Защо Фед да не таргетира номиналния БВП?

В речта си тази седмица пред годишната конференция в Джаксън Хоул, Уайоминг на 27 и 28 август (всъщност стана ясно, че традиционната среща на централни банкери и икономисти за първи път от 40 години ще се проведе виртуално, а не в планинския курорт, поради коронавируса - бел. прев) председателят на Федералния резерв Джером Пауъл ще говори за дългоочаквания преглед на паричната политика от централната банка. Доскоро, при постоянния ръст на икономиката, предизвикателството за справяне със следващата рецесия изглеждаше почти академично. Сега, след като САЩ затънаха в поредния внезапен, тежък и поставящ уникален тест спад, прегледът придобива нова тежест, пише Bloomberg в редакционен коментар.

След финансовата криза през 2008 г., и отново през тази година, тези методи включват закупуване на облигации в огромен мащаб - така нареченото количествено улеснение - и нови видове насоки с цел насочване на икономическите очаквания за бъдещите лихвени проценти. И двете иновации бяха необходими, но и имат своите ограничения. Количествените улеснения имат намаляваща полезност, като надуват цените на активите (погледнете фондовия пазар) по начини, които биха могли да застрашат финансовата стабилност. Бъдещите насоки, от друга страна, работят добре, само ако хората смятат, че Фед може да спази обещанията си. Въпреки упоритите усилия, централната банка не успява да повиши инфлацията до своята цел от 2% годишно, откакто я постави през 2012 г.

Обсъдени бяха различни иновации. Една от възможностите са отрицателните лихвени проценти, но това може да постави банките под напрежение, а ефектът върху домакинствата да бъде контрапродуктивен (ако например политиката насърчи хората да харчат по-малко). Опитът на Европа с леко негативните ставки далеч не е убедителен.

Друга идея е да се променят бъдещите насоки, за да се даде сигнал на инвеститорите, че изблици на по-висока инфлация ще бъдат толерирани или дори преднамерено предизвиквани. Това може да приеме различни форми - като например ангажимент за поддържане на средна инфлация от 2% в рамките на определен брой години, така че недостигането й в даден период да изисква превишаване в друг. Или пък Фед може да премине към цел за нивото на бъдещите цени, а не за инфлацията. Това би имало подобен ефект. Обещанието, което се съдържа и в двата случая е, че лихвените проценти ще останат ниски за по-дълго време, отколкото настоящият подход диктува.

Въпросът е в доверието. Доколко е правдоподобно, че при икономика с пълна заетост и инфлацията в целта, Федералният резерв ще се стреми да повиши цените, само защото в някакъв по-ранен момент е заявил, че ще го направи? Икономическата обосновка може да е правилна, но политическата би била трудна, след като Фед, макар и оперативно независим, все още трябва да дава обяснения пред Конгреса и обществеността.

Един от начините за преодоляване на тази трудност, отдавна препоръчван от много икономисти, е Федералният резерв да изрази целите си чрез нивото на номиналния брутен вътрешен продукт - тоест чрез растежа на търсенето. В действителност това би свело двойния мандат на централната банка до един ръководещ показател, който съчетава в себе си както промените в цените, така и тези в реалния БВП. Ако търсенето расте по-бавно от целта (да кажем от 5% годишно), Фед ще осигури стимули, независимо дали неизпълнението й се дължи на по-нисък реален БВП или на по-ниска инфлация. Това би вдигнало доверието в обещанието за запазване на ниски лихви за по-дълго време. Толерирането на по-висока инфлация, от време на време и в граници, би било включено във формулата.

Федералният резерв може да погледне на пренасочването към политика на целеви номинален БВП като твърде радикално, но би могъл да предприеме полезна стъпка в тази посока, като използва по-често този показател в своите анализи и публични презентации. Ще помогнат и други по-малки промени. Например, Фед може да се въздържа от публикуване на информация, която може да бъде разбрана погрешно - започвайки с така наречената графика на бъдещите лихви, която със сигурност причинява повече объркване, отколкото яснота.

Последните постижения на централната банка бяха впечатляващи. Прегледът й може да подобри допълнително паричната политика и това със сигурност си струва опита. Но имайте предвид, че това е максималното, което Пауъл и неговият екип могат да направят. Ефективното макроикономическо управление изисква компетентен контрол както върху монетарната, така и върху фискалната политика. Ако неутралният лихвен процент остане нисък, паричната политика става по-малко ефективна, независимо колко добре се провежда, така че данъците и публичните разходи ще трябва да понесат по-голямата тежест за стабилизиране на икономиката.

Икономическият преглед, от който САЩ се нуждаят най-много, касае бюджета - голямо предизвикателство за Конгреса и следващата администрация. По-добрата монетарна политика би била полезна, но без компетентна и реагираща фискална политика тази рецесия, а и неизбежните следващи, ще бъдат по-дълбоки и по-вредни, отколкото би трябвало да бъдат.