През последните две години цената на симита се увеличаваше постоянно - от лира до 1,25, лири, а след това до 1,40 лири. В началото на годината той струваше 1,50 лири (около 24 цента). За поскъпването си има различни причини. Фактът, че сега и сусамът става по-скъп, е последната стъпка.
От една страна, по-скъпият геврек е малък симптом на по-голям проблем. Икономическият растеж в Турция бе обещаващ - 7,4% през 2017 г. - но това е само един от аспектите на ситуацията. Безработицата е висока, инфлацията е сериозна, доверието в Турция се възстановява слабо на фона на придобиващия все по-голяма власт президент Реджеп Тайип Ердоган.
Неотдавна инвеститорите реагираха неуверено на ескалиращия спор между САЩ и Турция заради задържането на американски пастор в Турция. Лирата се срина до историческо дъно. Тя загуби повече от 40% от стойността си спрямо еврото и долара от януари насам. Фондовите пазари са нервни. В допълнение към това Тръмп удвои наказателните мита срещу Турция в петък. Ердоган, междувременно, обвини Запада за сриването на лирата и призова населението да обменя долари и евро в местна валута.
От друга страна – налице са и турски стратегии за пазара на сусам, някои ги наричат и „конспиративни теории“. Ялджън например твърди, че търговците на едро, които той нарича "сусамени барони", са натрупали сусам в складовете си, за да го направят по-скъп. "Сусамните барони" обаче отричат обвиненията.
Търговец, който не е пожелал да бъде назован, тъй като темата е „емоционална“, от своя страна вижда причината за високите цени в долара. Понеже Турция почти не отглежда сусам, той се внася от чужбина, например от Индия или Афганистан. При това този внос става все по-скъпо удоволствие.
„Сусамът като суровина не е станал много по-скъп, но доларът поскъпна", каза той. Самият той е купувал 25-килограмова торба със сусам за еквивалента на около 200 лири - сега тази торба струва повече от 300 лири. Една от последиците е, че търсенето пада рязко. Дали това означава и по-малко симит, ще покажат следващите седмици.