Данъчната реформа, или разочарованието на избирателите от Тръмп

"Златна мина" за акционерите

Една година по-късно анализ на неправителствената организация Just Capital, обхващащ 145 от 1000-е най-големи американски компании, търгувани на борсата, показа, че само 6% от икономиите, направени благодарение на новото законодателство, са били преразпределени сред служителите. 9% са отишли при клиентите, например, чрез понижаване на цените. Тези дялове са далеч зад "златната мина" за акционерите (56% от общата сума) чрез дивиденти и обратно изкупуване на акции.

Ефектът, разбира се, не бе нулев и данъчната реформа успя да възстанови покупателната способност на някои хора и да подкрепи потреблението и икономическия растеж в САЩ през 2018 година. Влиянието на реформата обаче бе доста слабо и дори Федералният резерв спомена като една от причините за забавянето на икономическия растеж тази година именно отслабването на нейния ефект.

По-малко от две години преди президентските избори през 2020 г., темата обаче ще продължи да подхранва дебати. "Нетните доходи на средната класа от 1979 г. нараснаха по-бавно, отколкото на най-богатите и най-бедните", подчертава Изабел Сохил от Brookings Institution. Тя би трябвало отново да бъде арбитърът на следващите избори. От различни страни вече се чуват обещания за коригиране на най-голямата данъчна реформа, гласувана в Съединените щати от 30 години.

Вариантите за действие пред демократите

Демократите пък търсят точната формула, за да може Доналд Тръмп да се хване в собствения си капан, и едновременно с това да съблазнят електората. Сенаторката от Калифорния Камала Харис, например, представи проект за амбициозна реформа, която обаче би увеличила още повече дефицита.

Механизмът би бил прост: федералната държава би дала данъчен кредит в размер на 3000 долара на работниците (6000 долара на двойките), изключвайки онези с най-високи доходи. Безработните не биха могли да се възползват от проекта, тъй като той цели да възнагради труда. Цената на този план би била тежка: 2,8 трилиона долара през първото десетилетие и 3,4 трилиона през следващото. Кандидатката за номинацията на демократите за президентските избори през 2020 г. предложи да бъдат премахнати от реформата на Тръмп някои стимули за най-облагодетелстваните и за компаниите, за да бъде финансиран нейният проект, но това няма да е достатъчно. Обмисля се и нов данък за големите компании.

Няколко други кандидати на демократите, като Елизабет Уорън, са на същата честота. Уорън се обявява за данък върху личното състояние на много богатите (2% за онези, които притежават над 50 милиона долара, и 3% за милиардерите). Що се отнася до представителката на лявото крило на партията Александрия Окасио-Кортес, нейното предложение да бъдат облагани със 70% най-богатите възпламени политическата класа.

В републиканския лагер някои със сигурност ще подбудят Доналд Тръмп - или някой друг кандидат - да отиде още по-далеч. Още щом данъчната реформа бе гласувана, няколко лидери на партията призоваха действието на някои мерки да бъде продължено и след 2027 година. Тръмп, който усеща, че натискът върху него се засилва, подметна преди междинните избори през ноември, че републиканците работят по нов план за средната класа, но не каза нищо повече. Преизбирането на Тръмп несъмнено зависи от средната класа.

/БТА/