Преглед на печата за 1 август

Законодателни промени вадят пенсионерите от МО и МВР

в. Сега

В последния работен ден от пролетната сесия на парламента депутатите от управляващата коалиция се заеха с пенсионерите в МВР и Министерството на отбраната. Депутати от ГЕРБ, АБВ и Реформаторския блок внесоха проект на промени в Закона за държавния служител, който позволява двете ведомства да се освободят от тези хора. Става дума за изцяло нов текст в закона, който дава възможност служебното правоотношение да се прекратява с едномесечно предизвестие. Мотивите на вносителите са, че по този начин ще се даде възможност на министерствата и на другите ведомства, които работят по специални закони, да се освободят от пенсионерите, за да се пестят пари.

Засега не е ясно колко служители ще бъдат засегнати от промяната, тъй като това е една от най-големите тайни в силовите структури. Многократно са правени опити от страна на медиите да разкрият колко бивши служители, които са взели по 20 заплати обезщетение, са се върнали в МО и МВР. Те са назначени по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда. По неофициална информация пенсионерите се подписват всеки месец срещу близо 2000 лева, тъй като освен максималната пенсия вземат и доста солидна заплата. За ръководните длъжности общата сума е доста по-голяма. В нея се включват добавки за прослужено време, за чин и бонуси. В повечето случаи това са генерали и полковници.

Чакаме с 1,5 млн. тона по-малко зърно тази година

в. Новинар

С 1,5 млн. тона по-малко ще бъде зърнената реколта тази година. Очаква се добивът да бъде общо около 4 млн. тона, докато преди е достигал 5,5 млн. тона, съобщи Ангел Вукодинов, член на Контролния съвет на Асоциацията на зърнопроизводителите.

Той обясни, че през есента и зимата е имало много киша и това се е отразило негативно върху семената.

По думите му добра ще бъде реколтата единствено на зърнопроизводителите в Северна, Централна и Североизточна България, докато в останалите части на страната лошите климатични влияния са съсипали голяма част от нея.

Не са оптимистични прогнозите за царевицата и слънчогледа. Очаква се добивът да бъде с 10% надолу на декар. 

"Преди месеци предвиждахме добра реколта, но в момента сме притеснени заради жегите и сушата", уточни Вукодинов.

Той допълни, че на местата, където има поливни системи, ще има компенсации, въпреки че става дума за много малко напоявани площи в страната. Именно заради очакваната по-малка реколта на царевица заради сушата експерти предвиждат, че много от производителите ще се насочат към поливното земеделие.

Вукодинов каза още, че изкупните цени са като миналогодишните. "В момента рапицата върви около 650-740 лева за тон, а добивът е от порядъка на 200 кг на декар. 

"При пшеницата все още има надлъгване между търговци и производители и цената не е ясна", уточни експертът. Според него се очаква качествената пшеница да се продава за около 300 лева на тон.

Сред производителите с най-добра реколта на пшеница тази година са в Ловешко, където прибирането на зърното вече приключи.

Средният добив при пшеницата е 467 кг/дка, което е с 10% повече от 2014 г., съобщи директорът на Областната дирекция "Земеделие" в Ловеч Димитър Николов, цитиран от БНР. Най-висок е добивът в Тетевенска община - средно 500 кг/дка. При ечемика реколтата също е по-добра - 444 кг/дка е средният добив. Производителите на рапица обаче имат по-нисък добив - със 100 кг по-малко в сравнение с миналата година.

Британски и руски купувачи се връщат на имотния пазар в България

в. Капитал Daily

Интересът на чужденците към покупка на ваканционни имоти в България макар и бавно се съживява. След отлив през миналата година в последните месеци тенденцията се обръща, както най-голям интерес проявяват купувачи от Великобритания, Русия и Украйна, сочи пазарният анализ на компанията за недвижими имоти Bulgarian Properties през второто тримесечие.

Доминиращите до миналата година руски купувачи намаляват с 60% през първото полугодие поради кризата в Русия, отслабването на рублата и наложените на страната санкции. Все пак през последните 2-3 месеца има активизация на руския пазар и частично завръщане на руските купувачи, сочат наблюденията на компанията на пазара.

Силният британски паунд доведе до възстановяването на интереса на британските купувачи към имоти в чужбина, включително и в България. Запитванията от британци са с 30% повече, а покупките им бележат 60% ръст. Разбира се, този ръст е от много ниска база и не може така бързо да се възстанови спада от предходните години, но като цяло това е много положителен сигнал, коментират наблюдателите.

Те констатират и значителното увеличение на продажбите на имоти на украинци – основно в Бургас и Слънчев бряг, но има сделки и в София и ски курортите.

Друга позитивна тенденция през последните месеци е увеличение на дела на купувачите и от други държави, освен тези три, между които Франция, Белгия, Германия, Холандия, Латвия, Чехия, Израел, Гърция и дори САЩ и Канада.

Цените ни европейски, заплатите - от Третия свят

в. Стандарт

Цените в България вече гонят средните нива в Евросъюза, но доходите сериозно изостават. Това е причината страната ни да е с най-ниската покупателна способност в ЕС, показва изследване на КНСБ за издръжката на живота. Цените на хранителните и нехранителните стоки у нас вече надхвърлят 70% от средното равнище в ЕС. Преди 5 години този процент е бил 65,6%. Сближаването на ценовите нива е най-голямо при млякото, сиренето и яйцата - 94%, олиото и мазните - 91%.

Почти колкото в повечето европейски страни струват у нас аудио, видео и фотографска потребителска техника (91.4%), домакинските уреди (81.5%) и облеклото (79%). Цената на безалкохолните напитки пък е около 70.8% от средноевропейското равнище. В същото време минималната заплата е поне два пъти по-ниска от повечето страни в ЕС. В Словакия например минималното месечно възнаграждение е 380 евро, а в Литва - 360 евро. От 1 юли т.г. у нас минималната заплата бе увеличена с 20 лв. до 380 лв.

Страната ни обаче остава на опашката по този показател, след като и Румъния вдигна минималната си заплата от 1 юли от 190 на 200 евро. Ниските доходи и изпреварващият ръст на цените е причина българите да са с най-слаба покупателна способност в ЕС. Така например с размера на минималната заплата в Румъния се купува 1.4 пъти повече ябълки и домати отколкото у нас. В Полша се купуват 3.5 пъти повече мляко, над 2 пъти повече картофи и над 3 пъти повече ябълки. В Белгия и Холандия - над 5 пъти повече яйца.

С размера на минимална заплата може да се купи 9 пъти повече ориз в Люксембург, с 6 пъти повече в Холандия и 4.7 пъти повече в Испания. КНСБ настоява до края на 2018 г. минималната заплата да достигне 50% от средната за страната. В момента това съотношение е 42%. Издръжката на живот за юни е 561 лв. на човек, обяви синдикатът. Най-бедните у нас трябва да разполагат с поне 290 лв. на месец, за да посрещнат най-належащите си нужди.