В момент, в който множество млади хора не могат да си купят собствен дом, пазарът на наеми процъфтява. Алтернативата на т.нар. „поколение под наем“ обаче също не е толкова атрактивна, коментира Statista. Тъй като все повече хора се насочват към големите градове заради по-големи заплати и по-добри възможности, собствениците на имоти успяват да се възползват от често излизащи извън контрол пазар на имоти под наем.
Наемното бреме може да бъде измерено като се разгледа делът на средните доходи на домакинство, който обикновено отива за наем всеки месец. Както показва графиката, според данни на RENTCafé най-лошото място за наемателите е Мексико Сити, където 60% от доходите отиват в ръцете на наемодателите.
Отивайки на север към САЩ, ситуацията не става много по-добра. 59% от средното заплащане отива за наем на жилище в Манхатън, Ню Йорк, което прави известния квартал второто най-лошото място за живот под наем. Тези, които си търсят жилище в Лос Анджелис и Сан Франциско трябва да са готови да се разделят съответно с 47% и 41% от заплащането си. По този показател в САЩ най-добрият голям град би бил Чикаго, където за наем отиват само 38% от доходите.
Според RENTCafé наем, който не тежи твърде много на наемателите, е 30% от доходите. Това означава, че германската столица Берлин може да е добра опция за живот.
Мястото, където е най-доброто съотношение между наем и заплащане обаче е Куала Лумпур. Всеки, който наеме жилище в малайзийската столица, ще може да харчи 80% от доходите за всичко друго, но не и наем.
Други подобни графики можете да разгледате тук