ИПИ: Промените в Гражданския процесуален кодекс – рунд четвърти

„Монополните дружества“ обикновено са такива по друг закон и поради стечение на обстоятелства в доставките на електричество, вода и топлоенергия. Част от тези обстоятелства се регулаторни, т.е. следствие на политики в тези области на стопанството. А дружествата за събиране на вземания не са регулирани изобщо, нито от ГПК, нито от някакъв специален закон (какъвто например не е случаят с частните съдебни изпълнители). В този контекст следва да се има предвид, че доставчиците на услуги и характера на техните договори с ползвателите им са регулирани от закона за защита на потребителите.

Накрая, смисълът на тези не съвсем рационални основания на предлаганите изменения, е в това да се изключат банките от заповедното производство по тази глава от ГПК или събирането на техните вземания да се оскъпи.

Процедурното основание на този подход са препоръките от писмо на Европейската комисия (ЕК) от 24.01.2019 г. до Република България.

В него се казва буквално следното. „Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори като например банки могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия.

Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.“

Ако трябва да разтълкуваме казаното от ЕК, то следва да се констатира следното.

В писмото става дума за „съдебната практика“. Според промените в ГПК от 2017 г. съдилищата имат възможността да преценяват обстоятелствата служебно.

В писмото не се говори за равнопоставеност, „икономическа сила“ или „баланс на интересите“ (каквато е аргументацията и в предишния, и в този законопроект на Омбудсмана, както и в основанията за възбуждане на споменатото конституционно дело от 2012 г.). В него става дума за служебна преценка от страна на съда „на справедливостта“ на договора за кредит. Това ще рече, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в самия ГПК по повод несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците в чл. 444 и 446. Разпоредбата на последния също е изменена и допълнена през 2017 г.

В писмото наистина се споменават банките, но с известна доза неразбиране и неяснота, говори се за „почти“ автоматичност при правото им да събират вземания. И след това се споменава необходимостта от преценка на „справедливостта“.

По повод разискването на ролята на банките и обществения интерес от тяхната стабилност в споменатата решение на КС се казва, че „предвид изложените съображения и в частта си за банките оспорената норма не е противоконституционна и защото обективира разумния баланс между особения и уникален правен статус на банките като търговски дружества, отчита спецификата на възложените им функции, завишените изисквания към дейността им в различните направления, обезпечава необходимостта от засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите (при действието на Закона за гарантиране на влоговете в банките)“.   

Заключителното искане на ЕК е България да „изпрати удовлетворителен отговор“. Срокът за него е 24 април т.г.

Какво и защо следва да се направи?

Очевидно е, че за оставащото време законодателите у нас, колкото и да са мобилизирани, не ще могат да преценят внимателно и задълбочено всички последици от направените предложения за изменение и допълнение на ГПК. Но такива в действителност и не се искат, и не са необходими. Онова, което е необходимо да се направи, е да се обяснят на ЕК измененията в ГПК от 2017 г. и смисълът на Решение №12/2012 на Конституционния съд. Може с подробности да се обяснят и основанията, процесуални и фактически, по които съдът може да прецени справедливостта на договорите за заем като доказателство в принудителното изпълнение на вземания от длъжници, изпаднали в затруднение. Как това може да стане практика е вероятно предмет на друго законодателство, не на промяна в ГПК.