Годината, в която централните банки трябваше да спасят световната икономика

Намираме се почти в края на 2019 г. и смело можем да кажем, че през тази година много голямо внимание беше отделено на дейността на централните банки по цял свят. Тези институции бяха натоварени с отговорната задача да поддържат глобалният икономически растеж, затрудняван от различни фактори, като естествените икономически цикли или търговските войни, вoдени от президента на САЩ Доналд Тръмп, и продължаващата несигурност за бъдещето на ЕС, свързана с Brexit. Повече от половината от централните банки по света сега са предприели парични облекчения, което е най-големият дял след финансовата криза.

До края на третото тримесечие 58,5 на сто от централните банки в световен мащаб намалиха лихвите си. Те реагираха на задълбочаващо се неразположение в глобалното производство, след като секторът регистрира най-дългия период на спад за последните седем години.

Икономисти от UBS изчисляват, че глобалният растеж за третото тримесечие се движи с годишен темп от 2,3 на сто, близо до ниските си нива от последното тримесечие на 2018 г., когато търговската война беше в своя пик. Забавянето е в съответствие с „глобалния шок на доверието“, казаха експерти.

Само три от 41 централни банки повишиха лихвените си проценти през третото тримесечие. Силният икономически растеж в Норвегия предизвика трето увеличение на лихвите през тази година, докато централната банка на Казахстан повиши лихвите заради притесненията от нарастващата инфлация. В Аржентина лихвените нива се повишиха, тъй като централната банка действаше в подкрепа на валутата след поражението на президента Маурисио Макри в изборите на първи август.

На другия край на света Китайската централна банка се опитва да намали лошите дългове в системата на търговските банки и влиянието на износа върху индустрията за сметка на повече технологии, услуги и потребление. Междувременно икономиката се забави значително и централната банка предприема малки стъпки в посока на по-ниски лихви и повече ликвидност поради страха от твърде големия дълг.

Намаляването на лихвите продължи през четвъртото тримесечие. Австралия, Исландия и Индия отслабиха политиката си.

От друга страна Фед и ЕЦБ запазиха лихвените си проценти непроменени след последните си заседания за 2019 г.

Годината на промените в ЕЦБ

Тази година беше последната за Марио Драги на поста управител на Европейската централна банка. По време на последното заседание на Управителния съвет, което Драги председателстваше през октомври, той направи мрачна оценка на икономиката на еврозоната. Това се случи само седмици след като банката задейства един от най-противоречивите кръгове от стимули за целия мандат на италианеца.

Гуверньорът на ЕЦБ заяви, че решението за запазване на равнището на лихвените проценти и за рестартиране на покупките на облигации е било "единодушно". Няколко бивши и сегашни централни банкери, включително германецът Йенс Вайдман и австриецът Роберт Холцман, се изказаха срещу последните парични стимули на Драги през септември.

След 8 години като управител Драги напусна поста в момент на по-бавен икономически растеж и изчерпан паричен арсенал на ЕЦБ.

Драги овладя дълговата криза в региона, но не успя да постигне целта на институцията за нивото на инфлация.

През септември централната банка намали референтния си лихвен процент по депозитите до -0,5% и рестартира нетните покупки на активи. За някои това означава, че централната банка на еврозоната не може да продължи с намаляването на лихвите, без да навреди на икономиката. Нещо повече, в рамките на приблизително една година ЕЦБ може да достигне собствените си ограничения за програмата за количествени облекчения.

Протоколът от заседанието на 11 и 12 септември показа, че някои членове на Управителния съвет са готови да подкрепят още по-задълбочено намаляване на лихвените проценти в замяна на отказ от предложението за подновяване на покупките на облигации. Но в същото време част от членовете са изразили притеснения за намаляване на лихвите като цяло заради опасността от все по-неблагоприятни последици за икономиката.

Около една трета от 25-членния Управителен съвет тогава се обяви против решението за възобновяване на количествените облекчения.

След срещата гуверньорът на Холандската централна банка Клаас Кнот предприе безпрецедентната стъпка да обяви своето несъгласие в изявление, като определи решението като непропорционално на икономическата ситуация, а гуверньорите от Германия, Австрия и Франция изразиха недоволсттвото си в различни интервюта. Членът на изпълнителния съвет Сабине Лаутеншлегер, която също бе против програмата за купуване на облигации, подаде оставка, макар и без да дава обяснения публично.

Разделението помрачи последните седмици на Драги преди раздялата с поста на 31 октомври и постави неговия наследник под натиск да поправи нещата, докато еврозоната се бори с влошаващото се забавяне. Всички членове в ръководството на ЕЦБ обаче се обединиха около идеята правителствата с да се намесят и да увеличат разходите си „по ефективен и навременен начин“.

Марио Драги, изрази подкрепата си за такива действия, казвайки: „Еврозоната е изградена на принципа на „паричното господство“, каза той и добави: „Паричното господство не изключва единодействието с правителствата, когато е ясно, че съгласуваните политики биха довели до по-бързо връщане към стабилността на цените. Това означава, че привеждането на политиките в съответствие, когато това е необходимо, трябва да служи на основната цел - осигуряване на парична стабилност“.

Приоритетите на Лагард

Кристин Лагард пое поста на управител на Европейската централна банка (ЕЦБ) във време на нарастващ скептицизъм за това колко е успешна паричната политика на институцията. Критиците казват, че централната банка на еврозоната не разполага с инструменти, които да ускорят инфлацията до желаното ниво от 2% и че ЕЦБ вече е безпомощен наблюдател, а силата да се насърчи икономическия ръст се намира изцяло в ръцете на националните правителства.

В работен документ на ЕЦБ от октомври е записано, че отрицателните лихви не са разубедили спестителите да съхраняват парите си в банките. Документът свидетелства, че прехвърлянето на отрицателните лихви от страна на банките върху корпоративните им клиенти е стимулирало вторите да увеличат инвестициите си, което е в основата на тази парична политика. Съществуват основателни опасения относно рисковете за финансовата стабилност, но според банката те могат да бъдат предотвратени чрез други инструменти, включително увеличаване на съотношението между размера на кредитите и стойността на обезпеченията по тях.

Европейската централна банка остави паричната си политика непроменена по време на първата официална среща на борда, откакто Кристин Лагард пое поста управител, която в същото време беше и последната среща на Управителния съвет за тази година. Това насочва вниманието към момента, в който французойката ще обяви началото на периода за преразглеждане на стратегията на институцията за защита на икономиката в еврозоната.

ЕЦБ взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0,00%, 0,25% и минус 0,50%. Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато той не отбележи, че перспективата за инфлацията устойчиво се е доближила до желаното равнище от достатъчно близко, но малко под 2%. Институцията също така оповести запазването на политиката за нетните покупки по програмата за закупуване на активи, с месечен темп от 20 млрд. евро. Управителният съвет очаква те да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди той да започне да ги повишава.

Инфлацията е на средно ниво от едва 1,2% през 2019 г., което е доста по-малко от целта на институцията въпреки годините на безпрецедентни и често спорни стимули, въвеждани от Марио Драги.

В решението си за паричната политиката от декември Управителният съвет потвърди още, че възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, за продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на парично стимулиране.

Всяка индикация за неясноти през следващите години повдига въпроса колко „боеприпаси“ са останали на централната банка. Дори служителите, които най-много подкрепят досегашния пакет от стимули, изразяват нежелание за по-нататъшно намаляване на лихвите по депозитите, а самата Лагард предупреди за пагубни странични ефекти като създаване на финансови балони, влошаване на банковата рентабилност и недоволство сред спестителите.

"Европейската икономика страда от много структурни проблеми, които тежат значително върху икономиката, съответно върху генерирането на здравословна доза инфлация. Ниските лихви създадоха структурно изкривена икономика, в която се наблюдава голям процент на т.н  “зомби компании”. Това са бизнеси и компании, които не могат да генерират достътъчно печалба за да инвестират в нови производства и технологии и съответно да генерират растеж. Тези компании обаче съществуват поради безплатният финансов ресурс, които се осигурява от ЕЦБ. Високото ниво на фрагментация във финансовия сектор също допринася за забавяне на европейската икономика спрямо нейните конкуренти. Европейските банки са изключително фрагментирани и лимитирани от регулативни мерки, а това се отразява в рисковия апетит към иновативни проекти и такива, които изискват финансиране в рамките на няколко държави. Такива проекти могат да задвижат икономиката и да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб", коментира Райков

"ЕЦБ все по-настоятелно се обръща към правителствата и инструментите на фискалната политика, но това не би решило проблема с липсата на инфлация. Желанието за фискални стимули от страна на ЕЦБ индикира голяма доза на безпомощност, и показва ясно факта, че монетарната политика и безплатния финансов ресурс не могат да продължават да задвижват икономиката. Необходими са мерки към преструктурирането на банковите активи и преразглеждането на регулациите върху финансовия сектор. ЕЦБ не трябва да позволява европейската икономика да става зависима от евтин кредит", добави анализаторът.

Икономистите обаче не очакват ЕЦБ да повиши лихвените си проценти преди края на 2022 г.

Що се отнася до преразглеждането на стратегията, все по-често ЕЦБ се сблъсква с призиви за преосмисляне на целта за инфлацията.

Критиците на целта от 2% цитират три общи аргумента. Първо, безполезно е да се борим със структурните сили, които стоят зад ниската инфлация, като технологиите и застаряването. Второ, на сегашните нива потребителите и инвеститорите почти не отчитат инфлацията, камо ли да основават решенията си на нея, и това може би е същността на ценовата стабилност. Трето, преследването на 2-процентна инфлация надува цените на активите и посява семената на следващата криза.

По отношение на преразглеждането на приоритетите на централната банка Райков коментира: "Необходимо е централната банка да започне ясно да комуникира плана си за това как планира да прекрати количествените улеснения, както и какъв ще бъде процеса по вдигане на лихвите. Макар и да изглеждат далечни тези процеси трябва да бъдат ясно изразени, а пазарните участници подготвени с процесите, които ще се приложат. ЕЦБ е необходимо да се обърне към въпроса по тежките и постоянно увеличаващи се банкови регулации, които поставят банковия сектор в много тежка позиция. В Европа е необходимо да има здрав и жизнен банков сектор, защото именно през банковия сектор се канализира монетарната политика, която ЕЦБ води. В ситуация, в която повечето търговски банки са притиснати от регулации, фрагментация и забавяща се икономика, финансовия ресурс отпускан от ЕЦБ отива основно във финансови активи, а не в реалната икономика. Това създава дисбаланси, и води до понижена икономическа активност, затваряйки порочния кръг".

В същото време банковият регулатор е под натиск относно засилването на действията за справяне с климатичните промени, а по-заможните страни като Германия разглеждат прегледа на ЕЦБ като шанс да поставят под въпрос ултра експанзивната ѝ политика.

Междувременно природозащитниците притискат ЕЦБ да "екологизира" както собствените си операции, така и инвестициите си в по-широката икономика чрез схемата за изкупуване на облигации.

По-рано Лагард заяви, че климатичните рискове могат да бъдат вградени в нейното икономическо прогнозиране и в другите аспекти на нейната дейност, като банков надзор, без да се нарушава целта за ценова стабилност.

Французойката също се ангажира да сближи ЕЦБ с обществеността, като премахне излишния жаргон на банката, където една дума може да промени пазарите, но в същото време да остане неразбрана за масовия наблюдател.

Обратният завой на Фед 

По-полюсна бе политиката на Федералния резерв на САЩ. Фед увеличи четири пъти лихвените проценти през 2018 г., тъй като ръководителите се притесняваха, че комбинацията от стимулираща фискална политика във формата на понижаване на данъците и затегнатия пазар на труда може да тласне инфлацията над целта от 2%.

По-късно централната банка промени курса си и понижи лихвите три пъти между юли и октомври на фона на опасенията, че забавянето на световната икономика може да засегне и САЩ и да доведе до още по-ниска инфлация. Въпреки желанието за предприемане на облекчена политика, Фед не се поддаде на натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп и не пренесе лихвите си на негативна територия.

"За момента Американската икономика е здрава и регистрира задоволителен растеж. Понижението на лихвите през 2019 беше основно продиктувано от леко забавяне в САЩ, което бързо се преодоля. Администрацията на Тръмп оказа силен натиск върху решениета на ФЕД, като можем да очакваме и още такива призиви в близко бъдеще. За момента ФЕД има буфер от 1,5%, с който може да повлие негативните ефекти от търговските войни и да подкрепи икономиката в средносрочен мащаб. Не мисля, че е удачно този буфер да бъде използван за гоненето на краткосрочни политически цели. Очаквам, че натиска към ФЕД ще продължи, ако Тръмп бъде преизбран през 2020. ФЕД от своя страна обяви в средата на 2019, че ще бъде много по-гъвкъв и не е изключено, динамично движение на лихвените нива съобразени със състоянието на икономиката. За момента обаче ФЕД трябва да се справи с проблема по осигуряване на ликвидност на репо пазара, защото се видя, че там съществува сериозен проблем и ФЕД продължи да увеличава баланса си, вливайки нови средства, които да осигурят ликвидност на пазара", коментира Райков.

След последното си за тази година двудневно заседание Фед остави основните си лихвени проценти непроменени и даде знак, че е малко вероятно да предприеме действия за понижаване на лихвите догодина на фона на ниската инфлация

"Вероятността от още едно покачване на лихвите изчезна, защото Фед прецени, че останалите централни банки няма да повишават лихвите догодина. Това би довело до допълнителни дисбаланси, особено на фона на продължаващата несигурност на търговския фронт", коментира Генади Гешев, ръководител на отдел „Международни финансови пазари“ в ЕЛАНА Трейдинг, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той е на мнение, че в момента лихвите отговарят на състоянието на икономиката.

Гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че предпочита да позволи на инфлацията да нарасне и да се задържи над целта на централната банка, преди да обмисли повишаване на лихвите в бъдеще.

Той обаче предупреди, че нежеланието на централната банка да повиши отново лихвите не е стриктно, записано в закон правило.

"Вярваме, че монетарната ни политика е в добра позиция да служи на американския народ, подкрепяйки по-нататъшен икономически растеж, силен пазар на труда и инфлация близо до целта ни от 2 процента", добави гуверньорът на Фед.

Пауъл направи изявлението само няколко минути след като Федералната комисия по отворените пазари (ФОКП) реши да запази лихвите непроменени в последното си решение за политиката през 2019 г.

Комисията посочи в комюнике, че паричната политика вероятно ще остане непроменена за известно време, въпреки че ръководителите ще продължат да наблюдават развитието на средата. Решението за запазване на лихвите е било единодушно след редица разногласия на предходните заседания.

„Комисията смята, че настоящото състояние на паричната политика е подходящо за подкрепа на траен растеж на икономиката, силен трудов пазар и инфлация близо до симетричната ни цел от 2%“, се казва в съобщението.

Чрез „точковия план“ (dot plot) с прогнозите за бъдещето на отделните членове ФКОП отбелязва, че е малко вероятно да се стигне до повишаване или понижаване на лихвите през 2020 г.

На заседанието на комисията през септември отделните членове бяха разединени по въпроса какво ще стане догодина, като осем от тях не виждаха промяна, а деветима бяха на мнение, че са възможни едно или повече повишения на лихвите. Един от членовете дори прогнозира три повишения. Като цяло прогнозата тогава беше за поне едно повишение през 2020 г.

През 2020 г. Фед предвижда ръст на БВП с 2%, безработица от 3,5% и основна инфлация от 1,9%.

Тази година централната банка стартира обширна консултация за това как трябва да управлява паричната политика. Това, което прави Фед, задава тона на глобалните пазари и има голямо влияние върху световните икономики. Миналата зима притеснения за затягане на паричната политика от страна на щатската централна банка сринаха доверието в много икономики, които започнаха да се забавят.

Сега Фед се старае да вливат достатъчно ликвидност в системата, за да допринесе за ускоряването на инфлацията.

А сега на къде?

Междувременно глобалният спад в промишлеността и силно конкурентните условия натискат надолу цените на всичко - от облекло до домакински стоки.

Централните банки се борят да осмислят един свят с ниска инфлация, високи нива на дълг и бавен растеж.

Основният проблем в момента се очертава начинът, по който те анализират икономиката, и предположенията, които правят за това как хората и бизнесът ще реагират на монетарните промени. Както призовават функционерите на ЕЦБ нужна е координация между паричната политика на централните банки и фискалната политика на правителствата. Но дали заради търговската несигурност или заради забавящата се глобална икономика не много правителства са готови да увеличат фискалните си разходи в момента.