Регулациите на ЕС за иновации трябва да се пречупват през националния интерес

Ще се премахнат ли регулаторните бариери пред развитието на иновациите. Какви са отговорностите при въвеждане на високите технологии при гарантиране основни права и свободи на хората. На Европейската седмица за иновации, информационни технологии и бизнес (European Research and Innovation Days), която започва днес, една от дискутираните теми е свързана именно с иновациите в условията на регулаторни ограничения.

„Въпросът за това дали е налице свръхрегулация, която препятства иновациите е доста комплексен. Ние в ЕС сме една общност от държави, които сме обединени от едни много силни ценности, сред които е гарантиране основните права и свободи на хората. Затова и не може да се премахне регулацията, която създава гаранции за тези права, включително и при иновациите. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria адвокат Мартин Захариев, правен експерт от Фондация "Право и Интернет".

Той обаче е на мнение, че не трябва да се стига до законодателни недоразумения или не толкова успешни опити за регулация. Като лош пример в българското законодателство той даде Наредба – 18 и въвеждането на Софтуера за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО).

Според него тя е несполучлив пример, като се цели добро, а се стига до непрактично законодателно решение, което затруднява бизнесът. Захариев напомни, че наредбата така и не е влиза в сила и се очаква да бъде отменена.

„Деликатен е балансът между свръхрегулацията и либералния подход в сферата на иновациите. България трябва да се придържа към наднационалния подход, като взема под внимание това, което ЕС предвижда като регулации, но и да ги доразвива на национално ниво по отделните сектори“, съветва Захариев.

По думите му изкуственият интелект може да се използва в градоустройството, автономната мобилност, борбата с престъпността, борбата с Covid-19, научните изследвания.

„Трябва да има различни правила и гаранции за хората. При медицинските изследвания те ще бъдат едни, при автономната мобилност - други, при борбата с престъпността - трети. Това е комплексен въпрос, засягащ различни сектори", посочи правният експерт от Фондация "Право и Интернет".

Захариев отбеляза, че няма единно мнение относно определението за изкуствен интелект.

"Да приемем, че имаме машина, която сама изчислява данни от реалността. Ако се случи инцидент с автономен дрон или кола, кой ще носи отговорност? Това е сред сложните въпроси, които се обсъждат в ЕС и ще залегнат и в България", обясни той.

Той е на мнение, че изкуственият интелект може да се приложи и в правните среди, но в по-семпли и повтарящи се задачи.

"Правните консултации при адвокати и решаването на казуси от съдии има морално-етични измерения. Може ли машина да реши какви са нашите права? Със сигурност човешкият елемент на справедливост не може да бъде иззет от машината. Човешката иновативност също. Но може да бъде полезен инструмент, който да подпомага хората", коментира експертът.

Той препоръча да има комплекс от защита за хората, който да включва и обезщетенията.

Сред приложенията за изкуствения интелект той изброи борбата срещу тероризма, финансовия сектор, градоустройството, „умните“ градове, автономния транспорт, научните изследвания в борбата с коронавируса.

Как се променят регулаторните бариери пред развитието на иновациите? Какви са гаранциите в различните области на приложение на изкуствения интелект? Има ли бъдеще изкуственият интелект в адвокатския бизнес с пускането на чатботове? Могат ли алгоритми да бъдат съдии? Само американският бизнес ли вижда потенциална заплаха и конфронтация от приложението TikTok? Крие ли опасности дигитализацията с платформи в образованието на децата?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" вижте тук.