Над половината от жените в България работят в нископлатени отрасли

Повече от половината от жените в България работят в нископлатените отрасли. Заплащането е в диапазона от 900 до 1250 лева, което е с 25% по-ниско от средното за страната.

Това обявиха на дискусионен форум „Равнопоставеност на половете на работното място в условията на Ковид-19 пандемия“ от КНСБ и Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към Конфедерацията и Фондация „Фридрих Еберт“, предава БТА.

Заместник-директорът на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова каза, че заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високоплатени икономически дейности, а различията в заплащането се запазват на високи нива.

Обратно, заетостта на жените преобладава в две от трите най-нископлатени икономически дейности, при това с по-ниска работна залата от тази на мъжете - "Хотелиерство и ресторантьорство", "Култура, спорт и развлечение".  Там, където доминира женската заетост, като „Хотелиерство и ресторантьорство“, отново заплатата на жените е по-ниска от тази на мъжете – с 246 лева. В отрасъл „Професионална дейност и научни изследвания“ с 634 лева е по-ниска работната заплата на жените от тази на мъжете, а наетите в този отрасъл жени са около 60%.

Според Виолета Иванова неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката, както от увеличение на разходите на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефективното използване на трудовия потенциал. 

Разликата в заплащането води и до разлика в пенсиите и обезщетенията, предупредиха от синдиката. В пенсиите разликата средно за ЕС е около 30%, а в България е около 23,7 на сто, като пенсията на жените през 2020 г. е по-ниска с близо 129 лева от тази на мъжете, каза Виолета Иванова. През годините тази разлика се задълбочава. Според нея това води до изпадане в риск от бедност и социално изключване – 53 на сто от жените пенсионери живеят в риск от бедност и социално изключване.

Според КНСБ има достатъчно доказателства, че работещите в най-силно феминизираните професии у нас имат относително по-нисък доход от тези, в които делът на жените е по-малък. 

В Латвия 88 на сто от работещите в здравеопазването са жени. В България делът на жените в този сектор е 76 процента, колкото е и в ЕС като цяло. От 49 милиона заети в сектора на оказване на грижи в ЕС около три четвърти са жени. Жените в България са мнозинство от заетите и в други сектори, които са с по-висок риск от безработица, например в сектора на продажбите и при грижите за деца. Около 82% от касиерите в ЕС са жени, а делът им сред чистачите по домовете достига 95 на сто.

Жените също така по-често от мъжете работят на непълно работно време, надомно или в други нетипични форми на заетост, което води до по-ниски нива на заплащане.

Проблем е и това, че домакинската работа не се отчита като положен труд, няма часова ставка. Жените полагат общо 55 часа седмично незаплатен труд, свързан със семейството и домакинството. В измерването са включени дейности като чистене, готвене, грижа за децата, грижа за възрастни, пране, транспорт.

Жените в този случай са невидими, защото се приема, че полагат труд, който няма стойност към БВП, коментират още от КНСБ. Ако трудът се заплаща по часова ставка 8,7 лева, при отработени общо 2860 часове за година, доходите от труд биха били близо 25 хил. лева, а неотчетеният принос към БВП е 35 млрд. лева при 1,42 млн. жени на възраст 18-65 години. 

Средният размер на пенсията на мъжете в България е със 129 лева по-висока от тази на жените (мъже – 545 лева, жени – 417 лева). Данните сочат, че 34% от жените и 30 на сто от мъжете у нас са в риск от бедност или социално изключване.