Путин, президентът на Потьомкин

На хартия Владимир Путин спечели: резултатът от гласуването през миналата седмица относно измененията в Конституцията на страната му позволява да остане на власт до 2036 г. В действителност обаче легитимността на руския президент е грубо подкопана. Има реален шанс той да не издържи след настоящия си мандат, пише в свой анализ Леонид Рагозин, журналист от Рига, в свой анализ за Politico.eu.

Този път нещата са различни. Днес далеч не е ясно дали мнозинството руснаци наистина подкрепят конституционните поправки на Путин. По-важното е, е повечето руснаци наистина не знаят къде стои мнозинството. Дори по собствените, много слаби стандарти на Русия вотът не приличаше на процедура, отразяваща волята на хората.

Нередностите при гласуването бяха твърде очевидни. Властите примамваха хората на избирателните секции, като свързваха гласуването с „лотария с милион награди.“ На практика нямаше независими наблюдатели (под претекст, че ограниченията заради коронавируса не позволяват) и бързи, мобилни избирателни секции изскачаха навсякъде, което прави надзора почти невъзможен.

Изследователят на изборите Сергей Шпилкин беше широко цитиран в независимите медии в Русия, като той определи 20 милиона гласа като "ненормални" и показателни за възможното прибиране на бюлетини.

Тези груби нарушения не останаха незабелязани и подчертаха нова реалност дори за много от привържениците на Путин - тази на все по-съмнителната му легитимност. За много руснаци този вот може би е катализатор на въпроса дали Путин наистина е толкова популярен и толкова неизбежен, както твърди той.

Все пак би било грешка да очакваме нещо да се промени веднага. Одобрението за президента на Русия все още е близо до 89%, колкото достигна след анексирането на Крим. Малко вероятно е легитимността му да бъде наистина поставена под въпрос до 2024 г., когато мандатът му приключи.

Ако обаче Путин реши да се кандидатира отново, изглежда все по-вероятно да се натъкне на узурпатор - не само сред значителното и гласовито нтипутинско малцинство, но и сред онези, които в момента съставляват основната му база.

Както демонстрира британският социолог Сам Грийн в книгата си "Путин, В. Народът: безстрастната политика на разделена Русия", конформизмът е най-важната психологическа характеристика сред привържениците на Путин. Това са хора, които се придържат към тълпата; техният радар е постоянно настроен на неговите изместващи се координати. Те до голяма степен са неидеологични и са мотивирани от усещане за прагматизъм и тласъкът на качеството им на живот през първото десетилетие на властта на Путин.

Тази психология се ръководи от инстинкти за оцеляване. В Русия, където историите, предавани от поколение на поколение, са предимно за неописуеми страдания, хората имат страх от бъдещето. Предишният опит, включително бурният период на 90-те, в който милиони семейства останаха без доходи, храна и бяха разделени от нововъзникналите граници след разпадането на СССР, им показва, че е по-безопасно да стоят със сведена глава.

За мнозина мотото е да останат незабележими в тълпата или ще бъдат прегазени.

Масовата подкрепа за управлението на Путин все още е загадка на колективната психология. Природата на конформизма предполага, че това може би предизвикано от случайно развитие.

Нарастващият скептицизъм към моралния авторитет на Запада също би могъл да застане на пътя на радикалните промени. За разлика от времето на демократичната революция на Русия през август 1991 г., Западът днес - в ерата на президента на САЩ Доналд Тръмп, Brexit и нарастващата подкрепа за крайнодесните демагози, загуби своя блясък за руснаците.

Дори сред най-западно настроените руснаци цари дълбоко недоверие към Запада. Мнозина се опасяват, че ако страната възприеме по-благоприятни западни перспективи и се насочи към Европа, ще бъде наказана, а не посрещната с отворени обятия.

Идеята, която Путин наложи още в началото на управлението си – че Русия трябва да бъде защитена, за да има политическа свобода, все още е много силна. Ако трябва да се постигне реално изместване на Путин, то ще трябва да е едновременно с положителни сигнали от Запада, че има друг, демократичен курс.