви газовите си запаси за зимата, и обясни, че голяма част от държавите разчитат на спот пазара, а не на дългосрочни договори с "Газпром". Тези фактори и излизането на икономиките от пандемичните условия също са повишили цените на природния газ, но не трябва да се изключва и политическият елемент.

"Когато сам се поставиш в ситуация, която не ти е изгодна, не очаквай някой друг да ти реши проблема, още повече когато си го оценил като геополитически съперник", коментира експертът, но е убеден, че президентът на Беларус Александър Лукашенко едва ли ще изпълни заканата си да спре транзита на газ към Европа.

"Русия няма интерес от подобна нестабилност в Европа. Европейските и до някаква степен американските петролни компании в момента инвестират повече във възобновяеми енергийни източници, докато останалите развиват находищата си на нефт и природен газ“, посочи Светослав Бенчев.

Той съобщи, че на цените на горивата в България влияят само международните котировки. „Акцизите са от най-ниските в Европа, а не може да има промяна в ДДС, така че държавата би могла единствено да намали биокомпонента в дизеловото гориво, който е на много високи цени (4600 лв/тон)“, изказа мнение експертът.

Колко години човечеството активно ще използва петрол? Накъде може да тръгнат цените и как ще се развие световната енергийна криза може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.