Очакваните планове на Федералния резерв за повишение на лихвените проценти може да са твърде бързи за икономика, която напоследък показва признаци на слабост, заяви в петък председателят на Фед за Сейнт Луис Джеймс Булард, намеквайки за запазването на по-бавен подход.
Откакто Фед повиши лихвените проценти през март, данните показват забавяне на инфлацията и спад на доходността на дългосрочните облигации, припомня Ройтерс. Развитията са обратното на това, което би се случило, ако инвеститорите и обществото усещаха, че икономиката ще продължи в достатъчно силно посока, за да бъде оправдано ново повишаване на лихвените проценти.
В последните си прогнози централните банкери казаха, че очакват още две увеличения на лихвените проценти до края на тази година. Според Булард обаче този темп може да е „твърде агресивен спрямо реалните входящи данни за макроикономическото представяне на САЩ“.
„Накратко, американските макроикономически данни са сравнително слаби от срещата през март насам“, каза Булард на закуска в Association for Corporate Growth. “Инфлацията и инфлационните очаквания в САЩ изненадват неприятно през последните месеци. Подобряването на пазара на труда се забавя“.
Очаква се Фед да повиши лихвените проценти на срещата си за определяне на политиката през юни, като по същото време ще представи и нови икономически прогнози.
Булард, който възприема икономиката като затънала в период на слаба инфлация и слаб растеж, заяви, че според него централната банка трябва да повиши лихвените проценти още само веднъж и след това да спре, докато не стане ясно дали икономиката е преминала на по-бърза предавка.
В подготвените му коментари не са споменава дали противоречията, които се оформят около администрацията на Тръмп, може да повлияят на централната банка, ако те започнат да натежават върху доверието на бизнеса и потребителите или ако доведат до разпродаване на глобалните пазари, както се случи по-рано тази седмица.
преди 7 години Следва Корейската война.Следва Виетнам,Започва бясната надпревара във въоръжаването със СССР - Студената война. През 1971 Никсън прекратява Златния Стандарт.BoA,BoJ,Deutschebank да престанат да интервенират на форекса за да държат валутите си слаби - съглашението Плаза.Следва кризата през 1987 г/ The Black Monday / След разпадането на СССР имаше около 7 год бум на растежа / Бил Клинтън не беше глупав никак /,но през 1989 дойде Азиатската криза.След това през 1999 Грийнспан произнесе знаменитото irrational exuberance, aслед това дойде 2001 и дотком крахът.2003 Грийнспан свали лихвите до 1% и ги държа така година. Започна бясно надуване на цените на имотите.Какво се случи през 2007 знаем всичкиИзводът - американската икономика се държи на обвързьаността на долара с петрола и commodities и системните кризи са неизбежни.И решението им е само и единствено война...някъде по Света,далеч от САЩЗа да работи военният комплексИ последващите инвестиции във възстановяването..Това е отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Кризата от 1929 г. е изучена достатъчно обстойно. Няма да копментирам тук действията на семейства Рокафелер и Ротшилд, те са също добре известни и изучени. Въпросът е КОГА Америка всъщност "успява" да се справи с нея и КАК. Известно е, че сваляне на лихвите е имало и тогава, при това точно толкова агресивно. Започват да се нормализират към 1937 г. /поразително сходство с днешните времена, нали?! /, но предкризино състояние на икономиката дори не се приближава на хоризонта. За това Бернанке обвинява ФЕД - в прословутата си реч от 2002, когато още никой не си и помисля за повторение на 29-та - Yes, we did it. We are sorry. We won't do it again.Истината е, обаче, че макар през 30-те ФЕД да не разширява баланса си в такива чудовищни размери като днешните, за тогавашните времена е било също толкова чудовищно. И въпреки това - без резултатРезултатите започват да идват една ПО ВРЕМЕ и СЛЕД Вт.Св.Война. Амер. бум започва след 1947. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Да, точно така е. През 2007-а дългът е бил 8,993, а през октомври 2016 - 19,428. В процентно изражение съответно 35,3% и 76,5% от GDP. Един наистина забележителен резултат от едни антикризисни мерки. При това ЕДИНСТВЕН резултат. Както казваш - тя икономиката си се измъкна сама. И може би дори въпреки, а не поради "мерките" на централната банка. Лично за мен най-интересният въпрос е - какво правим оттук нататък. Защото както личи даже от статията икономиката не е цъфнала и не е вързала. И какво ще правят при следващото сътресение, когато то така или иначе настъпи. Дали ще има още "мерки" и какви ли точно ще бъдат те. Защото възможностите не са много отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Aма чакай сега - ти изхождаш от постановката,че НЯКОЙ там прави каквото ТРЯБВА...То е така, но има важно уточнение - каквото ТРЯБВА ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ХОРА. И това далеч не е мейнстриймът на Америка. ФЕД затъна доста над шията още до 2012 - тогава вече на всички беше ясно,че "антикризисното" сваляне на лихвите всъщност вече е системно и че ефект от него за икономиката няма.Тя,икономиката,си излезна сама от насилствената криза,в която я вкараха Грийнспан и Буш и лихвите / + разюзданото печатане / само напълниха джобовете с "чисти" пари на банките. Единственият осъзнат / и търсен / ефект от тая вакханалия си беше и остана девалвацията на долара. И ако преди 10 години дългът беше около 9 трилиона, сега вече надхвърля 20. Великата американска икономика произвежда само пушки. Те трябва да се продават - затова е целият този милитаристичен олллигофренизъм по целия свят. Така че не се чуди - такъв дълг със силна валута не се обслужва. Другото е второстепенно.Звтова е тая риторика отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Чакате и се надявате да стане чудо и икономическият растеж да възкръсне от само себе си. И после - ако е възможно - да представите това като своя заслуга и че всичко е било благодарение на героичните усилия на централните банкери. Вероятността това да се случи обаче за съжаление намалява. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Очевидно че не. Както не можаха да предизвикат икономически растеж количествените улеснения на Бернанке. От което става ясно, че не вие управлявате икономиката и всички "мерки", предприемани от централните банки са напълно неефективни. И това е ТОЧНАТА ПРИЧИНА, поради която никак не ви се иска да вдигате прекалено често лихвите. Защото колкото по-често ги вдигате - толкова по-очевидно става, че това не предизвиква НИКАКВА РЕАКЦИЯ нито на пазарите, нито където и да било. Вие, които в собствените си очи искате да изглеждате всесилни и всемогъщи. Сигурно е ужасно неприятно да виждате тоталното си безсилие и за това не ви се иска да предприемате действия, от които то ясно си проличава. НИТО ЕДНО от последните повишения на лихвите не доведе до какъвто и да било видим резултат, за да можете да отчетете дори минимален напредък, който да представите като своя заслуга. И сега какво - ще чакаме "докато стане ясно дали икономиката е преминала на по-бърза предавка"? Това е положението. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Булард, който възприема икономиката като затънала в период на слаба инфлация и слаб растеж, заяви, че според него централната банка трябва да повиши лихвените проценти още само веднъж и след това да спре, докато стане ясно дали икономиката е преминала на по-бърза предавка.--------------------------------------Много интересно признание. Нали намаляването на лихвите беше антикризисна мярка за съживяване на растежа. Ама това беше преди повече от 10 години !!!!!!!!! И какво стана? Съживи ли това икономиката? отговор Сигнализирай за неуместен коментар