Можем ли да сравняваме Тръмп с Рейгън?

Победата на Доналд Тръмп в някои отношения може да се сравни с победата на Роналд Рейгън през 1980 г. Има прилики, но има и някои важни разлики, коментира американският адвокат и икономист Джеймс Рикардс за The Daily Reckoning.

Първо, основната прилика: Роналд Рейгън бе смятан за палячо, актьор, негоден за президентския пост. Мнозина се страхуваха, че той ще натисне бутона на ядрените оръжия и ще започне Трета световна война. Много от нещата, които сте чули за Тръмп са същите, които тогава са говорени за Рейгън.

Но Рейгън дойде с добър екип от съветници и направи много неща по правилния начин. Има обаче нещо, което не трябва да забравяме. Не става въпрос просто за Рейгън. Той и Фед работиха заедно, за да преобърнат икономика. Рейгън зае поста, когато икономика бе потънала в една от най-лошите рецесии след Втората световна война.

Рецесията на Рейгън от 1981 г. продължи и през 1982 г., а след като приключи, икономиката се разрастваше в продължение на 7 последователни години.

За над три години – от 1983 т. до 1986 г., реалният растеж в САЩ бе 16%. За сравнение средният годишен растеж в САЩ едва достига 2% от 2009 г. насам, а това са почти осем години. A през трите години в началото на администрацията на Рейгън, растежът бе средно над 5%.

2% спрямо 5% може би не звучи толкова драматично. Но с времето това се превръща в драматична разлика с варираща величина. Икономика с ръст от 5%, или до 4%, ще бъде двойна по-богата след 20 години, отколкото икономика с ръст от 2%. А това е огромна разлика.

Когато Роналд Рейгън положи клетвата си, лихвените проценти бяха 20%. Те бяха възможно най-високи и нямаше накъде да отидат освен надолу. Нямаше как да стигнат 30%, иначе държавата щеше да обяви банкрут.

Сега, подготвяйки се за 2017 г., Тръмп влиза в Белия дом при много различни обстоятелства. Лихвените проценти са почти нула. Нямат друга посока освен нагоре.

Срещу Рейгън имаше силен насрещен вятър под формата на потенциално по-ниски лихвени проценти. Срещу Тръмп ще има силен насрещен вятър под формата на потенциално по-високи лихвени проценти. Ситуацията с инфлацията също е доста различна. Когато Рейгън пое поста, инфлацията бе 13%. До 1984 г. с екипа си я намали до около 4%.

Акциите и облигациите поскъпнаха – акциите заради реалния растеж, а облигациите заради понижаването на лихвените проценти и забавянето на инфлацията. Сега Тръмп може да се окаже в точно обратната ситуация – със сриващ се пазар на облигации, а пазарът на акции да се изчерпи.

Другата голяма разлика между тогава и днес е, че когато Рейгън пое поста, съотношението дълг спрямо БВП бе 35%, почти най-ниското от Втората световна война, в края на която то е 100%. До 70-те години то спада до около 30%.

Именно затова Рейгън имаше огромно фискално пространство. Той имаше и място да увеличава съотношението дълг към БВП без да застрашава финансовата състоятелност на САЩ, от което той се и възползва. В края на мандата му съотношението вече е 50%. Това означава, че е добавил 15 процентни пункта към съотношението дълг спрямо БВП. Ако разделите 15 на 35, ще видите, че е увеличил съотношението на дълг към БВП с 40%.

За какво похарчи парите Рейгън? Победа в Студената война. Рейгън реално просто похарчи повече пари от руснаците. Освен това приложи огромни намаления на данъците, а това доведе до дефицит. И досега икономисти като Пол Кругман критикуват Рейгън за увеличаването на дълга.

Какъв е проблемът?

Съотношението дълг към БВП днес отново е 100% - на нивото в края на Втората световна война. Когато Обама пое президентския пост, държавният дълг бе около 10 трлн. долара. Днес е около 20 трлн. долара и расте още.

Какво ще направи Тръмп? Той иска да харчи, и то много. Иска намаления на данъците, повече разходи за отбрана, разходи за построяването на стена, за инфраструктура, летища, пътища, мостове, тунели, железопътни линии и т.н. и по-малко регулации. Иска да бъде Роналд Рейгън. За съжаление обаче Обама е вързал ръцете му.

Тръмп няма да има огромното фискално пространство, което Рейгън имаше. Няма да има и лихвените проценти, които вървят надолу, а нагоре. Инфлацията няма да се забавя драматично, което означава по-високи цени на храните и бензин. Няма и съотношението на дълг към БВП от 34%, което Рейгън наследи.

Тръмп ще се опита да играе по правилата на Рейгън, но в среда, която не е на Рейгън. Този план може веднага да доведе до застой. Може да доведе до нещо като стагфлация, при която има инфлация от разходи и дефицит, но няма растеж. Причината е, че след 8 години и 10 трлн. долара, ще се изправим пред реалност на намаляваща пределна възвръщаемост. Това се случва, когато всеки нов долар под формата на стимул, не успява да произведе растежа, до който би довел преди.

Не казвам, че политиките на Тръмп са лоши, пише Рикардс. Смятам, че много от тях са положителни, но не вярвам, че те ще се случат по начина, по който съветниците му смятат.

Има шанс намаляването на данъците в момента да помогне на икономиката, но не достатъчно, за да доведе до растежа, нужен да се компенсира разликата. Това означава по-големи дефицити. Добавете и всички нови разходи и съотношението дълг към БВП ще се повиши.

От къде ще получим капацитета да взимаме заеми, ако Фед не акумулира капацитет?

Ако Фед акумулира такъв, това ще доведе до инфлация. Ако Фед не го направи, ще изпаднем в застой и ще навлезем в рецесия. Това са двата възможни изхода – рецесия или инфлация. Нито един не е добър. Може дори да вземем най-доброто от двата свята – вече споменатата стагфлация.

Аналогиите между Тръмп и Рейгън са интересни. Но има огромни разлики, върху които хората не се фокусират и много причини за тревога.

В момента бих казал, завършва Рикардс, че ако нещата наистина се влошат и имаме финансова криза, ще искате злато. Ако икономиката се разрасне, но получите инфлация, ще искате злато.

Всичко сочи, че златото като актив ще бъде сигурното убежище в тази среда.