Последната авантюра на Кремъл

Задава се аншлус на Беларус, казват не само опоненти на Кремъл, но и хора, спечелили неговото доверие.

Алексей Венедиктов например сподели неотдавна размисли за "взаимопроникването" между икономическите, военните и политическите структури на двете страни.

Отреждайки какви ли не съдби на Александър Лукашенко: от вицепрезидент на "обединената държава" до пенсионер в Крим. Венедиктов допусна впрочем и някоя "трагична история". Не е зле да се вслушаме в думите му - шефът на радио "Ехото на Москва" е persona grata в руските коридори на властта, нещичко подочува там и после го преразказва на любознателната аудитория.

"Взаимопроникване" звучи по-прилично от "аншлус" или "анексия", но смисълът е все този. Русия поглъща Беларус, появява се нова държава и естествено й трябва нова конституция, която превръща Путин в пожизнен владетел. Това е най-разпространеното, но не и единствено обяснение за действията на Кремъл. Беларус е много важна за Москва от военно гледище. Това е държава с ключово положение в геополитическото пространство "между Русия и НАТО" - присъединяването й към Русия коренно ще промени стратегическата конфигурация в тази зона, ще засили руските позиции, съответно и заплахата за съседните страни.

На Запад често виждат в Беларус стратегически буфер, смекчаващ военнополитическия натиск от Русия. През октомври 2018 г., малко преди посещение в Минск, американският помощник-държавен секретар Уес Мичъл изтъкна, че "именно държавният суверенитет и териториалната цялост на гранични държави като Украйна, Грузия и дори Беларус са най-сигурна крепост срещу руския неоимпериализъм". Изненадващо изявление, но и вярно.

Русия и Беларус са съюзници. Създадени са единна групировка за противовъздушна отбрана и съвместна групировка сухопътни войски. В мирно време войските, включени в тях, се намират в местата за постоянна дислокация, под обичайното си командване. При заплаха от война руските части ще пристигнат в Беларус и командването ще поемат беларуски генерали. Редовно се извършват общи учения. Министерствата на отбраната разработват всяка година планове за съвместни прояви, подсигуряващи функционирането на тези групировки. Благопристойната фасада обаче прикрива сериозни разногласия.

Центърът за стратегически и външнополитически изследвания в Минск, близък до беларуското ръководство, посочи в доклад, че стратегията на Русия предвижда превръщане на Беларус "в източник на многобройни предизвикателства и заплахи за сигурността и стабилността на страните от НАТО и Украйна". С тази цел Москва настоява за "неограничен едностранен достъп на руските Въоръжени сили на територията на Република Беларус, включително за да действат от нейна територия към трети страни" - освен това цели да подкопае "стабилността на Беларус и дееспособността на беларуската държава, да отнеме от Минск възможността ефективно да контролира собствената си територия", за да действат оттам против съседни и близкоразположени страни вредителски и криминални групировки*.

С други думи, Минск е наясно с целта на Русия - да превърне Беларус в плацдарм за военна експанзия и "хибридна агресия" срещу Полша, Литва и Украйна. Перспектива, която не блазни беларуското ръководство. Ще посочим за пример случая с разполагането на руска военна база в тази страна. В началото на десетилетието Москва постави въпроса за постоянно военно присъствие, включително за създаване на въздушна база в Беларус. Минск направи всичко възможно това да не се случи. За известно време въпросът сякаш изчезна от дневния ред, но през последните месеци пак стана актуален с оглед на предстоящото излизане на САЩ от Договора за ракетите със среден и малък обсег. На Кремъл му се ще да сложи ядрените си ракети със среден обсег възможно най-близо до границите на натовската зона.

Тази перспектива не изпълва Минск с възторг.

"Нашите военни могат ефективно да действат, ако трябва, срещу всяка агресия и конфликт на територията на Беларус (. . .) Затова нямаме нужда от никакви бази", заяви Александър Лукашенко.

И ако в Полша бъде създадена американска военна база, Беларус ще отвърне не с разполагане на руски войски в страната, а с разгръщане на собствени ракетни оръжия. Беларусите наистина започнаха да произвеждат по китайски лиценз ракети М20 (наречени там "Полонез"), чиято далекобойност може да се повиши до 500 километра. Според беларуски експерти Китай е потърсен, защото Русия не дава на Беларус модерни оръжия, разчитайки във военен план Минск изцяло да зависи от Москва. А Лукашенко по думите им убеждава САЩ да не засилват военното си присъствие в региона, не защото вижда опасност в това, а защото това ще отслаби позициите на Минск в преговорите с Кремъл за руска база.

Накрая, трудно съвместими са ключовите стратегически ориентири на Русия и на Беларус. Кремъл се стреми НАТО да бъде отслабена, в идеалния случай - да се разпадне. А Лукашенко е убеден, че здравото трансатлантическо партньорство е "основна опора на нашата планета и не дай боже да я разрушим. Убедени сме, че от сплотеността на страните в региона и от запазването на военнополитическата роля на САЩ в европейските дела зависи сигурността на целия континент (. . .) Без Америка тук за жалост няма да решим нито един въпрос, включително украинския конфликт".

Подобни изявления само озлобяват Москва.

За дистанцирането на Минск от Русия обаче Кремъл трябва да вини само себе си. Ако новата студена война, започната от Москва, прерасне в гореща, Беларус, Полша и балтийските държави ще станат главен театър на военните действия с всички последици от това. И независимо как изглежда в нечии очи, Лукашенко изобщо не се кани да вади за Москва кестени от огъня, особено с риск да бъде разрушена страната му. Беларуският лидер естествено не поставя под съмнение съюза с Русия, но същевременно отправя сигнал, че няма да воюва с НАТО. А Русия схваща, че беларуският плацдарм е от критично значение за успех на евентуална военна авантюра в южната част на Балтика. Това мотивира и все по-твърдото й намерение да погълне Беларус.

Но аншлусът на Беларус не се очертава като лесна разходка за Москва. Макар почти всички беларуси да хранят добри чувства към Русия, едва 5-6 на сто подкрепят идеята за влизане във федерацията. Беларуските елити, включително армейският генералитет и службите за държавна сигурност, чудесно разбират, че след "взаимопроникването" Кремъл най-напред ще сложи проверени кадри от Русия на всички що-годе значими постове в беларуските провинции на "обединената държава". Твърдо ще реагира и Западът. Поява на ударни руски дивизии в Беларус ще е крещящо доказателство, че следваща цел на Русия ще бъдат Варшава, Вилнюс, Талин, Рига. Тогава НАТО няма да има друг изход, освен да неутрализира твърдо експанзията на Москва. Прочее, аншлусът на Беларус ще стане последна авантюра за Кремъл.

----------
* Юрий Царик, Арсений Сивицкий. Беларусь в контексте противостояния Россия Ц НАТО: Угрозы и вызовы для суверенитета, независимости и национальной безопасности. Центр стратегических и внешнеполитических исследований. Минск, 2016. Стр. 12.
Бел. на радио "Свобода": Мненията в рубрика "Блогове" може да не отразяват гледната точка на редакцията.

/БТА/