В края на миналата година управляващата коалиция, водена от дясната партия ГЕРБ, въведе промени в закона за пенсионното осигуряване, които не просто не са стъпка в правилната посока, а са скок точно в обратната. Поради голямата икономическа важност на негативната реформа, е важно да се подчертаят част от ефектите на гласуваните промени, посочва в свой анализ Даниел Василев от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Промените
Считано от началото на годината, държавата наруши едно от най-важните (и може би сред малкото позитивни) правила в съществуващата пенсионна система. Това беше невъзможността средствата от частните пенсионни фондове да постъпват в Националния осигурителен институт (НОИ). Вече такъв прецедент е налице – индивидите могат еднократно и без право на отказ да прехвърлят спестяванията си от частния фонд по втори стълб към фонд „Пенсии“ към НОИ. Обратното действие – освобождаване от внасяне на средства в държавата и осигуряване само в частен пенсионен фонд, е напълно невъзможно. В случай на решение да се осигуряват единствено в НОИ, индивидите губят индивидуалните си партиди и всички натрупани до момента пари по личните им партиди ще бъдат прехвърлени към фонд „Пенсии“.
Друга промяна е предоставянето на еднократно право на заетите да решат къде да се осигуряват. Индивидите, които започват професионалната си кариера през 2015 г. имат право в едногодишен срок да решат дали ще спестяват средства в частна компания, или ще разчитат само на държавата. „Изборът“ по подразбиране е фонд „Пенсии“ към НОИ.
Част от ефектите
От страна на държавата, най-явният очакван ефект и причина за въвеждането на тази реформа е запълване на поне част от дефицита във фонд „Пенсии“. Според Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г., заложените приходи във фонда възлизат на обща сума от 6 191 503,2 хил. лв., а разходите – на 8 009 533,3 хил. лв.
Видно е, че дори и според очакванията на самата институция, тя ще реализира дефицит от 2 млрд. лв. При това – при двойно по-голям поток от хора, които са декларирали, че ще се пенсионират през тази година. За 2013 и 2014 г. заложеният дефицит възлизаше на 1,7 млрд. лева, като при текущата демографска ситуация (увеличаване на броя на пенсионерите) можем да очакваме единствено този дефицит да расте.
Но това зле прикрито намерение от страна на управляващата коалиция ще окаже много други ефекти върху икономиката. На първо място, както напомня и икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев, тази вратичка за прехвърляне на средства от един фонд в друг е напълно еднаква с първата стъпка, която националистическото правителство на унгарския премиер Виктор Орбан предприе по пътя към пълното национализиране на частните фондове в страната. Това е потенциална заплаха за съществуването на индивидуални пенсионни сметки изобщо.
Елементарна математическа сметка ни показва, че при нарастване на финансовата дупка във фонд „Пенсии“, въздействието от запълването ѝ чрез средствата, натрупани в частните пенсионни фондове, ще бъде еднократно или ще се усеща – с все по-затихваща сила – само няколко години. После събраните в тях средства ще свършат, а държавата няма да има какво повече да национализира (макар и индиректно). Иначе казано, ползите за институция ще бъдат краткосрочни, а щетите върху икономиката – дългосрочни.
Индивидите, които са решили да прехвърлят парите си към НОИ, ще получат по-ниски пенсии, отколкото иначе биха имали, защото трансферираните от частните организации средства ще бъдат насочени към пенсионерите днес. Тези, които внасят сега, ще трябва да разчитат след години държавният фонд да открие още финанси за национализиране, за да запълва бъдещите дупки в бюджета си и за да им изплаща пенсиите.
Прехвърлянето на средствата от частните фондове към НОИ ще оголи сметките на частните фондове, в които към момента са събрани около 8 млрд. лв. За разлика от фонд „Пенсии“, за който няма значение дали има средства за изплащане на пенсиите, частните компании трябва да увеличават доходността си, инвестирайки разумно вложените в тях средства. Лесно е да предположим, че намаляване на средствата във фондовете ще доведе до по-малко инвестиционни средства в страната.
Както знаем от икономическата теория, именно производството, за което е необходимо да се влагат средства, е начинът за постигане на материално благосъстояние. Влязлата в сила промяна в закона допълнително ще намали обемите на и без това анемичната търговия на Българска фондова борса, както и силно от зависимото от инвестиции производство в условията на ниски преки чуждестранни инвестиции. Накратко, по-малко пари във фондовете е еквивалентно на по-ниски инвестиции и спад на благосъстоянието, спрямо това, което бихме имали, ако те не бяха пипани.
Правото да се прехвърлят средства от частните пенсионни фондове в държавното осигуряване не е предоставяне на реален „избор“ за потребителите, както премиерът Борисов многократно повтори. Това е ход, въведен с цел запълване на все по-голямата дупка в бюджета на фонд „Пенсии“. Но както видяхме, този ефект може да е само краткосрочен; в замяна на това се залага мина, която, ако бъде детонирана чрез преместването на големи обеми от средства от частните фондове към НОИ, ще окаже силно негативни ефекти и върху бъдещите пенсионери, и върху икономиката днес.
преди 9 години Бягай до най-близката аптека да вземеш възможно най-силните хапчета :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Телевизионната реклама за акциза, показва абсурда на дясната държава да се издържа от акцизи за да спести на бизнеса и олигархията да плащат за държава. Акцизите от алкохол, горива, цигари, трябва да отиват за безплатни болници, и безплатно мляко и сокове, и за културно образование. И ЗА НИЩО ДРУГО отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Сега доходите са 3 милиона заети умножено по 10 000 лева средна годишна заплата. Тоест доходите са 30 милиарда лева. Под 13% е сега вноската на младите, тоест вноските от пенсии е 13% от доходите. На цивилизованите държави целта е социалната помощ да е 50% от минималната заплата, а ПЕНСИЯТА ДА Е 70% ОТ МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА. Което и сега трябва и може да е така. Защото 4 милиарда минимум са парите за пенсии, ако е вярно че средната годишна заплата е 10 000 лева, както пише в статистиките по светът. 4 милиарда разпределени на 2 милиона пенсионери с минимална пенсия 100 лева. Но държавата казва че дава още 4 милиарда лева. Които ПАРИ ОТ БЮДЖЕТА трябва да се разпределят по равно. И излиза че минималната пенсия може да е 300 лева. Но във всички европейски държави, вноската е над 25%, за пенсия. Като в Чехия. И както трябва да бъде, доходите трябва да са поне поне 50% от БВП, а той е 80 милиарда лева. Значи от вноски може да се разпределят 10 милиарда сега, за пенсии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години В България върху минималната заплата има данък 40%, ОСИГУРОВКИ и ДОД. Значи минималната заплата в България е 200 лева. http://zaedno.eu/forums/viewtopic.php?t=9120https://***.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&met_y=ny_gnp_mktp_pp_cd&idim=country:BGR&dl=bg&hl=bg&q=%D0%B1%D0%BD%D0%BF#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=sl_gdp_pcap_em_kd&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=region&idim=country:BGR:DNK&ifdim=region&hl=bg&dl=bg&ind=false Датчанина значи изработва само 2,3 пъти повече от българина, А РАЗЛИКАТА В ЗАПЛАЩАНЕТО!!??? Олигархията в България хем от данъци спестява хем от заплати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар