Вотът
8 седмици по-рано от редовните избори започнаха предсрочните. Денят е 12 май. Яростна битка за местата в 42-рото НС водят 45 партии и коалиции, заветните парламентарни банки обаче се оказаха запазени само за 4 формации.
ГЕРБ са първите, взимат победата, но от мнозинство са далеч, имат едва 97 народни избраника, вече 95, защото двама (Георги Марков и Светлин Танчев) ги напуснаха – независими са.
Второто място грабна БСП със своите 84 депутати, призовото трето място е за ДПС, което вкара в парламента 36-има, четвърти са "Атака" - 23-ма националисти в НС.
Властта
И преди още мандатът да бъде връчен на Бойко Борисов, лидерите на БСП и ДПС – Сергей Станишев и Лютви Местан, обявиха, че те ще управляват. Така и стана, кабинетът, подреден от бившия премиер и получил благословията на държавния глава, изобщо не бе гласуван в пленарната зала, защото бившият премиер върна мандата. За сметка на това кабинетът на номинирания от левицата Пламен Орешарски за премиер, подкрепен и от ДПС, събра нужната му подкрепа, за да управлява страната.
В края на май той и министрите му се заклеха да спазват законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа.
Започнаха едни сметки – 120 били депутатите на ГЕРБ плюс "Атака", 120 бил и сборът на БСП с ДПС. Пълен паритет.
Сметките обаче се оказаха криви, защото случайно или не, националистите на Сидеров отсъстваха, присъстваха или не се регистрираха и така осигуряваха нужния кворум, а и комфорт на новото правителство.
#ДАНСwithme
Безметежното щастие на новата власт не продължи дълго. Месец и половина управление и... премиерът обяви в парламента: "Назначавам Делян Пеевски за директор на ДАНС".
Искрата отново бе запалена и хората пак заляха площадите на страната с призиви: "Оставка!" още същия ден, 14 юни. И така до днес с #ДАНСwithme – 1, 2, 3, 10, 20, 50, 100 и кой ли вече пореден епизод.
Но властта бе твърда и непоклатима: гафът е факт и е поправен, но оставка няма да има, заричат се и до ден-днешен депутатите от БСП и ДПС.
Имигранти или...
С първите летни лъчи към страната ни заприиждаха имигранти – от Сирия, Ливан, Ирак, Афганистан, Мали..., отначало бяха малко и ги брояхме само за статистиката, но броят им нарасна главоломно с началото на есента.
МВР пък запретна ръкави и започна из страната да отваря центрове за настаняването им. Къде тихомълком, къде обявено, подобни центрове се появиха в Харманли, Любимец, а и няколко в София, заговори се за Телиш, Плевенско, Варна и Пловдив, но само се заговори.
Това пък породи нарастване на напрежението – хората по градове и села не искаха имигранти до домовете си, тръгна и ксенофобската вълна, непозната за нас. Тръгнаха и гражданските патрули – провокирани или да от националисти, уж да ни пазят от престъпните бежански елементи.
Не липсваха, разбира се, и поводите за изостряне на напрежението – нападения над българи, побоища и разправии в бежанските центрове. Към момента близо 9000 хиляди имигранти са потърсили убежище и закрила в нашата страна, близо 900 пък сме върнали по родните им страни.